11.04.2013 г., 19:06

Некро

1K 0 0

Сив цвят откъсна крилете ми,

горчив свят докосна сърцето ми.

Отмина болката срамна,

отмина и душата ми голяма.

 

Една тишина,

безкрай омраза.

Едно парче в мен умря,

надеждата отказа.

 

Болен свят, окашля в мене,

страшен вирус влезе.

Седи там спокойно,

седи там и оцветява очите ми злокобно.

 

Откъсна крилете ми,

остана парче месо.

 

Световен актьор

по ангелска усмивка,

световен актьор

и вътрешен позьор.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гносис Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....