AgainST
66 резултата
Аз и бунтът
Аз и бунтът
(Есе)
Бунтът, това е израз на желанието за промяна, на мечтата за едно по-добро, по-светло бъдеще, в което всяко нещо ще има своето определено място. Бунтът, това е на-чинът човек да заяви позицията си, да направи разликата между безразличието и защитата на една кауза.
Аз съм за бунта и ...
(Есе)
Бунтът, това е израз на желанието за промяна, на мечтата за едно по-добро, по-светло бъдеще, в което всяко нещо ще има своето определено място. Бунтът, това е на-чинът човек да заяви позицията си, да направи разликата между безразличието и защитата на една кауза.
Аз съм за бунта и ...
8.6K
1
5
Да намериш себе си
Ослепителната белота на мъглата засенчваше взора ми. Не можех да различа много, а очите ме боляха. В следващия момент, когато успях да отворя очи, видях човешки силует, оформящ се на фона на светлината. Той бе като балсам за болежките ми - това, което търсех и което в крайна сметка намерих...
- Знае ...
- Знае ...
2.3K
Без име
Животът е странно нещо, нали?
Красотата му откриваш, когато започваш да я губиш малко по малко...
Откриваш какво имаш, когато го загубиш...
Откриваш кой си, когато вече даже никой не си...
Губиш и печелиш... искаш повече, искаш да се научиш да губиш, но така и не съумяваш да го сториш... ...
Красотата му откриваш, когато започваш да я губиш малко по малко...
Откриваш какво имаш, когато го загубиш...
Откриваш кой си, когато вече даже никой не си...
Губиш и печелиш... искаш повече, искаш да се научиш да губиш, но така и не съумяваш да го сториш... ...
998
2
Из терзанията на една душа
Животът е клетката, а аз съм мишката, хваната в капана на нейните лапи, боря се за глътка въздух...
"Да, още малко… почти успя!"
... и за малко щастие и радост през това, което ми остава да преживея между тези стени от тел...
"По дяволите! Искам да се измъкна! Искам навън! Искам да видя света! Искам ...
"Да, още малко… почти успя!"
... и за малко щастие и радост през това, което ми остава да преживея между тези стени от тел...
"По дяволите! Искам да се измъкна! Искам навън! Искам да видя света! Искам ...
1.1K
Човекът е средина между всичко и нищо
Свикнали сме да гледаме на себе си като връх в еволюционно ниво, като изобретатели без особени грешки, гении, обществени животни. Въпреки това като че ли, колкото и гениални да сме, се водим към собствената си гибел. Но тогава, щом сме толкова гениални, защо продължаваме да действаме срещу самите се ...
5.9K
1
Край езерото
Беше пълнолуние. Луната бавно проправяше своя път по небесния склон, а заедно с това цветът й постепенно премина от кърваво червен до искрящо бял. Светлината й се отразяваше върху кристалната повърхност на езерото, украсявайки вълничките, предизвикани от лекия ветрец. Беше влажно и задушно, а из въз ...
991
Посещение
Беше призори и върху хоризонта се появяваха леки розови петънца. Изгряващото слънце осветяваше далечни облаци в нежни и топли цветове.
Прозорецът на стаята му бе отворен, а той самият спеше по корем. Бузите му бяха зачервени, а устата леко отворена. На пода бе съборено едно плюшено мече…
На прозорец ...
Прозорецът на стаята му бе отворен, а той самият спеше по корем. Бузите му бяха зачервени, а устата леко отворена. На пода бе съборено едно плюшено мече…
На прозорец ...
813
* * *
Сънят ме среща с теб, когато вали. Капките падат горещи в порой от сълзи. Вятърът раздухва есенни листа и разкрива още малко от една мечта. Ще ми се да можех да желая и да вярвам, без да давам, без да се съмнявам, защото светът е тесен и малък, а животът - прекалено кратък. И не искам да се убивам б ...
567
1
Мечти
Момиче с леко русолява коса вървеше по тънката пътечка към плажа. Бялата й ленена рокля леко се развяваше зад нея, повяна от топлия въздух, идващ откъм синята равнина, простираща се на няколко крачки. Тихият ромон на водата и лекият полъх на вятъра събуждаше приятни емоции и спомени.
Тя спря за моме ...
Тя спря за моме ...
1.4K
За човека
Хората може да се имат за велики, а са по-скоро мравчици в сравнение с творенията си. Смятаме, че можем да контролираме природата, а сме толкова далече от истината. За годините безочие сега ще си платиме скъпо и прескъпо. Ще гледаме как децата ни страдат от последствията от безотговорността ни и отч ...
1.9K
Моят дядо
Смъртта и болестта. Може би не непременно ръка за ръка, но поне второто е, което често води до първото. Глупостта, несъобразителността, наивността и омразата... Както казват хората - "Дяволът си няма друга работа."
Един ден дядо беше застанал на мивката през къщата да измие калта от краката си. Крак ...
Един ден дядо беше застанал на мивката през къщата да измие калта от краката си. Крак ...
1.8K
1
Неспособни да дадат сила на правото, хората са дали право на силата (Блес Паскал)
Какво е правото? Това са всички тези обществени норми, валидни за всички, чрез които хората уреждат живота си така, че да имат максимална свобода. Какво е сила? Възможността да наложиш своята воля над тази на другите чрез способности, нещо обещано или пък нещо дадено.
Това, което от дълбока древност ...
Това, което от дълбока древност ...
8.6K
1
Би ли се примирил със смъртта?!
Животът на всеки човек завършва със смъртта му. Тази гостенка е заселена в душите ни още от най-ранните ни години и остава с нас докато в края на крайщата не вземе това, което иска. Безжалостно изтръгва душата на жертвата си и изчезва така, както и се е появила.
Едва ли има много хора, които могат д ...
Едва ли има много хора, които могат д ...
2.6K
4
Старостта
Когато излязох за пореден път този ден, отново видях странния старец на пейката. Попитах се защо все седи там и ме гледа някак втренчено и тъжно. Реших, че имам още малко време, седнах до него и го поздравих. Той ми отговори някак отвеяно. Едва сега забелязах колко стар бе той всъщност. Дълбоки браз ...
992
Пепел
Подът бе осеян със запалени разноцветни свещи. Тяхната светлина се
отразяваше в огледалото на стената и хвърляше бегло сияние върху свитата на
кълбо в стаята фигура. Косите и бяха разпилени сякаш до сега се бе борила със
силния вятър навън, който от време на време караше прозорците да потреперват с
...
отразяваше в огледалото на стената и хвърляше бегло сияние върху свитата на
кълбо в стаята фигура. Косите и бяха разпилени сякаш до сега се бе борила със
силния вятър навън, който от време на време караше прозорците да потреперват с
...
1.3K
1
Някога
Тъмната уличка водеше към дома му, а той бе също толкова неприветлив, колкото и пътя, водещ към него. Там никога не се случваха хубави неща. Може би преди, когато баща му все още бе жив, а майка му не беше болна. Тогава цялото семейство и роднините се събираха и празнуваха заедно. Но слънцето залезе ...
1.1K
2
