Благородна лъжа
Благородна лъжа
Тя беше застанала почти на ръба на скалата. Гледаше към хоризонта. Той стоеше по-навътре и не смееше да пристъпи напред. Тя се обърна към него, а в очите ù се четеше покана:
„Ела тук, до мен. Виж колко е красиво небето.”
Той ù отвърна с категоричен поглед. Сякаш искаше да ù каже:
„Не искам! Страх ме е от високото. И от теб ме страх. Страх ме е да не ме бутнеш!”
Тя го погледна предизвикателно и отново, като че ли искаше да го подкани с красивите си миловидни очи:
„Не се страхувай! Приближи се до ръба. Аз нали съм тук.”
Той завъртя плахо глава и се вгледа назад към сигурното равно на скалата зад тях. И после пак погледна към нея – все едно искаше да ù каже:
„Точно от теб ме е страх. Ти никога преди това не си ме канила да се приближавам толкова близо до ръба. Ти ще ме бутнеш. От това ме е страх.”
Тя му отговори с леко поклащане на глава. Може би искаше да го убеди в противното. Нещо като…:
„Няма да те бутна. Ела, не се страхувай! Сега вече е друго. Ще видиш. Високото вече не е толкова високо. Ще видиш! Само ела! Не се страхувай! Ела!”
Накрая той ù се довери. Приближи се до ръба. Надникна надолу. От високата скала, на която бяха застанали, гледката бе зашеметяваща. Винаги, когато видеше този простор, му се искаше да може нещо да направи в него. Например да стигне до другия му край, който бе там почти до хоризонта. Но на него все не му достигаше смелост. И най-интересното бе, че не го бе страх от небето, а от високото. Понечи да се обърне, за да я погледне отблизо в очите. Искаше му се да разбере защо го кани толкова близо до ръба иии точно тогава… тя го бутна!
Той изписка уплашено. Очите му се отвориха широко. Зениците му, изтръпнали от ужас, изпълниха почти изцяло пъстрите ириси. Но полетя. Полетя надолу към урвата, изпънал врат от изненада и уплаха. А във високото откъм скалата зад себе си дочу присмехулен крясък, изпълнен с ехидно задоволство. След това - всичко сякаш замря. Около него стана много синьо. И много, много тихо. Както винаги навярно си е било в необятните небесни простори.
Секунди по-късно орлицата разпери криле и полетя след младото си орле. Все пак му бе майка. Не биваше да е само в първия си полет.
Rygit
ПП (прочетох някъде нещо и реших да го направя на басня)
Rygit
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ригит Всички права запазени
