Една радост, дълго жадувана се надипли в душата на бай Петко Славеев. Най-подир успя да намери расов мъжкар за неговата Лиза!Някакъв пенсиониран възрастен генерал от старото време имаше английски сетер и когато неговата Лиза се разгони той срещу заплащане я събра с Кинг...
Стояха в двора на генерала и гледаха ухажването на мъжкия сетер към дамата на желанието му, която беше също чистокръвна от същата порода.
Английските сетери са интелигентни птичари и всеки класов ловец с удоволствие би желал да ловува и има куче от тази порода. Те за разлика от огненочервените ирландски сетери са също със средно дълъг косъмно са на чернобели петна.
Петко Славеев имаше в двора на къщата си нещо като зоомагазин:кафези с канарчетата, папагали и други пойни декоративни певци от рано утро огласяха една от живописните улици на село Бояна, което вече беше добило статут на квартал на столицата.Бай Петко се пенсионира като зоолог, завършил специалността си в чужбина и работил в зоологическата градина в София, дори през време на войната, когато заедно с животните и останалите работници и служители от персонала бяха евакуирани извън столицата. Допреди войната Петко Славеев живееше на квартира, но тогава успя да намери и купи тази скромна къщичка с неголям двор,която беше истинско убежище за един стар ерген-любител на природата и животните. Когато стана собственик преработи таванското помещение в гълъбарник и тогава успя да купи Лиза, която свободно пазеше двора и "менажерията",както се шегуваше той. Естествено изнасяше и част от продукцията на животинския пазар,но по време на войната хората бягаха далеч от ужаса на бомбардировките и търговията с декоративни животни секна.Естествено Петко Славеев помоли директора на Зоологическата градина да нощува и се грижи за собствените си питомци и с един велосипед по залез слънце се прибираше при животинското си "царство".По време на отсъствието му Лиза свободно се справяше с територията, пък и съседите му се ослушваха,защото по време на войната имаше всякакви хора.
Но ето вече, лошотията остана като един кошмар в миналото и Петко Славеев, оцелял физически,имотно и опазил любовта си към своите питомци,взе да е навестяван от родителите на деца с подобни потребности.Свързваше бюджета на скромното си птиче стопанство с малки прекъсвания, за да закупува птиче просо и царевица за гълъбите.
След девет седмици Лиза окучи пет палета и Петко усети как къщата му се напълни с живот!Наред с трелите на канарчетата, гугуканията на гълъбите и допълнителния хор на гастрольорите дошли от юг за едно лято време, колкото да създадат поколение, сега през час-два той наблюдаваше от рани зори Лиза колко грижовно кърми рожбите си,които щом прогледнаха и позаякнаха тръгнаха извън къщичката.
Петко Славеев разгласи,че продава две мъжки и две женски, след като Лиза ги отби и малките питомци започнаха да се хранят самостоятелно. Третото мъжкарче Петко реши да остави за себе си. И го кръсти Аристократ...
Следва продължение
© Стойчо Станев Всички права запазени
Благодаря за коментара, Силвия!