Ranrozar (Стойчо Станев)
543 18008
5.06.2022 г., 8:01 ч.  

 Аристократ 

  Проза » Разкази
482 9 21
Произведение от няколко части
2 мин за четене

   Банко Банков беше потомствен финансист,наследник на семейство живяло в страната, но добило знания и преди всичко култура във Франция и Великобритания. 

   Дядото,банкер, чието име носеше Банко беше изучил баща му във Висше Търговско училище в Париж, за да го наследи,а майката,дъщеря на дипломат от кариерата беше завършила в Лондон Кралския колеж по изкуства. 

   По онези времена българските заможни фамилии имаха възрожденска традиция да изучат децата си в чужбина, но с надеждата да се завърнат в България и прилагат знания и култура.

   Родителите на Банко имаха късмета да се запознаят в София,може би в хубав период преди войната, когато България беше вече икономически стабилна и живота им се оформи в патриархален стил-църковен брак, семейство и в края на 1939 година се случи радостта!

   За надежда на старите и щастие на младото семейство,че традицията ще бъде спазена по Божията воля:на шест месеца Банко беше въведен в Светото кръщение.

   Детето растеше като всяко дете, чиито родители бяха с възможност да го изгледат и изучат, както с тях бяха постъпили техните родители. 

   Но едва навършил пет години,Банко бе лишен от статута на потомствен банкер, защото някакви обстоятелства лишиха баща му от банката и детето видя баща си след пет години.Беше забравил как изглежда и майката през сълзи му обясняваше, че този чичко е неговия баща.

   Всъщност те живееха в някакво селце, далеч от София и на Банко като през сън му идваше за някакъв друг живот, но реалността беше друга.Майка му преподаваше в местното училище, където Банко тръгна в първи клас и вече четири години беше ученик.

   Бащата на Банко беше назначен за счетоводител в новообразуваното ТеКеЗеСе,а семейството живееше на квартира в една малка но спретната постройка, близо до кметството. В нея живееха още няколко млади учителки и ветеринарния фелдшер, всички по разпределение от новата власт. 

   Банко, макар и неголямо момче разбра, че с властта шега не бива,защото тя решава живота на всекиго. 

   Така потръгна живота му, може би съдбата все пак склони на нови промени, защото родителите на Банко успяха търпеливо да изчакат назначение на баща му в Народната банка в София. Тогава момчето беше записано в една от старите гимназии, както софиянци по традиция наричаха,чието реноме не подлежеше на съмнение от време оно. Учителите бяха все от "онова време" (преди промените) и създаваха атмосфера на непринуденост и любов сред учениците. 

   Новата власт успя да се стабилизира, когато разбра,че само с лозунги не вървят нещата, че за икономика и финанси трябват професионалисти.Тихомълком започна да назначава хора с "буржоазно образование" след няколко икономически провала...

Следва продължение 

» следваща част...

© Стойчо Станев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за коментара, Ирина!
  • Като съм пропуснала началото, сега ще изчета трите части наведнъж и ще се насладя по- дълго...С усещане, че разказваш истински случай, Стойчо! Аз, като съвременник малко на предишната епоха, дълго на следващата, т.н. соц имам много примери за подобни съдби. Ще видя как ще протече животът на твоя аристократ, но ми даваш и идея...А разказът ти е динамичен, интересен, чете се лесно...Адмирации!
  • Благодаря за коментара и оценката, Елка!
  • Интересно начало! Поздравления!
  • Давам,Валя!
    -Пък да става,каквото ще...
    Благодаря за окуражаването!
  • Давай, Стойчо, да видим нататък.
  • Благодаря за поздравите, Таня!
    Приеми моите сърдечни поздрави и п рекрасни слънчеви дни!
  • Поздрави!
    И аз чакам по-нататък!
  • Благодаря за коментара и оценката, Младен!
    Много плебс, много нещо!Духовно осакатени, но преди всичко "класово осъзнати" и идеологически подковани "пегаси".
    Но понякога един ескадрон от тях се превръща в "революционен табун от мустанги".
    Аристократите на духа са ненавиждани от "стадото".
  • Силно интригуващо начало, Стойчо. Поздравявам те!
    Със заглавието си ме подсети, че има само два вида хора: патриции и плебеи!
  • Благодаря за коментарите и оценките,Георги, Катя, Ивита,Росица,(Никой) и Надежда!
  • Ще следя с интерес, Стойчо.
  • Стойчо, питам се, какво ша правя с туй социалистическо образование?! Просто лумпен аристократ.
  • Стана ми интересно и чакам продължението. Поздравления, Стойчо!
  • Интересно започва, Стойчо.
    Още от заглавието.
    Поздравявам те!
  • Интересно начало.
  • И изведнъж спира авторът, за да запали цигара...
    Натам!
  • Благодаря за коментара, Миночка!
    Благодаря за Любими, Катя!
  • Започва много добре и съм сигурна, че ще ни направиш съпричастни с чудесна история. Поздравявам те!
  • Благодаря за Любими, Теодора!
    Благодаря за прочита, Пепи!🙂
  • 🙂в очакване съм
Предложения
: ??:??