Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
377 167 резултата
Парче подло олово свали от трона котешкия крал,
глухо забило се в плътта и отекнало в сърцето.
А страхливецът удобно зад храстите се сврял,
тържествуващо отправил крясък към небето.
Докато кръвта земята в черни багри още напоява, ...
глухо забило се в плътта и отекнало в сърцето.
А страхливецът удобно зад храстите се сврял,
тържествуващо отправил крясък към небето.
Докато кръвта земята в черни багри още напоява, ...
147
На границата, там където,
сънят посреща утринна мъгла,
усмихнатото утро е заето
да шие ден със мъничка игла...
Да вдява (може би!) мечтите ...
сънят посреща утринна мъгла,
усмихнатото утро е заето
да шие ден със мъничка игла...
Да вдява (може би!) мечтите ...
213
1
3
Невинността има детско лице,
детска душа и съзнание,
чисто детско сърце,
и светло детско сияние.
Невинността е всъщност дете ...
детска душа и съзнание,
чисто детско сърце,
и светло детско сияние.
Невинността е всъщност дете ...
229
1
6
Не утро в залива, копнеж се лее –
красив и неочакван, чудодеен,
и цветен, и щастлив е, ежечасен,
копнеж се слива с волната нагласа
на морска неочаквана разходка, ...
красив и неочакван, чудодеен,
и цветен, и щастлив е, ежечасен,
копнеж се слива с волната нагласа
на морска неочаквана разходка, ...
167
В Е Р И Г А Т А - 2
Дълбоката памет съчетана с мощна фантазия
дамгосват притежателят им с клеймо,
което генофонда на вида щателно пази
и минало и бъдеще сбира в жежко танго. ...
Дълбоката памет съчетана с мощна фантазия
дамгосват притежателят им с клеймо,
което генофонда на вида щателно пази
и минало и бъдеще сбира в жежко танго. ...
116
Остави ме сред сенките на тишината,
С рана дълбока, която времето не лекува.
Душата ми крещи, но твоето сърце мълчи,
Обичах те, а ти не поиска да видиш.
Нощта ме прегръща, студена и сама, ...
С рана дълбока, която времето не лекува.
Душата ми крещи, но твоето сърце мълчи,
Обичах те, а ти не поиска да видиш.
Нощта ме прегръща, студена и сама, ...
158
Щом можеш да танцуваш във снега
с една-единствена снежинка заблестяла –
кристална, нежна, с бяла чистота,
ти ще потънеш в танца и́ влудяващ.
Щом можеш да политнеш в синева ...
с една-единствена снежинка заблестяла –
кристална, нежна, с бяла чистота,
ти ще потънеш в танца и́ влудяващ.
Щом можеш да политнеш в синева ...
238
5
18
Любимият остарява,
но така достолепно.
Гледам го - побелял е
някак си неусетно.
Попрегърбил се е леко, ...
но така достолепно.
Гледам го - побелял е
някак си неусетно.
Попрегърбил се е леко, ...
163
2
2
Гласове ехидни ехтят в празнотата
Нереални и далечни, като в сън зловещ
Сред дърветата и стенанието на мъглата
Усещането е като във адска пещ
Колко време ще кървя и страдам ...
Нереални и далечни, като в сън зловещ
Сред дърветата и стенанието на мъглата
Усещането е като във адска пещ
Колко време ще кървя и страдам ...
104
Студ, лед и няма друга сензация,
очаквана от дробовете.
Издишаните утринни минути
се впиват в кинжала на небето.
Звънецът удря по вратата на магазин, ...
очаквана от дробовете.
Издишаните утринни минути
се впиват в кинжала на небето.
Звънецът удря по вратата на магазин, ...
138
Други сме или същите? На кого ли му пука?
Дим се вие над къщите, вятър стене в улука.
Вън звездите чертаят ни път – до сбъдване нов,
колко близък е краят ни? Непокорна любов,
скита нощем из песните, по калканите пише, ...
Дим се вие над къщите, вятър стене в улука.
Вън звездите чертаят ни път – до сбъдване нов,
колко близък е краят ни? Непокорна любов,
скита нощем из песните, по калканите пише, ...
212
1
3
Новият ден,който се бе родил млад и светъл, на свой ред остаря и накрая угасна. Отново настъпи часът на дългите виолетови сенки. Тогава , както си беше позадрямала в зноя, бистроструйната рекичка живна. Изведнъж много и се прииска да полудува и без да се бави, припна към бързоногата пътечка. Знаеше ...
229
1
В Е Р И Г А Т А
Основата на ракурса е точно Тук и Сега,
от която се вглеждаме в минало и във бъдеще,
пресечна точка на спомен и на мечта-
вечен порив напред и назад вечно завръщане. ...
Основата на ракурса е точно Тук и Сега,
от която се вглеждаме в минало и във бъдеще,
пресечна точка на спомен и на мечта-
вечен порив напред и назад вечно завръщане. ...
127
Фаталността на числото 13 е добре известна. В знаменития сборник "400 избрани задачи от американското списание "Американ математикал мънтли", авторът на сборника - Ото Дънкел, сюрпризира читателите с крайно нестандартна задача, посветена на числото 13:
"Докажете, че вероятността 13-то число от месец ...
"Докажете, че вероятността 13-то число от месец ...
214
5
9
Те знаят цената на хляба и как да изкачват живота.
И зърно откриват сред плява, и истина в куп от лъжи.
Живели и с две, но и с двеста, икона за тях е доброто
и старият свят им е лесен, но новият страшно тежи.
От нищо мечтите скроили, успешно деня пренареждат. ...
И зърно откриват сред плява, и истина в куп от лъжи.
Живели и с две, но и с двеста, икона за тях е доброто
и старият свят им е лесен, но новият страшно тежи.
От нищо мечтите скроили, успешно деня пренареждат. ...
353
6
16
270
3
4
(сВалка латино-булгар стайл)
Кара вчера ми се скара,
че съм карал мотокара
и отишъл съм на бара
мешана да хапна скара. ...
Кара вчера ми се скара,
че съм карал мотокара
и отишъл съм на бара
мешана да хапна скара. ...
174
4
125
Плувам сам срещу вълните
В бурята потъна моят смях
Пясъка засипа ми следите
В гроб без име истината закопах
Преструвам се, че съм щастлив ...
В бурята потъна моят смях
Пясъка засипа ми следите
В гроб без име истината закопах
Преструвам се, че съм щастлив ...
160
Един млад монах Антоний в пустинята далече,
отдавна живял сам, отшелник близо до Бога!
За него облаги и светски живот нямало вече,
търсели го хората и нямало в душите им тревога.
А Господ Бог го дарил с дълголетие, ...
отдавна живял сам, отшелник близо до Бога!
За него облаги и светски живот нямало вече,
търсели го хората и нямало в душите им тревога.
А Господ Бог го дарил с дълголетие, ...
208
Живеем заедно с децата,
и е близко до ума,
за внука грижи се снахата,
а жената – за дома.
Но чедата ми красиви ...
и е близко до ума,
за внука грижи се снахата,
а жената – за дома.
Но чедата ми красиви ...
214
1
10
Нарисувай море,
да полюшва вълните.
А над него – небе,
да изпълва очите
с най-красивото синьо, ...
да полюшва вълните.
А над него – небе,
да изпълва очите
с най-красивото синьо, ...
259
2
6
Когато някой ти се разгневи,
с усмивка го дарявай ти.
Не знаеш ли че всички сме едно,
привързани сме като със сукно.
На думи простичко звучи, но знай, ...
с усмивка го дарявай ти.
Не знаеш ли че всички сме едно,
привързани сме като със сукно.
На думи простичко звучи, но знай, ...
167
1
Това е слънчева импресия,
лъчи, които влюбено блестят,
любовни атоми в прогресия
в мига от щастие с възторг летят.
Живеем в нежното смирение ...
лъчи, които влюбено блестят,
любовни атоми в прогресия
в мига от щастие с възторг летят.
Живеем в нежното смирение ...
161
1
271
1
388
5
12
253
2
2
248
1
1
246
2
266
Бях момиче синеоко,
ала вече съм „поет“!
Вдигам летвата високо –
правя опит за сонет.
На врата ми е широко ...
ала вече съм „поет“!
Вдигам летвата високо –
правя опит за сонет.
На врата ми е широко ...
231
2
5
253
1
261
2
3
МЪЖЪТ НА 60
Мъжът на шестдесет все още може
да свърши тук-там някои неща –
да стопли нечие моминско ложе,
защо пък не? – да стане и баща, ...
Мъжът на шестдесет все още може
да свърши тук-там някои неща –
да стопли нечие моминско ложе,
защо пък не? – да стане и баща, ...
256
5
6
Понякога „извинявай“ е нищо,
един отзвук в бездънен мрак.
Не може да заличи разпятия,
оставени в нечий свят.
Понякога думите са рани, ...
един отзвук в бездънен мрак.
Не може да заличи разпятия,
оставени в нечий свят.
Понякога думите са рани, ...
163
Нощта е затворила клепачи.
Понесена е песен в простора.
Препускат галактически ездачи
в търсене на невидима опора.
Мечтата им полита надалече. ...
Понесена е песен в простора.
Препускат галактически ездачи
в търсене на невидима опора.
Мечтата им полита надалече. ...
142
1
Някога, толкова отдавна, че сякаш бе в един друг, измислен свят, летните нощи бяха вълшебни и приказно красиви, окъпани в светлината на рояк звезди. Луната, голяма и кръгла, сияеше като украшение сред разпръснатия им блясък. А щурците се надпреварваха да възпяват съвършената им красота, подобно труб ...
298
4
6
В безсъница среднощна 3 ... . . Будувам, както все по-често става, а емоциите пак ме отнасят … Нататък, където тъй щастлива бях – в скъпия ми Угърчин, родно място ... И край него, в околности прекрасни ... Доколкото тук-там, все пак, съм била – за мен няма красоти, по-омайни ... ………………………..... Как м ...
227
4
Прибирали ли сте се късно,
когато вечерта умира,
когато облаци се мръщят,
когато всичко живо спира..?
Прибирали ли сте се в тъмно, ...
когато вечерта умира,
когато облаци се мръщят,
когато всичко живо спира..?
Прибирали ли сте се в тъмно, ...
165
2
Вървя и дишам, а градът е тих.
Снегът рисува ми сърца. Нетрайни
и знае сякаш всичките ми тайни,
луната – тя чете му всеки стих.
И всеки дъх, като милувка плах, ...
Снегът рисува ми сърца. Нетрайни
и знае сякаш всичките ми тайни,
луната – тя чете му всеки стих.
И всеки дъх, като милувка плах, ...
257
3
6
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
