Поредната линейка изви пискливия си глас и за миг заглуши шума по улицата. ”Какво ли е станало този път?”, помисли си тя и спря хода си за секунда. „Дали някой не се е блъснал с кола, или пък е получил инфаркт и сега се бори за живота си?” Огледа се – на никой друг не бе му направило впечатление, никой друг не бе погледнал към пътя, всеки се беше съсредоточил върху своите собствени проблеми и грижи.
Закрачи отново, но болката в левия крак бързо напомни за себе си – докато бързаше да се качи на автобуса по-рано през деня, токчето ú се закачи между две павета и тя се озова на земята с изкълчен глезен.
Болеше я, но знаеше, че трябва да продължи. Запристъпва напред. Реши да мине през един парк напряко. Когато навлезе в него, забеляза малка църква, около която се бяха събрали група официално облечени хора – имаше сватба. Погледна за малко към тях, но бързо отклони поглед и продължи пътя си. Задуха вятър и падналите есенни листа затанцуваха под ритъма му. За секунди всички други звуци утихна ...