Фантастика и фентъзи

3 резултата

Приказка за миг 1

Езар захлопна вратата след себе си и се просна отчаян на леглото.
- Вече си на четиринайсет, престани да се държиш като петгодишен хлапак! – долетя укорителният глас на майка му някъде далеч отвъд вратата.
- Няма! – изхлипа през зъби момчето, надигна се и хвърли диоптричните очила настрани, прекара ...
1.6K 2

Сделка с Дявола

На моят Кларънс, знам, че си там, знам, че се бориш.
Какво бихте казали, ако изведнъж разберете, че чудовището под леглото ви е истинско? И то по трудния начин? Защото има много голяма разлика дали един ден на улицата ще ви спре странен мъж на име Кларънс и ви каже, че трябва да напуснете дома си, з ...
1.4K 1

Какво съм аз?

Размислите на един бивш ангел пред лицето на смъртта. Отново.
- … затова, кажи ми, какво си ти?
Докато кръвта ми изтичаше на земята, кожата на китките ми беше протрита и болезнена от безмилостния допир на белезниците, болката пулсираше в слепоочията ми, ушите ми пищяха, а мускулите ми крещяха от нап ...
1.3K 2

Supernatural фенфик

Не беше сигурен от колко време живееше на улицата. Но знаеше, че няма да издържи още дълго. Сега разбираше колко крехки са хората, колко ужасяващо лесно е да бъдат наранени. Всъщност, много неща, свързани с хората разбираше едва сега.
Например болката. Мислеше си, че познава всички аспекти на страда ...
1.7K 2

Жълти цветя

Аз съм Филип. Живея в градчето Форфиленд в близост до голямото езеро Суен. Както навсякъде из страната, и тук е в сила законът за еднаквите къщи: на една улица всички постройки трябва не само да са еднакви по форма и големина, но и по цвят. Същото важи и за оградите. В центъра на всеки град или село ...
875 1 5

Крадецът на кости

Крадецът на кости
На най-високия хълм над морето на най-южния нос на Северния Континент живееше Бонифаций Папиров в голямата си каменна къща. Около нея се забелязваха основите на пет други изгорели постройки, свидетелстващи за злочестата съдба на предишните му домове. Самият Бонифаций – висок, мърша ...
2K 1 11

Уютен дом

Най-трудни за въвеждане във владение са онези старите, които ми пращат от болницата. Били са в кома и изобщо не са наясно с новите технологии. Но винаги съм се справял, поне досега. Този последният обаче бе спал цели 70 години, което, както и да го погледне човек, си е сериозно предизвикателство.
До ...
818 10

Високо

Вече десети ден се носим с много хиляди километри в час и нищо не може да ни спре. Особено ме дразни Дълес - недодялан невротик с мания да зяпа през илюминатора с часове. Преди космическата ни станция да избухне, чат-пат свършваше по някоя работа, сега само гледа отдалечаващата се Земя и шепне нещо. ...
699

Разколебания демон (за конкурса)

Огромният къс червеникава материя, натъпкана с нанороботи и огромно количество миниатюрни компютри, се придвижваше през Млечния път, следвайки крайната си цел – третата планета от Слънчевата система. Начело на това стълпотворение от различни видове изкуствен интелект стоеше висш разум, който не бе о ...
879 5

Планетата на котките

На екрана планетата изглеждаше съвсем невзрачна, нищо и никаква сивкава топка с две планински вериги, море и обширна равнинна пустош, по която бяха разпръснати опърпани туфи храсталаци.
– Има ли данни за живот? – попита капитан Торвъс единствения си подчинен – млада жена на име Кейла Дийн, която изп ...
863 2

... не е най-болезненото чувство

Стоят си те двама на луната. Тя, с нейния отегчен, високомерен и преценяващ поглед. А той? И цялата любов от света да събереш, няма да получиш обожанието, с което я гледаше той. И стоят си те двама на луната - небързащи за никъде, сякаш времето е спряло. Момичето кръстосало крака, небрежно настанила ...
1.1K

Поетът и Тя

О, той не я очакваше. А тя как щеше да го изненада?! Представи си го мъртвопиян, проснат на мръсния под. Когато препиеше, не използваше изтърбушеният си диван. Сигурно е писал, пил и плакал цяла нощ потънал в самосъжаление. Драскаше някакви еротични стихове, романтични фантазии за луди и самотни кат ...
966 2 8

Песента на русалките

За пръв път разговарях с него в самото начало на юни. Бяха първите дни на месеца, когато предчувствието за настъпващото лято се носеше из въздуха на талази. Плажът бе още пуст, само тук-таме се виждаха препичащи се по пясъка летовници, но чадърите вече бяха разперили пъстри криле, капаните по Крайбр ...
1.5K 1 9

Обратният път 8 продължение

Първи си отиде дядо и по бащина линия. Човекът на чието име беше кръстена,човекът когото толкова много обичаше. Отиде си в първата година след като отвори вратата. Просто ей-така без видима причина беше се залежал сякаш в миг изгубил желание за живот. Два дни преди да затвори завинаги очи помолил да ...
1.2K 3

Нещото

Нямаше представа от колко време е в това състояние. Дали от няколко часа или няколко дена. Тялото му бе брутално узурпирано и не можеше да помръдне. Нещо го бе приковало в противните си обятия и не го пускаше. Нямаше и да го пусне. Нещо го бе покварило по възможно най-ужасния начин. Същото това нещо ...
1.2K 1 10

Близки срещи от напушен вид

Любо тъкмо бе свил джойнта си и се облегна доволно на дивана, на който се бе разпльокал. Всичко бе подготвено за поредната самотна ергенска вечер, когато не излизаше навън да се размазва с приятели: лаптоп, звучаща chillout музика, студена бира, чипс, пакет шоколадови бисквити, сникерс, цигари и пеп ...
963

Мигове сътворение - Глава 10

Глава 10: Цитаделата
Джейд беше идвала във Весан и никога поводите не бяха приятни. Първият път в който посети столицата беше за да получи лични наставления в ша'кти от член на Съвета на единайсетте. Тя бе открила способността си едва осем годишна, още преди силата на Дереа да се беше отприщила. И с ...
1.4K 1 4

Чистачът

ЧИСТАЧЪТ
Той беше едно от най-странните и Страшни същества на Вселената, едновременно гонен и едновременно приет навсякъде. Гонен, защото там където се появеше, някой си заминаваше завинаги, а приет защото другите, които оставаха, му бяха Благодарни за Освобождението, което Той им носеше. Името Му б ...
811

Детската болница

Детската болница
(научнофантастичен разказ, вдъхновен от Хауърд Лъвкрафт)
автор: Светослав Александров
26.07.2015
Седя сам, сгушен в ъгъла на най-пропадналата кантина във Вселената - „Черната дупка“. Това име е твърде непривично за заведението, което се намира на Хоепра, единствената известна обитае ...
806

Години на Слава (Ages of Glory)

"[...] А когато най-сетне приближиха високите порти на града, той спря хода си, обърна поглед назад, и рече:
- Толкова време мина... Толкова дни, години,... столетия... Толкова лета и зими се изредиха, че не помня вече где заминах, защо я оставих, поради що пуснах ръката ѝ и позволих на вятъра да ме ...
1.1K

На косъм

Чък Норис се надигна от земята и се огледа. Пространството около него бе странно замъглено, сякаш някой бе пуснал димка. Направи няколко крачки. Знаеше, че се намира в самолетен хангар, но смътните очертания наоколо изглеждаха някак размазани. Тогава забеляза висок и мрачен силует да се приближава к ...
1K 6

Шах с пешката

ШАХ С ПЕШКАТА
- Предупреждавам, че съм програмирана само да играя шахмат - съществото срещу мен с болнав цвят на изкуствената си кожа изговори механично фразата с дълбок гърлен глас, който според упътването трябваше да е на млада блондинка.
Според същото упътване вдървената му поза трябва да ме вдъх ...
1.4K 1

Смарткукла

На Филип му бе писнало да спи с фотомодели, актриси и певици, искаше нещо ново, нещо истинско, нещо, което да запали емоции в сърцето му. Казано с други думи, той търсеше любовта. Но смарткуклата, колкото и да беше качествена и добре програмирана, можеше да му предложи само едно – секс.
Беше дал за ...
949 1

Сирил и Моудес. Последна част

Сирил и Моудес. Последна част
- Коноп, ти се бъзикаш с мен, тази изгнила трева не може да е чай, по дяволите!
- Благодари се, че и това намерих стари мошенико. Как върви криптирането Сирил? Мъдреците казват, че до края на цикъла остават няколко сектана.
- Да вървят по дяволите всички мъдреци, заедно ...
739 2

Сирил и Моудес. Част втора

Сирил и Моудес. Част втора
„… Поляната с фосфоресциращите цветя сякаш няма край. Цветовете им спокойно могат да послужат за удобен фотьойл на който човек да се отпусне и да изпие чаша билков чай. Леки хълмчета разнообразяват релефа и го правят още по-омаен и романтичен. Сирил тича с протритите си гу ...
789 6

Сирил и Моудес. Част първа

Сирил и Моудес. Част първа
Вътрешността на капсулата е влажна и неуютна. Кондензът се стича на мътни грозни вади по металните стени, боядисани в сиво. Въпреки всичките несгоди капсулата поне им осигурява екран срещу опитите на машините да сканират дейността на всичко, което се движи и диша.
„Което с ...
663

Достъп

Когато световните лидери бяха информирани, че технологиите вече позволяват достъп до друго измерение, настана страшна политическа суматоха. Проведоха се стотици официални и неофициални срещи, на които, освен политици и учени, присъстваха и представители на специалните служби. На тези срещи рядко бях ...
1K

Изповедите на последния принц

Произхождам от елитно кралско семейство, което означава, че съм Принц. Кралството на баща ми не е тук, на планетата наречена Земя, а на една много красива планета, в орбита около Звезда от съзвездието Сириус. Една Оранжева планета, населена с прекрасни, стройни мъже и жени, с червеникаво-кафеникава ...
753

Обратният път - 2 продължение

Виждаше мъже от рибарски кораб, които радостни махаха с ръце към тях, поздравяваха ги, подаваха им плетени кошове пълни с риба. Разговаряха с телепатия, шегуваха се помежду си, казаха си, че след седмица отново ще се видят... После вратата на „кората” се затвори. Мария вървеше след тях наблюдаваше г ...
947

Художникът и жар птицата

/Приказка за Възрастни/
Някога, много отдавна, в древни времена... опс... така започват обикновените приказки, а тази е Необикновена! Защо ли? Първо, защото се случва в настоящето и второ, защото героите и въобще не са измислени, а са съвсем истински, реални хора. Та, да продължим. Не много отдавна, ...
879 6

Обратният път

След време ще се научиш да препускаш из вселената с умът си, ще се носиш с белите звезди. Тяхната енергия ще ти връща различни спомени, знаеш ли колко е необятна вселената...? Знаеш ли какви прекрасни пространства съществуват, знаеш ли, че душите се събират на места, където могат да се облекат в нов ...
1K 2

Сукуба

Чувството беше невъобразимо. Той сякаш полетя с криле из космоса и можеше да докосне всичко, което поиска. Тялото му вибрираше силно и усещането бе, че хиляди експлозии на удоволствие преминават през него на нежни, замайващи вълни. Всичко това трая много кратко време, десетина, двадесет секунди и ка ...
942 1

Воин на светлината ИЗБОРЪТ

Стоеше точно на ръба. Направеше ли крачка напред, пропадаше. И от там нямаше връщане. Скалпът на тила му настръхна. Това беше много атавистична проява на неговото тяло, на всички човешки тела. В тях освен човешката им душа живееха и много животни и от време на време някое от тях се събуждаше по разл ...
787

Обратният път

(ФЕНТЪЗИ-приказка за пораснали деца)
„Когато гледам звездното небе, то ми се струва малко. Или аз раста, или вселената се смалява. Освен ако не са и двете едновременно“
Салвадор Дали
Луната бавно пълзеше към звездите, като приведена напред жена, която сякаш се изкачваше по урвата на стръмна планина. ...
1.1K 2

.txt

.txt
Коремът ми се подува. Извънземното отвътре иска да излезе. Хм, ще почака. Още не съм узрял за тая работа.
Имам три неща, които да свърша преди зеления гном да ме взриви.
Трябва да любя Яя. Да кача мамонтовия връх и още едно. Непременно трябва да ...
- Днес си по-добре - пискливия ѝ глас идва от ...
775

Жетварят - 3

Жетварят
/Глава 3/
...Фаровете осветиха табелата с името на селото. Като в някакъв чуден синхрон едновременно с осъзнаването на светлината в сърцето му забълбука любовно вълнение, което се разля чак в корема му и го сви на топка. Хареса му. За него това беше ново изживяване. Трябваше да го усвои – щ ...
858 1 8

Обичам те - разказ на ужаса

Тихомир Цонев
Обичам те
РАЗКАЗ
Селото ѝ се намираше високо на скалистия хълм. Какъв ти „скалист хълм” – цялата Земя се състоеше от скали. Всички казваха, че в Резервата се отглеждат животни и растения, каквото и да представляваха тези неща. Тя никога не бе виждала друго, освен семейството си и скали ...
1.1K 1 2

Жетварят - 2

Жетварят
/Глава 2/
- Докога ще ме обичаш? Докато се умориш? – шепнеше глезено момичето с нацупените си устни.
- Докато умра. Даже и после – влюбено с дрезгав глас и отвърна младият мъж, докато едната му ръка нежно милваше гръдта и.
Ако можеха да видят мястото си отстрани - биха спрели да дишат. ...
1K 1 8

Жетварят

Жетварят
/глава 1/
Смяташе себе си за съвсем обикновен човек – по професия жетвар. Не е точно професия, но пък – работа си беше. Хубави и пълни бяха дните му и въобще харесваше живота си като цяло. Но! Но, нещо все не достигаше, за да се почувства изцяло удовлетворен, завършен. Понякога /особено нощ ...
1.1K 4

Дарителка

Никога няма да забравя онези двайсетина секунди, които преобърнаха живота ми. Защото аз бях виновна, само аз и никой друг.
Аз шофирах, а мъжът ми дремеше на съседната седалка, борейки се с тежкия си махмурлук. Предната вечер за пореден път се бе напил зверски, дори бе изплашил децата с неадекватното ...
850 2