Аристократ - четвърта част
Произведение от няколко части към първа част
Николай Фьодорович Трубецки беше навършил едва пет години, когато попадна в интернат за безпризорни деца в Ростовска губерния. За едно невръстно дете след години на изпитания тези пет години бяха един сън в който трудно можеше да се върне, но който понякога идваше нечакан и изпълнен с подозрение, че чува гласа на майка си и вижда стройната фигура на баща си във военна униформа,който го целува по челото и го прекръства преди да замине на фронта...
След интерната Николай Трубецки беше изпратен в Суворовско училище, където заедно с негови връстници начена образованието си, което започна с маршировки,шест часа общообразователни предмети и физическо възпитание след самоподготовка следобед.
За съдбата на родителите си научи едва след като вече бе завършил Школата на НКВД през 1939 година в Москва и стана част от охранителния полк, подчинен пряко на Лаврентий Берия и разквартируван в Подмосковието.
Бащата на Николай е бил полковник от царската армия, но преминал на страната на болшевиките, след претърпян германски плен, откъдето успял да избяга и се върне при разбунтувалите се руски войници на фронта край Могильов.
Когато Император Николай Втори абдикира и в Манифест обявява, че войната трябва да продължи до окончателна победа, войниците създават революционни войнишки комитети и започват да арестуват офицерите си...
Пропагандата на болшевишките агитатори за спиране на войната и обещания за мир и раздаване земя на бедните за сметка на помещчиците подействала упоително на обикновения човек, макар да звучи повече илюзорно отколкото реалистично.
В последвалата Февруарска революция и Октомврийския преврат на болшевиките в Петроград граф Фьодор Николаевич Трубецки взима участие повече като свидетел отколкото като деен участник, докато изчезва безследно след масовите екзекуции при Кронщад.
Графиня Елена Афанасиева Трубецкая напуска имението им с малкия си син и бъдещ кадър на педагогиката на Макаренко...Не минава и година и графиня Трубецкая се разболява от туберкулоза и умира.
Ето защо Николай Трубецки не беше сигурен от наученото за съдбата на неговото семейство:това сън ли е или тъжна и мъчителна истина. Но кой може да върне невъзвратимото?
Но като дойде на служба в дивизията "Дзержински" и по-точно в един от полковете дислоцирани в Подмосковието, честите му наряди в Кремъл и на вилите на партийната върхушка, които бяха част от полковия район за охрана, осъзна, че такива сходни като неговата съдба споделят и други офицери.
Едва след войната и смъртта на Сталин започна едно преразглеждане на събитията с несправедливо осъдени и разстреляни дейци от обкръжението на Ленин, Троцки, Зиновиев и Каменев, които фактически създадоха Съветската държава и Червената армия, както и останалите репресивни институции.
Тези промени с идването на Никита Хрушчов на власт доведоха и до промени в живота на Николай Трубецки.
Тук в България попадна на една мисъл от книга на френски език: "Революцията изяжда своите деца".
И тази горчива мисъл понякога се завръщаше при него като неканен гост, който носи некролозите на мъртвите спомени.
Следва продължение
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
