Благородна лъжа
Благородна лъжа
Тя беше застанала почти на ръба на скалата. Гледаше към хоризонта. Той стоеше по-навътре и не смееше да пристъпи напред. Тя се обърна към него, а в очите ù се четеше покана:
„Ела тук, до мен. Виж колко е красиво небето.”
Той ù отвърна с категоричен поглед. Сякаш искаше да ù каже:
„Не искам! Страх ме е от високото. И от теб ме страх. Страх ме е да не ме бутнеш!”
Тя го погледна предизвикателно и отново, като че ли искаше да го подкани с красивите си миловидни очи:
„Не се страхувай! Приближи се до ръба. Аз нали съм тук.”
Той завъртя плахо глава и се вгледа назад към сигурното равно на скалата зад тях. И после пак погледна към нея – все едно искаше да ù каже:
„Точно от теб ме е страх. Ти никога преди това не си ме канила да се приближавам толкова близо до ръба. Ти ще ме бутнеш. От това ме е страх.”
Тя му отговори с леко поклащане на глава. Може би искаше да го убеди в противното. Нещо като…:
„Няма да те бутна. Ела, не се страхувай! Сега вече е друго. Ще видиш. Високото вече не е толкова високо. Ще видиш! Само ела! Не се страхувай! Ела!”
Накрая той ù се довери. Приближи се до ръба. Надникна надолу. От високата скала, на която бяха застанали, гледката бе зашеметяваща. Винаги, когато видеше този простор, му се искаше да може нещо да направи в него. Например да стигне до другия му край, който бе там почти до хоризонта. Но на него все не му достигаше смелост. И най-интересното бе, че не го бе страх от небето, а от високото. Понечи да се обърне, за да я погледне отблизо в очите. Искаше му се да разбере защо го кани толкова близо до ръба иии точно тогава… тя го бутна!
Той изписка уплашено. Очите му се отвориха широко. Зениците му, изтръпнали от ужас, изпълниха почти изцяло пъстрите ириси. Но полетя. Полетя надолу към урвата, изпънал врат от изненада и уплаха. А във високото откъм скалата зад себе си дочу присмехулен крясък, изпълнен с ехидно задоволство. След това - всичко сякаш замря. Около него стана много синьо. И много, много тихо. Както винаги навярно си е било в необятните небесни простори.
Секунди по-късно орлицата разпери криле и полетя след младото си орле. Все пак му бе майка. Не биваше да е само в първия си полет.
Rygit
ПП (прочетох някъде нещо и реших да го направя на басня)
Rygit
© Ригит All rights reserved.
Свързани произведения
"Подойди поплиже. Посмотри, какое красивое небо ".
Он взглянул, твердо, как будто говоря
"Я не хочу! Я боюсь высоты. Боюсь тебя и опасаюсь ...
Comments
-
Много ми хареса емоцията...точно си мислех, че няма право, че всеки има право да избира сам как да живее и че това е жестокост...и Воала...пръв урок за живот...отпуснах се...лентата на възприятие се обърна и презавъртя на бързи обороти...та те не се убиват...те се учат да живеят... и живота ли е толкова жесток, за да го разберем и да се научим да го живеем...и затова ли толкова боли от любовта, за да се научим да обичаме...Уау...всичко се нарежда като пъзел...
-
Хареса ми посланието!
-
Благодаря на Oksimoron Христов на Ванчето и на Жанет за оценките и за коментарите. Радвам се че ви харесва
-
Еха... Страхотен! Смислен, кратичък и... изненадващ разказ.
Много добре се е получило, браво! -
Казват, че кокошката не може да лети, защото не знае, че е птица. А, орлето знаеее! Ето разликата! Шегичка, разбира се, но това, което прочетох ми хареса и ме подсети за:
"Не искам букети от късни цветя.
Аз сам ще ги търся напролет.
Подай ми криле! И към теб да летя,
като птица при първия полет."
Първи стъпки, първи полети - първи възнаграждения за страха!
Но,не всеки първи напън носи награда!
Хареса ми, че с много малко думи си навлязла в дълбокото!
Поздрав! -
Много ми хареса! Браво!
-
Ех хубаво! Скала, небе, хоризонт, полет....Свободен полет и преодоляване на страха. Чудесно!
-
Благодаря Дани. По принцип не ме бива по малкото думи, но този път какво ми стана не знам. Радвам се че ти е харесало написаното.
-
ще, а Вие се поздравете още веднъж за написаното...великолепно е
-
Значи е много умно момче. Поздрави го от мен!
-
Реакцията на сина ми (7 годишен): Значи за това ме бутна в първи клас, а
-
Еееее различно е да плуваш от гор на морето и да се гмуркаш на длибокото. Ама аз не искам да те плаша. Искам да си готова за да можеш по пълноценно да изживееш гмуркането. Само това искам.
-
Лелка е плувала маратона Варна-Галата. Не моиш ме уплаши лесно
-
Благодаря ти Танче! Какво по красиво от усмихната жена с изтръпнало сърце... Благодаря и на другите за коментарите. Надявам се снна да е разбрал защо му е прочетен разказа. Аааа Лелече балгодаря ти и на теб за коментара. Между другото готвя ти нещо специално за гмуркане. Мисля че ще ти хареаса. Но ми се струва че трябва да тренираш. Има доста гоелми дълбочини - тук таме в него.
-
Много наситено като емоция и изненадващо на финала! Превъзходно!
Искам нещо по-дълбоко за гмуркане, да не ми достига въздух, да искам още и още. Изпълни, моля те желанието на лелка -
По едно време ми спря сърцето, да знаеш...много ми хареса, прочетох го на сина ми
-
Аз просто помислих, че е сън, но и като басня е оригинално.
-
Уау! Много ми хареса!
-
Добре ти се е получило! Тъкмо изтръпнах и...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
