Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
373 011 резултата
NIKOLAY LILIEV – FREUDE MEIN GEMÜT ERFÜLLT…
Freude mein Gemüt erfüllt –
Tannen schlafen ringsumher,
Bächlein geben ein Konzert,
Sonnenküsse leuchten mild. ...
  123 
IWAN WASOV – WINTERBODEN
Mit meinem Stock beginne ich zu schreiben
deinen Namen auf den Winterboden.
Ich hör’ ihn sagen die vereisten Eiben
und des Windes weißer dumpfer Odem. ...
  121 
PENTSCHO SLAWEYKOV – DIE BLÜMCHEN VON DIR ERFÜLLEN…
Die Blümchen von dir erfüllen
mit süßem Duft das Gemach –
und er bringt mir im Stillen
Träume, Kind, nach und nach. ...
  127 
...и стихове пиша,
тъй както умея...
Никола Йонков Вапцаров
Понякога смъртта героизира.
Понякога смъртта е забрава. ...
  144 
  197 
Щурав дъжд нащрака новините,
кърпен съм, умит, но не личи,
врабчовците все без мен се скитат,
гаргата ме сли́та и гълчи,
грака ми на шапката от вестник, ...
  258  15 
ПОДАРЯВАМ ВИ СВОИТЕ РИМИ
Преди да литнат над света в пространствата необозрими,
не ги подстригвам на черта! – разчорлените свои рими.
Оставям си ги – рой деца, тъй непокорни! – непослушни,
да се търкалят – слънчица! – додето вятър ми ги шушне, ...
  147 
Кой казва, че с болката се свиква?
Птиче ранено е. В душата гнезди.
С годините превръща се в хронична
и няма хапче, което да я укроти!
Тръгват децата… Разперва крила ...
  171 
Напред към избори наесен,
напред народе да вървим
а изборът е много лесен
щом можем пак да го проспим.
А резултатът ще е същи ...
  168 
Дълго мога да залъгвам себе си... Да отричам нещо или да създам друг свят, в който изглежда действително каквото си намисля. Разбира се, че мога да живея в него - като върховен владетел на всичко, подчинено на най-съкровените ми копнежи... Никой не ме спира да изграждам безвъздушни пространства, изт ...
  263 
Хлад повяваше във фоайето пред съдебната зала. Хора влизаха вътре, излизаха кой усмихнат, кой с плач. Дали Темида не гледа през препаската на очите си, дали в плътна или от тензух, а везните точни ли са, кога са минавали на преглед в Инспекцията по мерки и теглилки...
Моето момиченце и някакво друго ...
  233 
  253 
  263 
  319 
  405 
Аз безусловно те обичам,
а ти - обичаш ли ме ти?
Когато любовта ти срича
ще стана вироглав статив.
Използвай ме, за да рисуваш ...
  210 
Имаше една жена на име Натъпка Димитрова, която бе известна в цялото село заради своя неутолим апетит. Тя не просто обичаше да яде – храната беше нейното най-голямо удоволствие и страст в живота.
Натъпка започваше своя ден с огромна закуска. Докато другите хора си правеха кафе и препечени филийки, Н ...
  202 
Обичай всяко свое сетиво
и скрито късче от душата твоя.
Обичай и наивно, и добро
и тръпка от любов, и рана своя.
Приемай се такъв, какъвто си - ...
  114 
Кой момент искаш да върнеш - вчера, днес или пък “утре”?
Казваш “Нощта как се обърна,
щом Денят не се виждаше вътре?!”
Ако си имал време, то то е изтекло..
Така както пясък по длани се стича. ...
  159 
Съдбата радост и тъга подклажда,
душата ми в реалност е и в блян.
Сърцето ми умира и се ражда,
животът все за обичта е дан.
От срещи и раздели изкован ...
  405  10  33 
Ела в съня ми с мечтата...
Изтрий всички сълзи!
Премахни ми тъгата...
Люби с порива, не жали!
Избрах те в тишината ...
  99 
Докато дъждът си точи гилотината
и по реката плуват само платноходки.
На едно далечно и диво пристанище
ще се радваме на котараци и котки!
Термостатът на Утрото ще отчита ...
  157 
Аз когато бях дете на три
палувах и мислех за игри.
А всяка вечер баба ми
вълшебни приказки реди!
За феички и принцеси, ...
  163 
Магьосница да съм мечтаех,
но пръчица вълшебна нямах.
С пиано детско си играех
и магьосница по-късно станах.
Заведоха ме на концерт тогава ...
  1159  47 
Разказват слънчогледите красиво
легендите за теб - о, с топлина
от всяка пита всяко семе живо
запява за любимата жена.
Легендите за теб, о, с топлина ...
  143 
След изгреви, от залез по-самотни,
след празници с привкус на панахиди,
забил в сърцето на живота нокти –
от този свят е рано да си ида!
Все още ми е рано да забия ...
  253 
Ето, спускаш се отново,
чувствам свежия ти дъх,
и разстилаш пелерина тъмносиня,
тихо,нежно ме подканяш,
и протягаш ми ръка. ...
  138 
Той седеше на стълбите.
(Хората идваха и си отиваха.)
Слънцето целуваше босите му нозе
и се превръщаше в състрадание.
Успокоените цветове на есента ...
  91 
Аман от президенти
славогонски гамени
с войнолюбски патенти,
взетото със стръв
върнете без кръв! ...
  139 
В ЛЕНИВИТЕ СЛЕДОБЕДИ НА ЮЛИЙ
... в ленивите следобеди на юлий, из топлите поли на есента,
защо ли Времето не ни потули, преди да дойде краят на света,
да съхраним с теб пухчето надежда и стръкче от вселенската Любов,
с която Господ всекиму отрежда миг светлинка пред вечния покров, ...
  133 
Жадуван,дълго очакван,подобно блян:
небето и земята се срещнаха сред нощ!
Тя бе измъчена от засуха!Запален свян
в душата й гореше.Небето обзе я с мощ,
разтърси над очите й полета и върхове! ...
  148 
  234 
„Какво е времето – нещо, което преминава без да обръща никакво внимание на човек, но човек отдава цялото внимание на живота си, докато брои как то го подминава.”
1.
Айдън чакаше влака си за града.
Големият часовник смени цифрите си и показа, че е седем - има около час път за да може да бъде точно в ...
  203 
“Със словото аз браня човека…”
Великий човеко,
Печален, уморен, смирен.
Шепотът ти носи леко
листата на азурния лен. ...
  209 
Спален вагон и бързане забравено
Queen и another hero
паяжини в куфари
бира плесенясала от годините
Шоуто трябва да продължи ...
  126 
П О П Ъ Т Я 30
Поезията е Вечното Интервю,
в което народът винаги има право,да пита,
за Суверена не съществуват въпроси Табу,
Той е на Господа Фаворита. ...
  74 
Денят бе топъл, биеха камбани,
сърца ликуваха за бъдни дни,
а двама влюбени в слънчеви премяни
обет си дадоха в безмълвен стих.
Ръцете им, като бръшлян се бяха вплели, ...
  107 
Защо ли чувствата по теб пилях,
подобно на прашинките от урна…
Убита от съмненията бях,
по болката си можех да се сурна,
да падам вечно в гробна самота, ...
  143 
Поларис.
Царицата озаряваше тъмнината със своя морнобял леден блясък. Тя беше
майка всекиму, грижливо напътвайки изгубените души по пътя им вкъщи. Лежерно висейки от малката мечка, тя деликатно чертаеше с божествено перо бляскавия път на отчаяните мореплаватели, цепейки морето със своята диамантена ...
  219  12 
Винаги на далечната страна
и винаги в оазиса на спазени думи
разбиват се белочели кораби в простора
в пяната на последните раздели.
В сблъсъци на сенките с вълните ...
  154 
Предложения
: ??:??