3.12.2021 г., 10:10 ч.

Бъдещето е за морлоките 

  Проза » Други
1032 2 14
6 мин за четене

/хич не е фантастика, камо ли хумор/

Хърбърт Уелс е бил оптимист. Явно е вярвал в бъдещето на човечеството, та чак в 802 701 година героят му от „Машината на времето“ открива морлоките / Morlocks/.

Светът тогава се състои от два вида еволюирали от хората човекообразни – морлоки и елои. Морлоките са изкривеното поколение на фабричната класа, която ние знаем като работническа. Буржоазията се е изродила в изнежени елои…

Е, спокойно можем да признаем – Уелс се е надявал тази човешка катастрофа да се случи в далечното евентуално бъдеще, но реалността го опровергава. Морлоките вече се излюпват. Под грижите на властите – просветни, държавни, световни…

За което те си служат с прости примамки и наукоподобни промивания на мозъците. Примери може всеки да даде. Да речем – убеждаването на обществото, че училището е длъжно да възпитава децата. С което се налага успокоение и приспиване на умиращата съвест на родители и близки на децата. А дали училището възпитава – вижда се от всеки реалист. Просто трябва да се огледа.

Казано без усукване – в училище, в клас, дори да не вземаме предвид дистанционното обучение, за възпитание време няма. Няма и възможност.

Още повече, че човек се възпитава от семейството, рода, обществото, държавата. Само дето семейството на практика се ликвидира постепенно и неотвратимо - избягват се брака, родителите са принудени да работят по чужбинско, децата са без контрол.

Родът се е разпаднал. Няма ги местните връзки, мнозина са в града, в столицата, където има място за оцеляване, по-напористите, разбира се – емигрират…

Обществото вече е прогнило и отнесено от ветровете на промените. Никой не се интересува от съдбата на скитащото дете, всеки има свои проблеми и не може да отдели време и нерви за спиране на ставащото, родителите са хем безотговорни, хем агресивни към посмелите да се загрижат за детето им…

А държавата има свои планове. За територията, не за оцеляващото население. Което виждаме в училището. Налагат се хубави системи – като „учене чрез игра“. Само дето учението от древни времена насам е труд, а не забавление. В подходяща атмосфера /не натъркаляни по килими или забавляващи се с компютри/, строга структура /последователност, от познато към непознато/, оценка /от десетки години у нас  няма повтарячи, а на учителите, оставили някого на предсказуемо взет поправителен изпит, се гледа като на реликти и се подготвят отстраняването им/…

Но – игра…

Наивен въпрос: защо в Итън от 680 години редът и системата са почти непроменени? Че даже боят присъства като наказание? А може да бъде приет ученик само след препоръка на бивш ученик и то след внимателен оглед от страна на специална комисия?

Няма я модернизацията с игри и забавления. На учениците открито е заявено – бъдещето им е определено, не зависи от кеф и пилеене…

Утрешните елои?

А морлоките – нашите деца…

Обърнете внимание – някои класически западни учебни заведения избягват дистанционното обучение. Защото личността играе огромна роля в образованието. Личността на учителя, очи в очи моделиращ личността на ученика.

Само дето у нас учителите си заминават – по законите на времето. Сега на линия са „децата на демокрацията“ – били ученици в годините на първоначалния хаос, получили дипломи за платено присъствие в какви ли не измислени „университети“ /Напомням – преди 30 години у нас имаше един-единствен университет. Сега има и в Горни мътен трап, делегирано обучение от „университета“ в Лява крива река, профилирано преподаване от изнесеното обучение на Световния университет, факултет на Вселенската академия на нЕуките…/

От лайна злато н можеш претопи…

И още нещо. Ролята на компютрите. В класическите учебни заведения в цивилизованите държави основа е КНИГАТА! Бъдещият ръководител, политик, учен изучава света и получава знания по доказания, консервативен начин – откритие, обсъждане, приемане, изнасяне пред публиката СЛЕД проверка и оценка. В уикито и други подобни претенциозни нелепици може да пише всеки. И всичко…

Демокрация – право на глас имат и знаещите, и невежите. Но най-вече наглите и самовлюбените…

Що се отнася до играта… Дали се сещаме, че играта ВИНАГИ можем да я спрем, да си починем, да променим условията. В живота е различно, нали?

И още нещо важно. Играта е наподобяване на реалността, но не е реалността!

В момента системата се опитва да промени съзнанието на хората. Точно по капиталистически – не са важни стремежите ти, важно е да изкарваш хляба си. Казано направо – ОБУЧЕНИЕ!  Не ОБРАЗОВАНИЕ!

Два вида са класическите учебни заведение. За работници и за интелигенти, формално казано. Първите бяха ПТУ-та, вторите гимназии. ПТУ-тата, свързаните с тях техникуми, даваха определено професионално образование. От техникумите се продължаваше в технически ВУЗ, даващ високо ниво, но не обогатяващ творческо-художествения интелект. Е, ако човек иска да е инженер-поет – кой му пречи?

А гимназиите бяха за бъдещите хора на ума. И покрай тях – чиновниците.

Сега има само професионални гимназии. Дървено желязо, казано директно. Съчетание на невъзможното, обаче – въздействащо. Гръмко. И пустословно…

Затова лично аз съм скептик и се отзовавам рязко за форматирането на децата днес. Има ОБУЧЕНИЕ, има и /някъде!/ ОБРАЗОВАНИЕ, обаче май отиваме назад - към ПРОСВЕТА. Към Възраждането. Ако, все пак, обществото реши да спасява децата си.

Защото обучението не е лошо нещо – осигурява професия, хляб, креещо бъдеще…

Образованието е рисково – не ти обещава нищо. Ако успееш… Но малцина могат…

Впрочем, отде ще дойде тоя поминък? Нужните стоки, уреди, инструменти, машини?

Кой ще ги произвежда? Та от училището излизат само бачкатори. Творците или заминават, или са смачквани от дивия капитализъм.

Кого ще ръководят образованите в чужбина?

Или – както казваха дебилите преди 30 години – ще си купуваме, каквото ни трябва. Ток, стоки, машини…

Пари – отде? И защо да ни ги дава някой?

За да инвестират пари, финансистите искат да видят бъдещето. План. Нормален план… Който родните калинки от професионалните гимназии не могат да препишат дори…

А не могат, защото задачата на училището е да им даде тапия. Дори не диплома.

И никой не се интересува от класическата триада на образованието: знания – умения – навици…

Оценяват се куп други неща. Или се получава оценката по пазарен път – срещу съответното заплащане, според търсенето и предлагането.

А децата отрано се разделят на два потока. Към обучението и към образованието.

Ясно е, че не всички могат и ще станат създатели. Интелектът е твърде скъпо нещо – иска да платиш с време, със средства, с труд, с риск, с живота си дори.

И не е за всеки…

Още повече, когато държавата определя създаването на личността като УСЛУГА. Педагогическа услуга.

А от услугата човек може винаги да се откаже.

И да заживее, както си иска и може – като волна птичка…

Какво казва народът за птичия мозък?

И какво е разстоянието по природната йерархия между птиците и разумния човек…

Впрочем, напомням – според Уелс морлоките произлизат от човека. Някогашния…

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Спомних си виц от едно време... Час по математика е едно УТР за
    преквалификация,.. ученик на средна възраст решава задача по деференциално смятане на дъската,.. пише-брише, изпотен и опушен с тебешир. тих глас на подсказвач '' Колега, виж знака пред скобите ''....
  • Да отговоря.
    Щураче, дали подоен материал не се появява от загриженост?При това май - не съм сигурен - имам известен опит в системата от всякаква гледна точка. Най-малкото между 1960 и 2016 година /без 71/73/ съм бил какъв ли не там.
    Та - самозалъгвам се - все нещо отбирам и съм направил.
    Що се отнася до вярата - не става. Мнения, тези, виждания се изказват без вяра - на базата на фактите.
    Между другото, хирурзите режат пациентите си като касапин месо - емоциите навреждат на нужния професионализъм.
  • Да, спадането на средното ниво е факт, и то не само тук... Но ако учител, работил толкова дълго в системата, няма вяра, как новите учители да вярват?... Може да не зависи всичко от учителите, но все пак... Те са в основата на образованието, каквото и да прави държавата... Един мой колега пък смяташе, че е по-хубаво да дава частни уроци, отколкото да става учител... Но някак си не си представям бъдещето на образованието под формата на частни уроци... Може би дечица от богати семейства могат да си го позволят, но другите...
  • Какво да станат, ще станат като родителите си Язък.
  • Сега е съвсем друго! Много от завършилите висше образование не работят по специалността си. Много "обекти" ги няма в провинцията. Повече от хората се устремяват към София, преквалифицират се, работят и на други собственици, не на държавата, пазят си мястото и вече децата им идват в повече.Затова очакват от училището да поеме всичко. А учителите да търпят- вече нямат права, дори да се скарат на ученика, или да му пише по- малко от 5 и 6.При най- малкото недоволство от тях, дори децата знаят- оплакване до директора, дори на Министерството! Имат телефони в ръката и веднага уведомява татко или мама за нередности...Е, не всички деца са такива, но достатъчно е едно в клас, за да съжалява учителят, че е избрал тази професия! А е дълга тема за онлайн обучението и изискванията!...С други думи, язък за хубавата професия! А аз казвам " Язък за това поколение, а какво ли ще стане като пораснат?
  • Късно е. Пък и ако на някой наистина му беше тъжно, би направил поне нещо за себе си в тази насока. Прочетох единствено заради паралела между героите на Уелс и съвремието и ми беше забавно и различно. Защото да чета тв. новините и в сайта, ми е досадно Може да прочетеш "Безсилието на всемогъщите"
  • Благодаря, Щураче!
    Но, според мен, е тъжно.
  • Забавно
  • Благодаря, Иржи!
  • Страхотно есе, Георги! То говори, че ти имаш и житейски опит и точно в тая сфера и наблюдателност върху живота с полагащата му се загриженост! Аз съм живяла в "онова време", когато училището беше задължително, а учителите- на пиедестал, с авторитет и права и откъдето идваха знанията. Възпитанието беше в семейството и личеше какво е по поведението на учениците...Нямаше частни уроци с пари, а си помагахме взаимно. Малко професионални училища и там отиваха слабите ученици. В гимназиите се оформяха "наклонностите" и масово се кандидатстваше във ВУЗ-овете. А после имаше къде да отидат завършилите, защото ги разпределяха - имаше заводи, болници, училища и в провинцията и не можеха да избегнат това, а после, като специалисти с опит отиваха в столицата или големите градове. Дъщеря ми е учителка сега...ще разкажа след малко.
  • Благодаря, Надя!
    Нямаш думи, защото не пишеш "концепции" - празнословни, локумени, манипулативни. Пък някои не само ги пишат, ами и прилагат.
    Най-лошото е, че децата харесват това "обучение". Не мислят за бъдещето - най-много до довечера. Възраст!
  • Винаги съм учила в елитни за времето си училища и А паралелка с мамините и татковите, условно казано. След гимназия "Христо Ботев" в 11 клас попадам в УПК. Специалност продавач - консултант. Разлика - от земята, до небето. Книга четях на последния чин и все 6 ми пишеха. А сега просто нямам думи. Ни училище, ни образование, ни дявол...
  • Благодаря, Йоана!
    Но явно не съм се изразил точно. Училищетое плод на системата. То е такова, каквото е нужно на обществото. Което е заменено отдавна от държавата. А тя не служи на хората, а на господарите си.
    Работил съм в готварски техникум. И учениците, и учителите са различни. Но нивото на преподаване спада - по вина на системата. Която изисква все по-нелепи и обучаващи неща.
    Системата е - осигурете обучение на бачкаторите. И нищичко за търсещите развитие в интелектуалната сфера. Да се оправят сами...
    А като човек, прекарал в училище годините 1960 - 1971, 1973 - 2016, мога да сравнявам. И нямам високо мнение за СРЕДНОТО ниво на преподаване.
    Впрочем, за форматирането на морлоките вината е и на средата, и на самите хора. А ние все още сме в начален етап.
  • Завършила съм СПГТ и образованието там беше страхотно. Готвенето си беше допълнителен бонус. Записах се там, защото имах нужда от по-малко зубрене и повече свободно време, а нямах ясна цел за бъдещето (твърде разнопосочни интереси се блъскаха в главата ми). Никой не очакваше от мен да стана гений, а същевременно преподаваха чудесно. И това някак ми допадна, остави ми време да мисля и да се развивам в желани посоки. Впоследствие завърших бакалавър по математика в СУ. Понастоящем се боря и с магистратура. Та, мисълта ми е, не подценявайте професионалните гимназии, целта им не е да произвеждат морлоки! Не знам за всички, но определено има някои, в които образованието си е съвсем на ниво и даже отлично реализирано. Виж, ако учениците искат само да работят, никой не може да ги спре. Ако ще и Итън да завършат... Времето е такова, че ако не се интересуваш от пари си странен... Но не са виновни училищата за това... А страната ни е чудесна, каквото и да приказват някои, още сме си тук...
Предложения
: ??:??