Затършувах из раницата си за чиста пластмасова чаша. Бабите ни, винаги като деца, ни караха да унинираме в чашка и удареното, порязаното, да го промиваме с нея, после с чиста вода. И в зависимост къде е раната го мажеха с ракия, и заздравяваше. Да но сега ракия няма.
- Опитай да се изчоркаш в тази ч ...

Денят се ражда като морска пяна,
макар и сред софийските полета,
копнежът по морето непрестанен
живее ми в сърцето и ми свети.
Сред сушата, сред прозата вирее, ...

Зимата, със ледени копита,
обикаля сгушеното село,
а виелиците, лютата й свита,
танцуват диво, като полудели.
Драска с нокти, ятагани зли, ...

чия
не намери ли стар ръждясал тъп нож
да отреже времето удавено
хвърлил камък
за да се не върне ...

Отношенията ми с жените винаги са куцали като изритан в глезена футболист. Затичат се малко, я вкарат гол, я не, похленчат и после се въргалят на тревата за дузпа.
Първите ми връзки станаха случайно. Това не пречеше да съм със самочувствието, че ме бива, де. Всъщност, природата ми е дала доста. Висо ...

Приказка за безкрайния град
Имало едно време един град, който никога не свършвал. Както и да вървиш — наляво, надясно, нагоре, надолу, все си в града. Хората там били свикнали с това. Нямало табела „Край на града“, нямало поля или гори. Само улички — криви, прави, павирани, асфалтирани, мокри от дъж ...

От всемирната Любов подета
е Света̀ Симфония Девета -
към вселените отправена
и свише благославяна,
за да вестѝ на Радостта завета!...

Боледуват баба с внуче.
Дечко пръстчето си смуче.
Гърлото ги наболява.
Хремата ги навестява.
Баба гали дете мило, ...

змията по̀ е
стръвна - колкото е по-
студенокръвна

Утро ранно,слънчево и приветливо,
час пик-всички отиват на работа,
трамваят претъпкан като дамско сърце-
винаги влюбено лудо и страстно,
а един мъж постоянно пребледнява и се поти ...

Изявите пред зрители не са ми,
били, а и не са ми по вкуса.
Е, скъпи мои, господа и дами,
завърши сериалът. Начаса.
Сценарият ли? Изгори го вече, ...

Качихме се на нещо като подобие на автобус. Местните награбили кашони с някакви провизии, ние с раниците си, оставаше да има и няколко живи кокошки или петел.
Прахоляк и вътре, и след автобуса.
Албергето, или правилно го нарече оня служител, общежитие, като казарма. Наредени два реда легла, къде доп ...

ПИСМО ДО ПРОДАВАЧА НА ТЪГИ
Спести ми думите си за раздялата.
От обясненията няма смисъл.
Каквото имам – всичко съм раздавала.
Летях и с теб кръстосвах висините. ...

Нощта е тъмна и спокойна,
Светът е заспал дълбоко.
Звездите светят над полята,
От небето високо.
Реката тече бавно и тихо, ...

Плачете, момчета, плачете дълбоко.
Посадете цветя, наторете земята.
Прекосете света, надълго и нашироко,
разкроете морето, закърпете го някак.
Че тежи и боли всичко дето не гасне. ...

Отдалеч се вижда Телевизионната кула Плевен, в ж.к. „Дружба“, построена 1991г. ... ТВ “Мизия“ - регионалната ефирна телевизия в Плевен, излъчва от нея редовно, от 1995г. до 2002 г.... Това е, или по-точно - беше, първата местна телевизия в града ... След конкурс през 2000 г., спечелих по мой сценари ...

– Оги! Лъчо! Мама идва, бандити безподобни!
Гласът на Аделина се носеше като страшно прастаро проклятие из къщата, търсейки упорито своя приемник, който да отнесе гнева на изреклия го чародей и да се сдобие с “интересни” преживявания за цяла вечност. А също и да ги завещае като прескъпо наследство н ...

Атакувам ви. Вие добре се пазете.
Че от вас не един ще умре.
Моят погреб е пълен - с торпеда, с ракети.
И мен нищо не ще ме възпре.
Приближавам целта във безмълвието синьо - ...

Разлистени сънища гонят се в мрака,
връхлитат крехката гола снага.
Зад ъгъла утрото изгрева чака,
наблизо проскърцва желязна врата.
Вълни се разбиват сърдито в скалите, ...

1 Не мога да спра да те обичам,
дори когато светът се срива.
Сърцето ми гори, дори когато
времето и болката отминават.
2 Очите ми те търсят, дори да не си там, ...

Ние не искаме да се откажем от начина си на живот! Животът е ограничен, затова все бързаме -- за работа, за пътуването, за почивката,
за пазаруването, за ремонта, за срещата (не уточнявам каква), за сроковете и т.н, игнорирайки призива на хората на изкуството като
Стефан Вълдобрев, който в една своя ...

Пролет моя, с прелест ненаситна,
пълна с блясък и нестихващи мечти,
пролет вдъхновяваща и чиста,
моя пролет, с птичи трели и лъчи.
Галиш, грееш с цветове лъчисти, ...

Ахил и Хектор са във битка предрешена
и как я мразя тая роля –
морален победител.
Кой печели когато губи?
Този свят е материален. ...

Вълните на болката парят… Връхлитат внезапно…
Удавям се бавно, мъчително в техния ад…
Строшените кости се врязват в плътта изтерзана
И в мощно торнадо завърта се целият свят…
“Човекът е по-издържлив и от кучето, дъще.” ...

Започва ли, търговската война?
Доналд Тръмп, подписа документа:
Обложи ни с невиждани мита!
Със повече от двадесет процента!
И аз нали съм - славен патриот, ...

Реших да бъда днес лиричен,
така, поне веднъж различен,
да възхвалявам красотата,
стопляйки на хората сърцата.
Да видим какво ще се получи, ...

С един замах (плясък)
на своя камшик син
Морето разгърнало е бреговата
своя линия.

СПОМЕН ЗА МЪЛЧАЩИЯ ЧОВЕК
Забравен в прашния тефтер
случаен телефонен номер,
дали не е на скъп авер? –
за който вече нямам спомен, ...

– Спиш ли? Може би сънуваш.
Вън е тиха звездна нощ!
Във съня си се любуваш
на неземния разкош.
Аз все още не заспивам, ...

Когато ме допускате в личното си пространство,
защото мисля, че четенето точно това е,
не си създавайте погрешната илюзия,
че съм скъпо и тежко украшение за ухото, от злато,
което да ви напомня за допуснати грешки, ...

Денят е бял и нежен като мляко.
И влиза ми в сърцето, волно плува.
И свързва ме с небето, горе сякаш.
И всеки миг щастливо ме целува.
Денят ми е подарък скъп от Бога. ...