Странно е, нали?
Бяхме с теб сами.
Разговори и мечти,
нощи дълги и щастливи дни.
​Беше ден дъждовен, ...

Ще бъда в парка, там ме намери,
далече от шума и суетата.
Не казвай нищо… Просто ще вървим –
и двамата говорим с тишината.
Не казвай нищо. Думите болят – ...

СТОПЯВАНЕ В НИЩОТО
Животът ми приличаше на сцена,
изпъстрена с досадни монолози.
А външната врата бе облепена
от кратки избелели некролози. ...

Естествени бяха цветята красиви,
естествен градеше основи светът.
Естествени бяха очите сънливи,
естествен се раждаше тихо денят.
Естествено красиво беше всичко, ...

Тъй както се полага –
на истински смелчага!
И Тошко вади меча
на крачка от гювеча!
Готов е да се тръшка – ...

Искам на добре
да е. Хуманно меле
ме влече на зле.

1. Един човек може и да има 1 000 000 недостатъци, но пак да е идеален за другия... ако той го обича...
2. Любовта не се побира в чекова книжка.
3. Мъжката романтика често е в порно-формат.
4. Когато жена избере секси бельо за среща с някого, а твърдо е решила, че ще си легне сама... лъже себе си... ...

Защо животът си играе с мен?
Какво съм скрил от него?
Какво ми отнема от щастието?
Кога го заслужавах?
Няма ли щастие за мен? ...

Сред толкова много излъгани хора
вървя и не виждам живи лица,
а – маски студени от тежка умора.
Откраднати чувства, души и сърца
заключи съдбата с ключа си суров, ...

След края на войните
по нашите земи
един юнак - в звездите
убежище откри!
Той стъпи на планета ...

И струвам им се смела до безумие.
Стоят, избират, мислят... мъдро кимат.
Аз само си измислям пълнолуние,
когато страх превърне пролет в зима.
И струвам им се сляпа... От познание, ...

(чалга конкуренция:))
[Куплет 1]
Нощта се спуска бавно над света,
в очите ти гори една магия.
Сърцето ми е пълно с лудостта ...

Денят ни призова да го погледнем,
да преживеем тайнствено умиране.
Но вярвахме, че той не е последен,
и времето с това едва ли спира.
Той знае ли, че пак ще съществува? ...

„Кинжален“ огнелом - книга първа от пенталогията за Зиметария
Глава четиринадесета
Разкрития в нощта на петия енергосбор
Вандумът на Малаки „се събуди“ в късния следобед два дни преди петия за тази особено свирепа зима огнелом, подходящ за „лов“ на енергия от служителите на кула №86. Този път вместо ...

Знам, че те има - недостъпна и стръмна,
как тичаш към Слънцето, преди да засвети.
Аз бавно живея и ходя по тъмно
и за крайната гара си пазя билета.
Знам, не посягаш към лесни подаръци, ...

Написах в синята тетрадка
на пролетния, ведър свод:
„Побързай, любовта е кратка,
един – човешкият живот!“
Прочете вятър редовете ...

(чалга конкуренция:))
[Куплет 1]
Нощта се спуска бавно над света,
в очите ти гори една магия.
Сърцето ми е пълно с лудостта ...

Сватбеният марш
се свири все по-рядко -
ех - загадко

Пролет, пролет как да те наричам?
Ти дойде окичена с цветя,
с красата на хубаво момиче,
светла, слънчева, добре дошла!
Пролет, пролет с птици полетели ...

Къде се е, мамо, видяло,
ергени вечер да скитат,
както Гено, мамо, за Лалка —
денем мълчи, мамо, нощем вика:
– Лалке ле, либе Лалке ле, ...

Къде се е, мамо, видяло,
ергени вечер да скитат,
както Гено, мамо, за Лалка —
денем мълчи, мамо, нощем вика:
– Лалке ле, либе Лалке ле, ...

И ЧАКАМ НЯКОЙ ДА МИ ПОЗВЪНИ
Кварталът става все по-неприветлив
и схлупват се стрехите под дъжда.
И сякаш ни разделят с километри
ключалките, потънали в ръжда. ...

И ЧАКАМ НЯКОЙ ДА МИ ПОЗВЪНИ
Кварталът става все по-неприветлив
и схлупват се стрехите под дъжда.
И сякаш ни разделят с километри
ключалките, потънали в ръжда. ...

Какво са разстоянията щом
една любов ни свързва чудно вече?
Вселената за нея ще е дом...
Целувката ти чувствам отдалече.
Материята няма власт тежаща, ...

Умираше бавно моята майка.
Бавно от нея течеше живот.
А в очите й – сиви и жалки,
Аз приличах на скот.
Да, така се оглеждах ...

Карам си кабриото
Моя приятелка си купи малка виличка на брега на морето и ме покани за почивните дни да си купонясваме. Щяло да бъде пълно с готини хора.
Имам си кабрио.
С него ходя на всякъде.
Яхвам го. Качвам локацията в телефона и отпрашвам към новата придобивка на моята дружка. ...

Ще отида, но не знам къде.
Обръщам се към всички страни на света.
Дойдох при теб, искам да те видя.
Дойдох при теб, а ти казваш: „Тръгвай си“!
Махай се от града ми! ...

Навярно и вие скоро сте били,
там, близо до града в горичката -
слисани, от звуци възхитителни,
от чудните песни на птиците...
Какви дивни трели, изумителни, ...

Аз знам за какво да се боря.
И знам за какво съм се борил.
И твърда е - моята воля.
А Господ - той гледа отгоре.
Не чувствам, че се задушавам. ...

Не ще те виждам вечно аз от мрака.
Сега от твоя чар безмълвно пия.
Дълбоко в мен надеждата ми чака
пак свитъка вълшебен да отвия.
Очите ми жадуват за промяна. ...

Ако хорските клюки те стряскат,
твоят делник душата гризе.
Виж в очите ми топъл и ласкав,
нежен изгрев – с цвета на "Розе"
Той усмихва се малко потайно ...

Дай –
усмивка ми дай –
до край –
пареща,
сияеща, ...

Гарванът на клон закусвал с българско саламурено сирене.
Лисицата от пътека поискала да захапе витаминозното парче.
Той пояснил: „То е с повишени съдържания на сухо мляко и мокра вода.“
Тя решила: „Отказвам се от ролята на действащо лице в баснята на живота.“

Разделите в неделя не почиват.
Събуждат се в зори нетърпеливи.
Усмихват се ехидно и целуват
любовите до вчера уж щастливи.
Разделите не идват без подарък. ...

Бавно губим очите си.
Радвайте се, слепци!
Опипом древни свитъци
търсим. Навред – молци.
Словото – пренаписано ...

Колко минути, изпълнени с плач,
често преглъща сърцето без думи?
Този деен, умислен и тих палач –
времето – къса минути, отнема секунди.
Как взема участие в човешките дни, ...

Пясъкът… пАри по мойте пети!
Бързам да седна на бира.
А в бара девойка с кафяви очи
ми праща флуиди в ефира.
Вдигам ръка и я викам при мен ...

„Кинжален“ огнелом - книга първа от пенталогията за Зиметария
Глава тринадесета
Вандумът на Малаки
Двете денонощия, през които Сокор спа, се оказаха особено мразовити. Небето се изясни, ала нощем температурата дори тук, в ниското, падаше до под 50 степени по скалата на Краголан, а през макар слънчев ...