3.04.2020 г., 9:48

***

1.4K 1 4
2 мин за четене

Вечерта беше най - красивата и прохладна септемврийска вечер. Лек ветрец поклащаше кипрото перденце на прозореца. Тя припряно ходеше от стая в стая, все едно имаше цял замък, а не само стая и кухня. Всяко местенце, всяко ъгълче подреждаше с мисъл за него... Мечтаеха за голяма къща, в която да посрещат децата си –неговите и нейните. Беше на 50 и  се страхуваше от неизвестното, той се страхуваше, че тя няма да постави ново начало...

...Беше изминала само седмица от деня , в който изпрати във вайбър едно по-различно съобщение " Имам нов адрес и нова лична карта".И зачака...В едната ръка държеше п-тата цигара за деня, а в другата телефона. Сърцето й трепна, когато видя сигнала, че съобщението е прочетено. Дали да набере номера, който години наред ту изтриваше, ту отново вкарваше в указателя. И двете действия бяха напразни- цифрите са бяха татуирали в мозъка й, в сърцето й... Телефонния звън ускори още повече ударите на сърцето й.

" Да, истина е...Изнесох се преди месец...Ще дойдеш ли?"...

...Сега проверяваше дали всичко си е на мястото...Може би още половин час и той щеше да дойде. От сутринта приготвяше безброй вкусотии- все трябваше да има истина,

че любовта на мъжа минавала през...Подреди масата за двама и помириса свежото букетче от любимите й малки цветя. Хвръли последен поглед на малкото апартаментче,

взе ключовите за колата и затича по стълбите..

...Всеки момент трябваше да дойде автобусът...Също като на първата им среща преди 12 години...Не , не същата...Сега съвсем открито тя застана пред него и го погледна в очите..

Хвана ръката му ...Не можеха да откъснат поглед един от друг...Сълзи се стичаха по двете лица...

Тя му подаде ключовете за колата:

- Къде отиваме? - попита с неговата закачлива усмивка

- Посоката е онова наше хотелче...Съвсем близо до него е...И има гледка към морето, с което ти говореше, когато мен ме нямаше...Просто у дома...

.....Градът беше техен.. Времето беше тяхно...Но най - вече се имаха един друг...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива Колева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

18 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...