Зад къпиновите храсти, растящи до Голямата пещера, имаше закътана скална ниша, която не се виждаше от пътеката, нито от пещерата. Великанът метна момчето вътре, търкулна един голям камък отпред, пристъпи към козирката и се сля със скалите на платото.
Пътят на Джъд навън беше отрязан. Нишата беше тясна и неудобна, но от дъното ù струеше бледа светлина и той запълзя към нея. Заобиколи издадения скален ръб и се озова в обширно помещение – с покрит с грубо одялани камъни под, грапави варовикови стени, по които се стичаше вода, и далечен, тъмен таван. Водата, идваща някъде отгоре, се събираше в малко басейнче, което преливаше и се процеждаше през процепите под скалите. Оттам струеше и светлината, но процепите бяха прекалено тесни, за да се измъкне през тях.
До една от стените беше издялан каменен одър, покрит с дъски. До него – ниска маса, също от камък, върху която бяха наредени пирамидки от кръгли, изгладени камъчета, множество оброчни плочки с образа на конник с различна форма и големина ...