- Стреляй, войнико! - Гласът на баща му изпълваше целия двор.

Инк беше легнал по корем, съсредоточил поглед върху целта - три консервни кутии от доматено пюре, положени върху дървена маса. Дланите му се потяха. Той погали спусъка на двуцевката с показалец и внимателно го постави на мястото му. Опитваше да контролира дишането си. Да спре пулса си, за да успее максимално добре да се представи на теста. Тест, твърде отговорен за десет годишен хлапак.

- Стреляй! Врагът е пред теб! Ако ти не го очистиш, той ще очисти теб! Стреляй!

Инк затвори очи и си припомни един сън.

Война. Стотици мъртви тела безразборно разхвърляни сред море от кръв и пръст. До него лежи най-добрият му приятел - целият в кръв и с извадена от раменната му става ръка. Агонията е невъобразима. Ушите на Инк заглъхват от стенанията на ранените и залповете на пушките, покрай него свистят куршуми - преминават през телата на войниците и продължават нататък, оформяйки огромна планина. Планина от куршуми - кървави, лепкави, смачкани, горещи.

Изведнъж пред него изскача един от враговете. Инк го наблюдава с широко отворени очи и зинала уста. Той е огромен. И страшен. И е насочил оръжие към Инк. Приятелят на Инк се размърдва и тиква в ръцете му заредена пушка. Инк я поема с разтреперани пръсти. Дланите му се потят. За секунда той изтърва пушката. Заопипва кърватата земя и я докопва отново. Насочва пушката към тялото на врага. Огромно е - все някъде ще го улучи. Надява се да улучи правилното място и да го повали с един удар. Онзи започва да се смее. Дълбок гърлен глас се заизвива през цялото поле и проехтява като заплаха. Инк се паникьосва. Защо се смее? Какво смешно беше направил? Инк оглежда добре тялото на великана и се прицелва в торса. Ще кърви. Ще се отвори огромна дупка. И ще го боли! Шибанякът ще си получи заслуженото. Така му се пада!

- Толкова си жалък, войнико! Не можеш дори да си почечеш топките без да се паникьосаш! За нищо не ставаш!

Фигурата на исполина се разтяга и разширява. Става все по-огромен. Устните му продължават да сипят обиди и псувни. Инк присвива очи, наблюдавайки ъгъла на цевта. Той сочи право към огромната паст на чудовището.

- Мамицата ти шибана! Стреляй! Стреляй, копеле!

- Никога. Не. Ме. Наричай. Копеле.

Боен вик излиза от устата на Инк и след секунда върху него се изсипва слузеста сиво-зелена течност, падаща на парцали. Грозилището се олюлява на краката си и пада със сила върху пръстта. Инк поглежда към поваления враг. Главата я няма. Тялото му се тресе, предвкусвайки смъртта. Бегла усмивка преминава през лицето на Инк.

- Браво, момчето ми! От теб ще стане истински войник!

Инк усети яката десница на баща си върху рамото си. Отвори очи и ахна. Беше повалил и трите мишени.