18.10.2011 г., 23:01 ч.

Амулетът 26 

  Проза » Повести и романи
501 0 1
8 мин за четене

Египет, 863 година преди Христа

 

Коридорът се спускаше надолу под храма на Амон и сякаш нямаше край. Светлината от факлите играеше по каменния под, а изгарящата мазнина напояваше с тежкия си мирис и без това застоялия въздух в сумрачния тунел. Само неколцина мъже знаеха до къде води. И само те имаха честта да преминават по него.

“Защо аз?” – се питаше Пилий, докато вървеше по каменните плочи.

При наличието на такива мъдри и способни лечители да изберат един чужденец. Нещо не се връзваше. Самият фараон Хариезе нареди Пилий да извърши операцията. По този начин недвусмислено подкопа авторитета на везира си и главен дворцов лекар Меримес, който по право трябваше да се заеме с нея.

“Но защо?” – продължаваше да се измъчва Пилий, чийто душевен мир се наруши, откакто разбра за решението на фараона.

До тогава всичко вървеше спокойно и той дори бе поласкан от факта, че бе включен за съветник към двореца. Основна тема на жреческия съвет бе влошеното напоследък състояние на фараона, чийто пристъпи зачестиха и пречеха на отговорностите му. Лекарствата, които му се предписаха, не даваха резултат и в най-добрия случай само го успокояваха.

Пилий знаеше, че за тази рядка болест няма лек. С нея не можеха да се справят дори и най-учените жреци на Кеми. Всички вярваха, че е дело на боговете. Повечето смятаха, че това е начин, по който те избират определени хора, за да предадат волята си. В досегашната си практика Пилий се бе сблъскал само с два подобни случая. И за своя изненада откри, че честото пиене на вино предизвиква по-чести пристъпи у болните и обратното. Затова на един от съветите Пилий предложи фараона да спре да пие вино или силно да го ограничи. Жреците само му се изсмяха, а Меримес категорично се противопостави. Дори заяви, че именно виното помага на Хариезе да преодолее пристъпите си.

Състоянието на фараона продължаваше да се влошава и чашата преля, когато той припадна по време на прием. Съветът на жреците реши, че в главата на Хариезе се е вселил зъл демон и той незабавно трябва да бъде прогонен. Фараонът се съгласи с решението, но за всеобща изненада нареди Пилий да извърши лечението. А още по-странното бе, че Меримес посрещна спокойно вестта и дори поздрави Пилий. Гъркът имаше чувството, че го гласят за изкупителна жертва. Ако нещо се случеше с фараона щеше да бъде твърде лесно да хвърлят цялата вина върху него. Все пак той бе един чужденец, въпреки че вече бе обучен жрец на Сехмет.

Войниците, които стояха на пост пред вратата се отдръпнаха и дадоха път на Пилий. Той спря за момент, сякаш се чудеше дали да влезе или да се върне. Пресегна се бавно и натисна дръжката. Връщане назад вече нямаше.

Помещението бе просторно, макар и с нисък таван, а стените му бяха изрисувани с божествени сцени. В средата му имаше голяма каменна маса, която бе покрита с фино ленено платно. До нея на друга по-малка маса бяха подредени множество инструменти, с които щеше да се извърши операцията. Фараонът Хариезе седеше със затворени очи на златния си походен трон, а един жрец привършваше с бръсненето на главата му. До тях безмълвен стоеше Меримес. Той обърна глава и кимна към Пилий, подканвайки го да се приближи. Наведе се и прошушна нещо в ухото на фараона. Хариезе бе облечен в дълга бяла туника и не носеше обичайните царски атрибути освен един златен анкх, който висеше на гърдите му. Той отвори очи и се вгледа в коленичилия пред него мъж.

-  Готов ли си, жрецо?

-  Да, господарю. С помощта на всесилния Амон и напътствията на Сехмет съм готов да изпълня задълженията си.

-  Това ме радва, защото имаме да вършим още много дела, нали така Меримес?

-  Така е, Ваше Величество – отвърна везирът, чието лице не издаваше никакво вълнение, а бе обладано от ледено спокойствие.

-  Не можем да спрем, когато сме извървели само половината път. Няма да ни го простят боговете. Трябва да прогоним вождовете на Ма[1] от Тама[2], както го е направил Рамзес ІІІ и да обединим отново земята ни. Ще се успокоя само тогава, когато ми донесат смешните им необрязани слабини на тепсия. Кеми принадлежи на египтяните и така трябва да бъде.

-  Време е да започваме, господарю – рече Меримес и даде знак на жреца, който бръснеше главата на фараона, да се отстрани.

-  Вършете си работата – отвърна Хариезе и отново затвори очи.

Пилий изчака позволението на Меримес, надигна се и приближи до масата с инструментите. Първо изми ръцете си в предварително подготвения с натрон и благовонна вода съд, намаза ги с масло, приготвено от червено сандалово дърво. Нареди да се запали тамян, с който да се опуши цялото помещение. Той бе лекуващият жрец и всички, дори и везирът Меримес, трябваше да му се подчиняват. Приготви виното, към което освен мандрагора и мак бе прибавен изсушен и стрит на прах син лотос, измерен преди това с малка везна.

Пилий подаде златната чаша на Хариезе, който я пое и изпи до дъно. Процедурата се повтори пет пъти и чак тогава гъркът се върна към масичката с инструментите. Взе златен талисман с окото на Хор. Започна да обикаля бавно около трона, шепнейки магически слова, а иначе в себе си се молеше на боговете да направят така, че Хариезе да не получи пристъп. Постепенно изпитото вино замъгли съзнанието на фараона и той заспа. Главата клюмна към лявото му рамо. Двама жреци повдигнаха тялото му от трона и внимателно го положиха по гръб върху масата. Под врата му бе поставена каменна възглавница.

Пилий застана пред инструментите и се вгледа в тях. Посегна и взе малък черен обсидианов нож. Предпочиташе го пред железните - бе много остър. Застана зад главата на фараона и постави длан върху гладко обръснатата му кожа. Усети ударите на сърцето му, които бяха забавени. Това бе добър знак. Приближи острието на ножа до кожата и внимателно очерта един почти перфектен кръг. По краищата му се появи тънка червена линия. Пилий даде знак и един от жреците му подаде меки ленени марли, с които започна да попива появилата се от раната кръв. Взе друг инструмент, които имаше тънки прилепващи се един към друг краища, и с него подхвана кожата от едната страна. Бавно дръпна края ѝ и не спря докато не я отлепи от главата. Отдолу се показа черепът. Кръвта отново бе попита от марля.

Пилий взе малко длето и дървен чук и внимателно започна да пробива костта по края на кръглата рана. Когато парчето кост се отчупи, отдолу се показа белезникавата и мешеста повърхност на набраздения мозък. Всички в помещението коленичиха на пода, а Пилий се обърна с вдигнати ръце към малка статуя на Сехмет, която бе поставена на източната стена на помещението.

 

О, велика богиньо Сехмет,

прогони враговете от тази рана.

Изхвърли злото от кръвта.

Виждам как неприятелят на Хор е принуден да бяга

от този храм, който никога няма да се срути.

Няма вече врагове във вените там.

Аз съм силен, защото съм под покровителството на Изида.

Моето спасение е синът на Озирис.

 

Коленичилите около масата с лежащия Хариезе жреци тихо повтаряха думите на Пилий и също протягаха ръце към Сехмет. Когато заклинанието бе изречено през помещението премина странно течение, което едва не изгаси две от факлите на стената.  Всички усетиха полъха и сведоха уплашено глави към пода. Пилий се съвзе от изненадата и рече бързо:

-  Излезе, демонът излезе, къде е месото?

Жреците се размърдаха. Един от тях притича и му донесе пресен къс месо от току що заклан бивол, което Пилий положи върху прясната рана. Главата на Хариезе бе превързана с ленени бинтове, които щяха да бъдат махнати на следващия ден. Тогава трябваше да се отстрани и месото. Единственото, което им оставаше, бе да чакат Хариезе да се върне в съзнание. Операцията бе приключила.

Фараонът се събуди почти веднага, след като бе преместен в покоите си. Наложи се да му дават да пие по малко вино, примесено с мак и мандрагора, за да се успокоят болките в главата му. Следващите няколко дни Пилий налагаше раната с марли, напоени със смес от мед, стрити на прах черупки от щраусови яйца и мас. Щом се убеди, че раната започва да заздравява и кожата да се възстановява, смени компресите и започна да топи марлите в разтвор от сварени смокини и мед.

На тържеството по случай успешното възстановяване на Хариезе, Пилий бе обсипан с особени почести. Фараонът  му позволи да седне от дясната му страна.

-  Предполагам още се чудиш, защо за лечението избрах именно теб, Пилий - попита Хариезе.

-  Всъщност този въпрос не излиза от главата ми, господарю.

-  В едно от писмата си до мен, моята обична сестра, великата жрица на Баст ми писа за странно обстоятелство. Нейната любима котка Шерибаст се е държала с теб като със стар приятел, въпреки, че не те е познавала изобщо. И си рекох, че щом тази известна с недоверчивостта си котка ти има пълно доверие, значи и аз мога да ти се доверя.

Пилий вдигна чашата си и с трудност преглътна, както червеното вино, така и неочаквания отговор на фараона.

Животът му бе висял на косъм само заради странния нрав на една египетска котка.



[1] Либийците

[2] Делтата

© Пламен Андреев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво, забавно, интересно... !

    Но "везир" в Древен Египет?! И... "Нещо не се връзваше" - досадно и нелитературно клише.
Предложения
: ??:??