Текст от „Велесова Книга“ 5а-I
(художествен Превод)
Ето жертвата наша –
Мед* - Сурья за
Девет сили дадена. ...

Валеше... Ударите на капките бяха тежки. Толкова тежки, че „избутваха“ част от пръстта встрани. Ала човекът под дъждобрана копаеше, копаеше усърдно- така, сякаш животът му зависеше от това- разполагаше само с ръцете си и една чаена лъжичка- Няма да позволя да те намери! Няма да позволя да те нарани! ...

И все напират ми сълзите...
Защо се връщам аз назад...
И нищо ново - идват дните,
по малко все от мен крадат!
Избирам светове различни ...

Стояхме в центъра на зоопарка -
ти в роклята от черно кадифе -
до черната пантера - по-прекрасна,
а после и до тигъра свиреп...
До риса див и странно елегантен, ...

ТАТКО
... все по-добър, все по-смирен
със участта, че съм за кратко,
отнякъде слетя при мен
в съня ми снощи моят татко, ...

Когато ти съня ми тих открадна,
изсъска с глас студен и делови
съдбата ми – и зла, и безотрадна:
– Е, скъпа, щом ти стиска, то върви!
Не се замислих даже. Кратък миг и ...

+
Бих искал да летим във танца вихрен,
във такт красив, усмихнато метежен,
пред теб на колене съм с нежно цвете,
прогонвайки далеч страха суетен. ...

Желания трептят в тишината,
в надежда сърцето гори...
В очакване разтяга се светлината
между две мълчания.
Времето бавно на капки звучи - ...

Молба
Моля те Господи пази моята страна
България, най-красивата е тя на света!
Сега чуждоземците газят я с крака,
тъпчат я, мачкат моята бащина земя. ...

,,Прави добро!"-
казваше мама.
,,Лошите деца
са беда голяма!"
Лошите от махалата ...

И нека всеки божи ден бъде тъй необикновен,
с радост доброта далеч от нежелана суета.
Със страха си хвани се за ръка и впусни се в приключенческа игра,
и за чуждите слова навред нека няма място в теб.
Нека доброто да те води, греби от живота с пълни дози. ...

Те седяха в тясната кухня и чакаха да се разхлади. Бяха отворили вратата и прозореца за да става течение, но течение нямаше, а отвън все така влизаше същата жега и топлина, както от вчера. Съвсем същата както от няколко месеца насам.
-Казаха, че ще се разхлади, каза тя, като ритмично си повдигаше ро ...

Бедата идва ненадейно, без да знаеш,
не иска да е молиш, да се покаеш,
в тялото тя бързо се вселява,
силите човешки със замах отвява.
Пак съм между четири стени, ...

Училище,
ти обич моя!
В тебе
възмъжавам!
Училище, ...

И после мъка не останала,
в ума ни тихичко мълчи.
Две думи не доизговорени,
кат въглени догарят и горчи.
И ето смеят се лицата, ...

ЗАКУСКА С ПАСТЕТ ЗА ШАМПИОНИ
Тъй както си стърчах във магазина
и чудех се какво ли днес ще ям,
и погледът ми в миг един застина –
не просто тъй, над четвърт шпек салам! ...

Който не бачка,
този е с пачка.
Чужди пари пилее,
сълзи свои не лее.
Има ли мафиот ...

Почва тук и там да ме боли
и по-бавничко да ходя,
но животът е това, нали,
няма как да споря.
И така полека-лека ...

Училище, от мен — здравей!
От днес съм вече ученичка.
Звънче училищно — запей
омайно, като пойна птичка.
Нали съм вече в първи клас — ...

Вятърът е на турне –
между Кипър и Калкута!
Драпа с голи рамене!
И си къса парашута!
Докато не каталяса... ...

Тази прокоба съдбовно виси
зад челата на почти всички мъже,
защото всичкият им блян от мечти
около този " малък"въпрос е стаен.
Как се получава така на практика, ...

Сърцето ми е смляно в машина,
в кървавица натикано сега.
Разсечена, късчета сланина,
се мята в огън морна ми снага.
Цвърчи, подпалва огън в душата. ...

Сълзите мои ти не брой
Сълзите мои ти не брой!
Не си достоен за това.
Тихичко ще си поплача, помълча
ще сложа грим и ще продължа! ...

Тук е тиха безпощадност.
Тук умират тихи чувства.
Мисълта за мнимо щастие
пътува в мрак и лудост.
Ще се родее и отчуждава. ...

Аз съм стара душа
и усещам тъй силно –
в мен напират слънца
от вселени фосилни.
Аз съм стара душа ...

Запътила съм се в неделната поредна сутрин сама, към храма на Литургия ... Малката внучка все учи и рисува и много рядко идва с мен - тогава за мен празникът е двоен, а голямата внучка следва в чужбина ... Пеша съм - възползвам се от петнадесетината минути за чудесно ободряване ... Май не помня от г ...

Детето ми, откакто си "присвои" смартфона ми за седмия си рожден ден... никога не скучае, но престана да вижда изгрева и залеза на слънцето, не чува песента на птиците, не вижда любовта в очите на родителите си, не знае дори къде се намира, но там му е хубаво и интересно!
И, да, детето ми може да зн ...

Кому са нужни...думи ненужни!?
Кому са нужни вяра без слава.
Кога ,Бога ми, ще се научим,
че всичко е само заблуда.
Тиквата..за тиквеник само ли става ... ...

Ще насоча вниманието към един факт.
Една от първите идеи, съпътстваща появата на хората и цивилизованото човечество е идеята за лично безсмъртие. Тази идея е свързана с погребенията и с превръщането им в грандиозни ритуали още в древните цивилизации – траки, Месопотамия, Египет... Умира тялото, но д ...

Невинни ли сме, или сме виновни!
Нима сърцата ни са вкаменени!
Децата ни курбан за грехове -
отлитат като ангелите бели.
Загърбили житейските повели, ...

ТАТИ ЩЕ МИ КУПИ КОЛЕЛО
Не знам какво му стана днес на тати?
Навярно пил е повечко мерло,
щом обеща парици да ми прати,
най-сетне да си купя колело! ...

Живей сега без излишни планове не му мисли много ще има време и за размисъл.
Нека душата ти бъде лека трептяща действай според усещанията си,бъди добър давай колкото можеш усмивка смях нека не минава ден без тях.
Не очаквай да ти се върне обаче със същото защото като разбереш че не винаги доброто ще ...

Някога в древността,
под Черни връх,
дом на мъглите,
град положил е снага
на Витоша в полите. ...

Чадърчето на лятото ли счупи
задъхан вятър в сиво пременен?
Как изтъня под облака похлупен
остатъкът изпъстрен в злато ден.
Небето на перваза се поряза - ...

Липсва ми твоята утеха.
Тя е като в студен ден - топла дреха.
Ласката ти с длан по моите коси да галиш.
И така сърцето ми да от обич да подпалиш.
Обичам те,защото твоите обятни прегръдки са моят подслон. ...

Аз имам един
прекрасен внук,
вече прилича на мъж.
И малка внучка,
красива хитрица, ...

Кажи ми ти красавице чудата!
Къде изчезна твоята усмивка?
Дали под зимна пелерина бяла зимата?
Покри със снежната завивка!
И ти се чувстваш толкоз грохнала и състарена. ...

Не си отивай, Август, остани!
Небето в облак ще тъжи.
Ще се спуснат бури и мъгли.
И птицата от горест ще кръжи ...
Не си отивай, Август, още миг! ...