На шести май се чувствам победител
и знам, че и с ламя ще се преборя!
Прегърнал ме е този мой кръстител,
и име ми е дал светецът Георги.
Понякога в тъгата си се сгушвам, ...

На шести май се чувствам победител
и знам, че и с ламя ще се преборя!
Прегърнал ме е този мой кръстител,
и име ми е дал светецът Георги.
Понякога в тъгата си се сгушвам, ...

Политическа сватба
Когато твърдо си решил да се жениш,
трябва много добре да си го обмислил,
не е достатъчно да скочиш от самолета
и да се приземиш в центъра на мишената, ...

Аз мислено вървя по твоя път,
осеян със погаснали надежди.
И твойте рани ме болят.
И бремето на твоята печал
несетно мойто чело свежда... ...

Отпуснат е юмрукът на заканите
в умората на делничните навици.
След тежкото монашеско мълчание
заглъхваха последните наздравици.
Изпили сме скръбта на три живота, ...

У Него са ключовете на неведомото. Не ги знае никой друг, освен Него. Той знае какво е на сушата и в морето; не пада и лист дори, без Той да знае; и няма зрънце в тъмнините на земята, и нито мокро, нито сухо, без да е записано в Ясната книга.
Коран, 6 сура Ал-Ен`ам (Добитъкът), 59
В скриптория на Ва ...

„Кинжален“ огнелом - книга първа от пенталогията за Зиметария
Глава двадесет и втора
Режисираният сън
Вандумът на Малаки премина в скрита фаза около туртюп след шестия за зимата енергосбор, енергосборът - да припомним, - по време на който Сокор се опълчи срещу Доци, организира убийството му и зае мя ...

“Информацията в наши дни е въпрос на живот и смърт.”
Полковникът гледаше събеседника си с блуждаещ поглед. Оня отсреща бръщолевеше глупости от половин час насам. Губеше му времето.
А за Полковника времето беше най-скъпия ресурс. Въобще не го интересуваха дребнавите схеми на подлизуркото срещу него. ...

"Но ах, какви ли приказни поляни
в очите ти тъй пъстри пак цъфтят... " *
и чувствата ми за любов призвани
с мелодии на арфите трептят.
От творческите, нежни, топли длани, ...

Спомням си как погледите ни се засякоха за първи път. Ето така, просто, без дори да си кажем дума, без да очакваме... Не знам в този момент какво стана, но тези твои погледи се забиха дълбоко като нож вътре в мен. Не зная какво ми направи и сега не знам, но този твой поглед до смъртта си ще го помня ...

Вещиците обичат черни котки
И нощите лишени от звезди
През деня са необикновено кротки,
но след полунощ яхват своите метли.
Облечени са с шантави, широки дрехи ...

В дневниците на живота
драскаме си планове с охота...
Не разбрали що за шум
въдворил е наший ум.
Дълга пролет тъй изкусна, ...

– Обичам нощите!
Тихият шепот изпълва тясната калдъръмена уличка. Докосвам с длан гладките, сини стени на къщата „Хиндлиян”. Чувам тихия шепот на безплътните хора, които бродят тук заедно с мен. Техните тихи гласове ме успокояват, доставят истинско удоволствие на духа ми. Нощта е единственото време, ...

РЕМИКС
Зимата свали снежната покривка –
вятърът носи полъх на зюмбюли.
Пролетта разтвори своята усмивка –
Разпукнаха цветята своите пашкули. ...

Прави каквото правиш, но мисли за после,
не всичко се връща, но всичко се носи.
Думите хвърлени в тъмното ехтят,
и в тишината пак щеще те намерят
Стъпките леки оставят следи, ...

РЕМИКС
За всичко аз бях виновна —
За теб бях мазното петно.
Връзката ни е отровна,
Ябълка с гнило ядро. ...

РЕМИКС
Огънят в мен се разгаря -
В пепел превръща плътта.
Душата ми бавно изгаря,
Въглен имам в гръдта. ...

(фантастичен роман)
Посвещавам на брат си Стефан и снаха си Виолета, която е българомохамеданка, а също и на 150 г. от Априлското въстание в България. Всяка прилика с действителни исторически личности и събития не е случайна. Но е само прилика.
януари 2024 - средата на февруари 2026 г.
Онези, които ...

Огънят в мен се разгаря -
В пепел превръща плътта.
Душата ми бавно изгаря,
Въглен имам в гръдта.
Самотна стоя под небето - ...

Сред този век на похот и разгул,
вървя си – моят свят от всички скрит е.
А скъсаният от "прегръдки" чул,
бодлив е и ми стига до петите.
Аз – камъчето в мекия кравай. ...

Светът в събота и неделя,
за мен, превръща се в игра!
Два разкошни, цветни дни,
дни, пълни с живот
и сбъднати мечти, ...

Дупето ти стимулира
мъжките мераци.
Задни мисли провокира
чупещи матраци...
А се правиш на наивна, ...

Лошотията
Сега тя настанила се е в човешката душа,
като една зла, алчна, стара и грозна жена!
Избутала е нежната, красива, мила доброта
с измама и лъжа пробива си път напред тя! ...

Енергийни метаморфози
Водата-красота при изгреви, залези
и разруха непредвидима по никое време.
"Геодезичните изводи ще бъдат направени,
когато изсъхне на свлачището системата." ...

Огънят в мен се разгаря -
В пепел превръща плътта.
Душата ми бавно изгаря,
Въглен имам в гръдта.
Самотна стоя под небето - ...

Сега те прегръщам и не зная
къде завършвам и къде започваш ти.
Прегръщам те аз чак до безкрая
и в тази прегръдка вечност шепти.
В тази прегръдка света се разтваря - ...

О, пясъци навсякъде... покой...
И слънцето пече, и ме изгаря -
и с безпощаден, задушаващ зной
обятия пустинята разтваря.
Спасение, къде е то, не знам. ...

Ти си млада, напред устремена.
Аз пък – зрял, похабен и спокоен.
Аз не зная дали си за мене.
И не вярвам, че ти ще си моя.
Обградена си винаги с хора, ...

След дългите тирета на живота,
на всяка смърт след басовата струна,
до къдрите ти меки ще се кротна,
сред пяната овална на сапуна.
Живял почти отвесно пред надира, ...

„Кинжален“ огнелом - книга първа от пенталогията за Зиметария
Глава двадесет и първа
През Тарилско море
„Пролетен сняг“ навлезе в Тарилско море с настъпването на пословично мразовитата в сравнение с незапомнени кръговрати - поне в началото си - пролет. Макар Заралар - когато пробиваше иззад често гъ ...

Тих и самотен е дворът, отдавна,
а през годините - верният страж,
вечно пази, нашата къща стара -
скоро, тя става столетница, май...
Как помни дворът назад колко лета, ...

В своето знаменито произведение, озаглавено "Желязната пета", гениалният Джек Лондон пределно точно изяснява смисъла и съдържанието на понятието олигархия. Прилагайки неговите критерии към българската действителност, ние лесно ще разберем, че олигархията в България е всъщност бившата комунистическа ...

Вървя по стъпки от застинал мрамор,
където вятърът е древен бог.
Родопа пази в пазвата си памет
за сина си и неговия жребий строг.
Той спрял се тук, на скалния отвес, ...

Вървя по стъпки от застинал мрамор,
където вятърът е древен бог.
Родопа пази в пазвата си памет
за сина си и неговия жребий строг.
Той спрял се тук, на скалния отвес, ...