АВТОРСКИТЕ ПРИКАЗКИ ВЪВ ВЪЗПИТАНИЕТО И ОБРАЗОВАНИЕТО     

        Авторските приказки във възпитанието и образованието – възможности, програми и перспективи                                          

         Приказките са възникнали в онова далечно време, когато не е имало нито телевизор, нито интернет и е трябвало по някакъв начин да занимават децата. Те са много интересни и се оценяват като едни от най-вълнуващите произведения на словесното народно творчество.

         Според съдържанието – приказките са битови, вълшебни (фантастични) и за животни, а според начина на създаване – те са народни, (измислени от народа и нямат автор), авторски и авторизирани.

         Авторските приказки са съобразени с времето, в което живеем и касаят това време. Те са плод на авторско въображение, като авторът на приказката слага своя почерк.

         При авторизираната приказка авторът преработва и преразказва народната приказка, тъй като тя позволява импровизация.

         Чрез авторските приказки, първо, се развиват техниката на четене и устната реч – умението на децата да разказват, да преразказват текста, а така също се развива и мисловната дейност, защото чрез многократно четене то може да открие основната идея и да извади поуката от тях. Второ, децата се запознават с бита на народа, на времето, в което е разказвана приказката, запознават се така също с нравите, с обичаите, с дрехите, с времето, в което е създадена тази приказка. Освен това в приказките има много думи, някои, които са архаични и просто са излезли от употреба, има и диалектизми в конкретната област в страната и подобни такива думи, които са типични за тези райони, но всяка дума, която е в приказката, обогатява речника на децата. Има приказки, които са много близки до децата и могат да се драматизират, като по този начин пък у тях се развива не само устната реч, но и умението да общуват с другите, да покажат това, което са научили, да преразкажат приказката и да изкажат със свои думи основната идея, която авторът е вплел в приказката. Понякога децата интерпретират приказките и така те правят своя приказка. Децата по-лесно възприемат тези приказки, които са сбити и лаконични, и в които няма много герои, а така също, в които не се отдалечава човекът много от характерните белези и качества на дадения герой, най-вече в диалогическата форма, защото чрез нея детето фактически поема (попива) примера, начина на отговора, на държанието и на поведението на любимите образи.

         В българските училища се изучават приказки на автори от различни народи, като например Ханс Кристиян Андерсен, Братя Грим, Шарл Перо, Ерих Кестнер, Джани Родари, Джеймс Крюс и други, а от българските автори се изучават Ран Босилек, Ангел Каралийчев, Николай Райнов, Емилиян Станев, Валери Петров, Леда Милева и други.

          Има приказки, които възпитават децата към добро – да общуват, да не лъжат, да превъзмогват трудностите, към взаимопомощ, другарство, толерантност, справедливост, мъдрост, трудолюбие, остроумие, отговорност и др. Но има и такива приказки, които критикуват и осмиват човешките пороци – като сребролюбие, лъжа, скъперничество, двуличие, безсърдечие, а така също, които осмиват човешки качества, чрез герои животни – вълкът винаги е глупав, а лисицата е хитра и лукава.

         Определено в приказките, включени в читанките на учениците, интерпретацията е от различни гледни точки, но в тях повече се говори за нравственост, за човешки качества, за добродетели и се изучават с поучителна цел.

         В приказката „Златното момиче” от Ангел Каралийчев се поставят на изпитание нравствените качества на двете момичета. Когато едното момиче, в приказката, се отнася добре с бабата знахарка и се грижи с любов за нейните животинки, тя му се отплаща добре, като го потапя в жълтата вода, откъдето вади ковчеже с жълтици, докато другото момиче, което е било мързеливо и се отнася лошо с животинките ù, бабата знахарка го потапя в черната вода, откъдето вади ковчеже със змии и гущери. Чрез поведението на двете момичета, децата се срещат с доброто и с лошото, съпоставят едното с другото и за сметка на това разбират, че добротата застава срещу лошотията, егоизма и безсърдечието и, че доброто се награждава и побеждава, а лошото се наказва.

         Поуката на приказката „Грозното патенце” от Ханс Андерсен е, че трябва да вникваме в Душата на хората, а не да гледаме в перата, в дрехите и  в лъскавото, които веднага грабват очите. Защото Душата на човека е по-важна от лъскавото, тъй като Тя, Душата, е постоянна, а перата, дрехите и лъскавото са преходни. Чрез постъпката в приказката, децата вникват в сърчицето на това грозно патенце, разбират колко е страдало и как дори, когато става великолепен, красив, бял лебед, не може да се зарадва, защото униженията и подигравките, спрямо него, са били толкова много. Децата трябва да се научат във всяка постъпка да могат да четат Душата на човека. Дори само с мимика, с жест, ако другарчето им, примерно, няма химикал или е притеснено, че няма пари за закуска, без да го обиждат, да умеят да се отзоват и да му помогнат.

         А поуката от приказката „Най-хубавото” от Ран Босилек е в думите на мъдреца, който, след като отваря заключената врата на стаята на вече порасналата си дъщеря, на която е казвал, че в нея има най-хубавото и тя останала много разочарована, че в стаята е намерила само хурка, вретено и книга. Той ú обяснява, че хурката и вретеното са израз на труда, а книгата на учението. От тях няма нищо по-хубаво на тоя свят. Всичко добро е постигнато с труд и знание.

         Като перспектива, като развитие, още в начален курс, идеята е децата да бъдат ограмотени, да четат, да пишат, да осъществяват анализ върху едно учебно съдържание и да могат да разсъждават. Към всяко едно произведение да търсят някаква поука и народна мъдрост. Затова се набляга на четене с разбиране, което помага за развитие на мисловния процес у децата. Учителят  им чете приказка или текст, върху който те да разсъждават. Най-важното е приказката да бъде прочетена емоционално, правилно и с жестове – да им бъде предадена по правилния начин, за да я разберат и мотивират, да имат желание да слушат. Задават им се въпроси и те трябва да отговорят, съсредоточавайки се върху приказката, като само от нейното съдържание черпят информация. Значи, първо анализират приказката в областта на въпросите, които са им предложени, след което те създават собствена приказка – при създаването на собствена приказка, винаги накрая има заключение. Учителят приема всичките отговори на децата, като се стреми за поука от приказката да им извлече едно изречение и те го запомнят, защото и те са дали нещо от себе си и това ги кара да се чувстват нужни и полезни.

         Авторската приказка е предназначена предимно за деца и определено въздейства върху тяхното възпитание. Повечето деца предпочитат да гледат приказките на филмче, да ги слушат на компютъра или да ги гледат на телевизора, вместо някой да им ги чете. Но дали съвременните приказки дават достатъчно, дали имат възпитателна цел? В България има съвременни автори на приказки и приказки в стихотворна форма, като например Катя Воденичарова, Кирил Назъров, Николай Милчев, Мая Дългъчева, Борислав Ганчев (Борко Бърборко) и др., които с богат и колоритен език пресъздават героите и дават възможност на децата да обогатят своя речник.

През 2018 година направих превод на книгата „Царка Вятърка” от Любинка Донева, Р.С. Македония, която е както за деца, така и за възрастни. От нея всеки читател може да получи основни познания и култура, да оформя своя интелект и да повиши коефициента си на интелигентност. Но има и такива автори, които използват в приказките си съвременни герои – те са филмирани и са с много крясъци и агресия, с доста стряскащи ситуации, с убийства и пъклени планове, като например „Къщата на Шумникови” (американски анимационен ситкон, създаден от Крис Севино), „Таласъми ООД” (американски компютърно-анимиран филм), „Фреди и неговите приятели” (онлайн игра) и др. То няма никакви перспективи в тях, защото светът се е обърнал на агресия и тази агресия рикошира и върху тези, които ги създават. За да вземат пари, те правят приказки и филми на ужасите, което говори, че у децата не изграждат чувството за добродетел, че не е осъществено целта на миналото, да възпитават. Въпреки че до седем години е възпитателния процес у децата, въпреки че и психологията, и педагогиката не разрешават на деца, които още не са усвоили своите навици, да им се подава такава информация, поради голямата си заетост, или безотговорност, някои родители им дават телефоните още, когато са на 4-5 годишна възраст и не следят какво гледат. А децата се учат от всичко – учат се от поведението в играта, от поведението на учителя, от поведението в къщи, от поведението на улицата, от детските филми, които гледат и други. Те попадат на тези филмчета с агресия и убийства, приемат техните поведения за нормални и ги носят в училище. Децата желаят общуване с родителите си, защото имат нужда от техните любов, обич и внимание, но на младите им се иска те да си се занимават сами в живота, като по този начин няма взаимоотношение между тях. А без ред, дисциплина, възпитание и организация в живота, няма как у децата да се изградят нравствените ценности.

         Смятам че на децата трябва да се четат приказки, както и те самите трябва да четат, защото така развиват говорни умения, учат се да слушат, и да изказват своето мнение и обогатяват своя речник. Аз съм стигнала до такъв извод, че децата не могат да се изразяват правилно, точно, поради липса на четене. Едно е да се гледа филмче, друго е да се прочете книга. Колкото и поуки да носи това филмче, то не може да замести книгата. С нея децата имат пряк контакт – когато пипне корицата на книгата, когато проследява с пръстче редовете при четене на приказката, то вниква в нея. Липсата на четене при децата води до сериозни проблеми. Ето защо е желателно да изградим у тях този навик – да слушат и да четат приказки и то да бъде по най-красив начин, защото „Ако искате децата ви да бъдат интелигентни – както е казал Айнщайн – четете им приказки. Ако искате да бъдат по-интелигентни, четете им повече приказки.” Приказките са Светлина, блян, мечтание, магия, аромат, вкус и целебна храна за детската Душа.

Латинка Златна 

Ловеч, България    

22.12.2021 г.

п.п. Драги приятели, по покана на Института за наука, култура и изкуство в гр. Скопие, Р. С. Македония и със съдействието на Министерството на образованието и науката на Р.С. Македония, днес, 22.12.2021 година, участвах в Международната научна онлайн конференция на следната тема : 

„ Авторските приказки във възпитанието и образованието – възможности, програми и перспективи”.                                          

На нея присъстваха автори от Босна и Херцеговина, Р.С. Македония, България, Германия и др. Конференцията трая от 13.00 ч. до 15.30 ч. българско време. Материалите, които се четоха и обсъждаха на конференцията, са включени в научен сборник – 6 на ИНАКУ в Скопие, Р.С. Македония.

Помествам презентирания материал от мен по темата, който е включен в научния сборник –6 на ИНАКУ в Скопие, Северна Македония.

Тази година участвах в пет научни международни конференции. Материалите ми са включени в пет сборника на ИНАКУ в Скопие, Р. С.Македония. Те са на следните теми:

11.01.2021 година

Тема: "Възпитанието и образованието на деца със специални нужди – възможности, програми и перспективи". 

18.01.2021 година

Тема: "Ролята и значението на списанията, наръчниците и другите визуални, аудио и видео публикации и материали в образователния процес".

18.02.2021 година

Тема: „Образованието в началните и средните училища по време на пандемията”.

24.11.2021 година

Тема: „ Кратките литературни форми като връх на синтез в литературата".

22.12.2021 година

Тема: „Авторските приказки във

възпитанието и образованието - възможности, програми и перспективи”.