AgainST
66 резултата
653
12
Двама
(на момчето, което ме накара отново да пиша)
Ден след ден слънцето умира
в огъня на сияйни си лъчи
и с утрото възкръсва пак ...
(на момчето, което ме накара отново да пиша)
Ден след ден слънцето умира
в огъня на сияйни си лъчи
и с утрото възкръсва пак ...
534
Аз и бунтът
(Есе)
Бунтът, това е израз на желанието за промяна, на мечтата за едно по-добро, по-светло бъдеще, в което всяко нещо ще има своето определено място. Бунтът, това е на-чинът човек да заяви позицията си, да направи разликата между безразличието и защитата на една кауза.
Аз съм за бунта и ...
(Есе)
Бунтът, това е израз на желанието за промяна, на мечтата за едно по-добро, по-светло бъдеще, в което всяко нещо ще има своето определено място. Бунтът, това е на-чинът човек да заяви позицията си, да направи разликата между безразличието и защитата на една кауза.
Аз съм за бунта и ...
7332
1
5
Рано сутрин
хлад навява вън роса.
Облаци кълбят се,
правят сив света...
и навсякъде е само тишина. ...
хлад навява вън роса.
Облаци кълбят се,
правят сив света...
и навсякъде е само тишина. ...
545
2
Уморена съм от път,
бреме тежко, но безмълвно влача -
да бъда себе си в играта...
За сън затварят се очи,
за сън и блян далечен. ...
бреме тежко, но безмълвно влача -
да бъда себе си в играта...
За сън затварят се очи,
за сън и блян далечен. ...
461
2
Открий ме, аз ще бъда твоя...
Там, където зората изгрява
и твоето лице озарява,
където луната заспива,
уморена пътя ти да осветява... ...
Там, където зората изгрява
и твоето лице озарява,
където луната заспива,
уморена пътя ти да осветява... ...
582
Ослепителната белота на мъглата засенчваше взора ми. Не можех да различа много, а очите ме боляха. В следващия момент, когато успях да отворя очи, видях човешки силует, оформящ се на фона на светлината. Той бе като балсам за болежките ми - това, което търсех и което в крайна сметка намерих...
- Знае ...
- Знае ...
2064
Животът е странно нещо, нали?
Красотата му откриваш, когато започваш да я губиш малко по малко...
Откриваш какво имаш, когато го загубиш...
Откриваш кой си, когато вече даже никой не си...
Губиш и печелиш... искаш повече, искаш да се научиш да губиш, но така и не съумяваш да го сториш... ...
Красотата му откриваш, когато започваш да я губиш малко по малко...
Откриваш какво имаш, когато го загубиш...
Откриваш кой си, когато вече даже никой не си...
Губиш и печелиш... искаш повече, искаш да се научиш да губиш, но така и не съумяваш да го сториш... ...
766
2
Животът е клетката, а аз съм мишката, хваната в капана на нейните лапи, боря се за глътка въздух...
"Да, още малко… почти успя!"
... и за малко щастие и радост през това, което ми остава да преживея между тези стени от тел...
"По дяволите! Искам да се измъкна! Искам навън! Искам да видя света! Искам ...
"Да, още малко… почти успя!"
... и за малко щастие и радост през това, което ми остава да преживея между тези стени от тел...
"По дяволите! Искам да се измъкна! Искам навън! Искам да видя света! Искам ...
833
Свикнали сме да гледаме на себе си като връх в еволюционно ниво, като изобретатели без особени грешки, гении, обществени животни. Въпреки това като че ли, колкото и гениални да сме, се водим към собствената си гибел. Но тогава, щом сме толкова гениални, защо продължаваме да действаме срещу самите се ...
5061
1
Далече от сърцето,
далече от ума.
Искам да забравя.
Искам да се потопя.
Да се гмурна в забрава, ...
далече от ума.
Искам да забравя.
Искам да се потопя.
Да се гмурна в забрава, ...
609
1
Ангел в бяло,
от сън дълбок остатък,
молба за помощ,
загубена по своя път.
Една любов, задавена в забрава ...
от сън дълбок остатък,
молба за помощ,
загубена по своя път.
Една любов, задавена в забрава ...
650
2
Беше пълнолуние. Луната бавно проправяше своя път по небесния склон, а заедно с това цветът й постепенно премина от кърваво червен до искрящо бял. Светлината й се отразяваше върху кристалната повърхност на езерото, украсявайки вълничките, предизвикани от лекия ветрец. Беше влажно и задушно, а из въз ...
733
Беше призори и върху хоризонта се появяваха леки розови петънца. Изгряващото слънце осветяваше далечни облаци в нежни и топли цветове.
Прозорецът на стаята му бе отворен, а той самият спеше по корем. Бузите му бяха зачервени, а устата леко отворена. На пода бе съборено едно плюшено мече…
На прозорец ...
Прозорецът на стаята му бе отворен, а той самият спеше по корем. Бузите му бяха зачервени, а устата леко отворена. На пода бе съборено едно плюшено мече…
На прозорец ...
615
Сънят ме среща с теб, когато вали. Капките падат горещи в порой от сълзи. Вятърът раздухва есенни листа и разкрива още малко от една мечта. Ще ми се да можех да желая и да вярвам, без да давам, без да се съмнявам, защото светът е тесен и малък, а животът - прекалено кратък. И не искам да се убивам б ...
390
1
Момиче с леко русолява коса вървеше по тънката пътечка към плажа. Бялата й ленена рокля леко се развяваше зад нея, повяна от топлия въздух, идващ откъм синята равнина, простираща се на няколко крачки. Тихият ромон на водата и лекият полъх на вятъра събуждаше приятни емоции и спомени.
Тя спря за моме ...
Тя спря за моме ...
954
Хората може да се имат за велики, а са по-скоро мравчици в сравнение с творенията си. Смятаме, че можем да контролираме природата, а сме толкова далече от истината. За годините безочие сега ще си платиме скъпо и прескъпо. Ще гледаме как децата ни страдат от последствията от безотговорността ни и отч ...
1649
Смъртта и болестта. Може би не непременно ръка за ръка, но поне второто е, което често води до първото. Глупостта, несъобразителността, наивността и омразата... Както казват хората - "Дяволът си няма друга работа."
Един ден дядо беше застанал на мивката през къщата да измие калта от краката си. Крак ...
Един ден дядо беше застанал на мивката през къщата да измие калта от краката си. Крак ...
1587
1
Какво е правото? Това са всички тези обществени норми, валидни за всички, чрез които хората уреждат живота си така, че да имат максимална свобода. Какво е сила? Възможността да наложиш своята воля над тази на другите чрез способности, нещо обещано или пък нещо дадено.
Това, което от дълбока древност ...
Това, което от дълбока древност ...
7736
1
Внезапна светлина, влетяла в мрачна стая,
хиляди звездици, изчезващи в безкрая,
блестящи с невъобразимо ярки светлини,
отразяващи страха в нечии очи.
С красотата и невинността на детските очи, ...
хиляди звездици, изчезващи в безкрая,
блестящи с невъобразимо ярки светлини,
отразяващи страха в нечии очи.
С красотата и невинността на детските очи, ...
475
Животът на всеки човек завършва със смъртта му. Тази гостенка е заселена в душите ни още от най-ранните ни години и остава с нас докато в края на крайщата не вземе това, което иска. Безжалостно изтръгва душата на жертвата си и изчезва така, както и се е появила.
Едва ли има много хора, които могат д ...
Едва ли има много хора, които могат д ...
2290
4
Ето, виждаш ме сега
свита на кълбо в ъгъла.
Знаеш, че съм там,
скрита в своя срам...
Съмнение, безсилие и ярост ...
свита на кълбо в ъгъла.
Знаеш, че съм там,
скрита в своя срам...
Съмнение, безсилие и ярост ...
531
Една червена роза за мен е блян небесен.
Любовта е просто една вълшебна песен.
Да намеря себе си е вече толкова далечно,
да те почувствам пак до мен, не ще да е и този ден...
През стъклото: един измислен свят, ...
Любовта е просто една вълшебна песен.
Да намеря себе си е вече толкова далечно,
да те почувствам пак до мен, не ще да е и този ден...
През стъклото: един измислен свят, ...
623
Когато излязох за пореден път този ден, отново видях странния старец на пейката. Попитах се защо все седи там и ме гледа някак втренчено и тъжно. Реших, че имам още малко време, седнах до него и го поздравих. Той ми отговори някак отвеяно. Едва сега забелязах колко стар бе той всъщност. Дълбоки браз ...
734
Подът бе осеян със запалени разноцветни свещи. Тяхната светлина се
отразяваше в огледалото на стената и хвърляше бегло сияние върху свитата на
кълбо в стаята фигура. Косите и бяха разпилени сякаш до сега се бе борила със
силния вятър навън, който от време на време караше прозорците да потреперват с
...
отразяваше в огледалото на стената и хвърляше бегло сияние върху свитата на
кълбо в стаята фигура. Косите и бяха разпилени сякаш до сега се бе борила със
силния вятър навън, който от време на време караше прозорците да потреперват с
...
1055
1
Тъмната уличка водеше към дома му, а той бе също толкова неприветлив, колкото и пътя, водещ към него. Там никога не се случваха хубави неща. Може би преди, когато баща му все още бе жив, а майка му не беше болна. Тогава цялото семейство и роднините се събираха и празнуваха заедно. Но слънцето залезе ...
825
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
