Битка
Всеки има своите страхове и вътрешни битки. Моят страх започна на 12 години, виждайки загиването на една нация – българската, и прочитайки фраза, написано на една рушаща се сграда. Тя гласеше „Върнете ни България!”. Запитах кой да я върне, тя нали си е наша. Не се ли бориха Ботев, Раковски, Левски, хайдутите и войводите да ни я върнат? Нима завета им за чиста и свята Родина е отдавна потънал в забвение?
След 8 години си спомних сградата, виждайки окъселите дрехи на дете и неговата майка. След малко в полезрението ми се появи просещо ромче. Недалече от него седеше на пейка угоен ром. Следобед пък видях мъж на около 70 години да рови в кофата. Поговорихме и се оказа, че не е могъл да си плати данъка и тока и са му взели дома.
Огледах се и наистина осъзнах какво се случва – ние сме нация плащаща чинно всеки данък, спазваща законите си и примиряваша се с ограбването. Великите ни герои не ни освободиха, за да сме под гнета на собствените си държавници, за да ни затрият с фалшиви храни ...