- Стреляй, войнико! - Гласът на баща му изпълваше целия двор.
Инк беше легнал по корем, съсредоточил поглед върху целта - три консервни кутии от доматено пюре, положени върху дървена маса. Дланите му се потяха. Той погали спусъка на двуцевката с показалец и внимателно го постави на мястото му. Опитваше да контролира дишането си. Да спре пулса си, за да успее максимално добре да се представи на теста. Тест, твърде отговорен за десет годишен хлапак.
- Стреляй! Врагът е пред теб! Ако ти не го очистиш, той ще очисти теб! Стреляй!
Инк затвори очи и си припомни един сън.
Война. Стотици мъртви тела безразборно разхвърляни сред море от кръв и пръст. До него лежи най-добрият му приятел - целият в кръв и с извадена от раменната му става ръка. Агонията е невъобразима. Ушите на Инк заглъхват от стенанията на ранените и залповете на пушките, покрай него свистят куршуми - преминават през телата на войниците и продължават нататък, оформяйки огромна планина. Планина от куршуми - кървави, лепкави, смач ...