Боксьорът
http://www.youtube.com/watch?v=0zwgqfD-qPw&feature=related
Посветено на Васко, с надежда Там да не вали
Отвори леко очи и болката го прониза. Не знаеше къде е и кой е. Стените се свиваха до лицето му, близваха го с дъха си и се отдръпваха пак. Пулсираха главата му, краката и ръцете, целият туптеше в болка. Пак затвори очи. Къде е и защо е сам? Преглътна с мъка.
Вратата се отвори и той затвори очи, не искаше да говори с никого. Поне не сега. Този или по-скоро тази (ароматната кожа не беше на мъж) постоя минута-две и си тръгна. Познаваше уханието от някъде. Унесе се.
Вървеше пo мрачната улица, цялата в локви, а обувките му шляпаха с отпрана подметка на левия крак. Беше мокър, гладен и пиян. Умираше за глътка вино или водка. Бутилка"Елцин" звучеше спасително. Насочи се към бара в центъра на малкия град, където тъкмо затваряха. Тръсна дълга мокра коса и капките направиха ситен кръг около него.
Сервитьорът, студент по право и негов приятел, тъкмо качваше столовете върху масите. Приближи се до него в гръб.
- Само едно питие, приятел - примоли се той, леко полюшвайки се.
- Капнал съм, а утре имам изпит и пътувам за София, хайде друг път - момчето му отговори през рамо.
- Аз няма да преча- настояваше мокрият мъж- ей тук ще седна да си изпия водката. И теб ще почерпя, днес сестра ми щеше да стане на 20 - и протегна трепереща ръка с нагъната на хармоника петолевка.
Студентът върна ръката обратно.
- Днес беше пълно с моряци, прибери си парите. Сядай в дъното да не те виждат, аз отивам да се наспя в офиса, ето ти водката.
Сервитьорът донесе голяма водка и пусна Висоцки, любимият певец на дългокосия.
Васко отпи, докосна едно копче, вързано на връв за врата му и внезапно му се доплака. Спомни си сестра му, за която преди години казаха, че се е удавила в Дунав, а той усещаше, че не беше така. Искаше да се напие и да забрави, че от нея остана само едно синьо кръгче.
Мълния проряза главата му. Мирис на болница. Значи са го били, не е успял да размаже всички. Но онзи ... Най-после си го получи. Заради сестра му. Заради майка му. Заради всички, които е унижвал, купувал или удавял. Задъха се. Болката се върна като цунами и го отнесе.
Няма лесно в тоя живот. На Кличко да не му е било леко? Допи водката на един дъх. Последният мач на Кличко. Знаеше го наизуст. Отметна дълга коса, хвърли мокрото яке на стола, а прогизналата тениска на пода, изрита лепнещите обувки и застана бос в средата на бара. От уличната лампа се процеждаше светлина и на голотото му рамо просветваха три татуирани букви - Ани. Ето, сега напада и се отдръпва светкавично. Така. Силен ляв прав. После десен. И удар отдолу. Гонг!
Въртеше се в кръг и разиграваше боксовия мач с въображаем противник ожесточено.
Ударите по стъклото го вбесиха, понечи да изругае, но се усети, че обеща на Любо да седи в тъмното тихо. Бе късно. Няколко моряци бяха залепили лица на стъклото и му подвикваха да отвори и да направят истински мач.
Помнеше после сънното люлеене на кораба, пазарлъка с капитана и първите дни в Регенсбург. Как се беше озовал при моряците, не знаеше. Отдавна искаше да се махне на Запад, Успя. Караха го да разиграва различните мачове на Кличко, аплодираха го шумно и го потупваха по гърба, черпеха го до смъртно напиване с водка.
Повдигна ръката си и я огледа. Нямаше счупени пръсти. Добре. Поне още е цял. А Онзи вече не е. Сестра му е отмъстена. Най-после почива спокойно. Поне така се надява.
Видя го на първия ред с някаква манекенка. Самодоволен и високомерен. И нея ли ще удави, когато му омръзне, или ще й запуши устата с пари? Може би не трябваше да постъпва така. Но сам не усети как се преметна през въжетата и го почна. Премяташе го като парче безформена глина, ударите отекваха в залата, костите му пращяха, а всеки удар му се струваше недостатъчно силен. Видя кръвта, видя ужасените лица на хората около него, но не можеше вече да спре.
Опита се да помръдне другата ръка, не можа. Какво, по дяволите, са сложили в системите? Пак го унасяше.
Корабът пристигна в непознато Германско пристанище. Моряците бяха до тук. После се връщаха в Русия. Той оставаше. Вече бе разбрал, че може да изкарва пари като се бие. Можеше дори да не пие. Така остана и стана Боксьорът. Пияницата, неудачникът, беднякът остана някъде там, в крайдунавския малък град. До тази вечер. До тази благословена и страшна нощ, в която видя убиеца на сестра си на първия ред.
Някой почука на вратата. Пак затвори очи.
Същият аромат застана до него. Но вече знаеше кой е и защо е тук. Отвори клепачи.
Тя стоеше гневна и кисела. Беше му нещо като любовница. Бивша, иронично си помисли той.
- Напускам те - съобщи театрално тя.
Леко й направи знак с ръка. Тя се приближи и той каза спокойно:
- Върни ключовете от колата и апартамента и се разкарай.
Тя отвори бавно чантичката. Знаеше какво ще последва. Чудеше се дали са й дали заглушител. Гледаше я без да мига. Това е краят. Но определено си струваше. Ръката с френски маникюр бавно се изтегли нагоре и хвърли ключовете върху него. Завъртя се и излезе, трясвайки вратата.
- Виж ти, още съм жив - усмихна се той - но не за дълго.
Знаеше, че ще му пратят биячи, ако Оня е още жив.
Усети приближаващи стъпки. Пак затвори очи. Бяха мъжки. Ароматът на ориенталски парфюм го удари като морска вълна.
- Жив съм, тренер - каза, без да отваря очи.
- Има си хас да не си - засмя се другият. - Броил съм десет хилядарки за т'ва.
- Онзи?
- Мъртъв.
Отвори очи и въпросът увисна в тях.
- Десет хилядарки да дишаш и пет за паспорт. Мачът е след месец в Бразилия. Каквото изкараш първите месеци, е за мен.
- One way ticket*? - прошепна боксьорът.
Треньорът кимна мълчаливо.
- Защо?... - въпросът увисна самотно.
Треньорът без нужда откопча и закопча часовника си. После каза глухо, гледайки стената над него.
- Защото и аз имах сестра.
Излезе бавно, оставяйки вратата отворена и Боксьорът пое въздух дълбоко.
*one way ticket - еднопосочен билет
© Илияна Каракочева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Прочетох с интерес, поздравления за разказа!!!
-
Момичета, Петя и Антонела, благодаря за подкрепата! Да, струва си да се умира за живота. Струва си да отмъстиш понякога по Моисеевия начин, макар че не е хуманно. Нещата са толкова сложни, колкото ги направим сами. Най-лесно се следва сърцето.
Поздрави от мен! -
Не им се връзвай, Илияна! Иван Вазов е имал двойка по литература в училище. Още веднъж поздрави!
-
Умира се,заради това,за което си струва да се живее!Харесават ми разказите ти!Завладяваш...!
-
Поздрави, Антонела!
Благодаря за признанието! Ако и критиците мислеха така, щеше да е интересно! -
Какво да кажа...можеш си го! Поздрави, Илияна!
-
Благодаря ти, Ивана!И аз се радвам отново да разбера, че си прочела поредния разказ. Поздрави!
Мирелла, ако има нужда, ще обясня каквото липсва в "картинката". Но има отворено начало и финал именно защото идеята е читателят да влезе и излезе по свой начин от разказаната история. Поздрави! -
Боя се, че не разбрах някои важни неща, но въпреки това смятам, че разказът ти е много добър!
-
Благодаря ти, Илияна!
Удоволствие е да чета твоите кратки, но изпълнени с дълбоки човешки послания разкази! -
Силно въздействащо!Поздравявам те Ина!Прегръдки от мен!
-
Поздрави и за теб, Евче! Радвам се, че разказът ти е харесал!
-
Хубав и увлекателен разказ! Поздрави
-
И аз се надявам, Севи, че Там светът е по-добър и по-справедлив! Поздрав!
-
И твоите творби въвличат, макар и по различен начин. За мен е радост, че си тук! Поздрав!
-
Силно и ...натъжаващо!
Бързо и неусетно минава времето при теб. Въвличаш! -
Петинка,достатъчно ми е, че отново си го прочела със сърцето си. И аз ти се радвам и ти благодаря, че си тук.
Бохов,благодаря за похвалата! От мъжкия поглед нещата са малко по-различни.
Поздрави и за двамата! -
Прочетох, задъхах се!
Толкова са силни разказите ти, че... наистина не зная какво да напиша!
Радвам ти се и благодаря!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
благодаря!