Членството

ЧЛЕНСТВОТО

Да членуваш в съвет на директорите е добро начало и добър край – както го намерите за добре. Никак не е важно какъв е този съвет, важното е, че е на директорите. Може да е малка фирма, може да се занимава със свиневъдство или отглеждане на картофи – голяма работа. Същественото в случая, че вие, като член на съвета на директорите, имате права и толкова отговорни задължения, които вече ви превръщат в личност.

На визитната ви картичка ще пише: „Член на Съвета на директорите”. Ще има телефон, електронен адрес, факс и адрес. Такава визитна картичка манифестира собствен портрет, като златно маслинено клонче е, което украсява собствения ви лоб и цялата особа.

Не си просто директор, не си само някакъв там началник цех или директор на снабдяването. Ти членуваш в орган – едър и сложен орган, който ръководи всички директори; директор на директорите си. Това е екзактно. То може да ви доведе навсякъде и да ви изкара оттам; може да отвори всички видове врати и така да откриете всеки път, включително този, който не води към Рим, а към някой трезор.

Пък и самото членство е от значение. Забележете само: „Член”! Не си кандидат член, не си човек с членска книжна – не! Ти си направо член! Членственото ти отношение със съвета на директорите се превръща в нещо повече от партийна принадлежност, повече от профсъюз и от футболна лига – ти си член на орган, иначе казано: организиран член. Никак не е малко, както и да го погледнеш.

Много хора лелеят да са членове, кой на профсъюз, кой на инвалиден съюз, кой на друго нещо. Но да членуваш в съвет на директорите си е пò така. Аз познавам един човек, който тъй дълго беше член, че чак заприлича на членестоног; членообразен стана някак, та после му оперираха нещо, не разбрах какво. Вярно е, че за заемането на подобна позиция трябва умствена и гръбначна липса и яки лакти, но нали в това се крие дискретната идилия на членството? Как ще се радваш на членуването, ако не си го извоювал под масата, в леглото, в кръчмата и прочее достойни места. Най-тъпите членове са тези, които участват в творчески организации и такива с идеална цел: те не са от този свят, нематериални са и могат да се смятат за членове само условно. Те самите са условни хора: не можеш да ги подкупиш като хората дори.

Партийните членове са уважавани от всички. Никога не знаеш как ще се обърне палачинката, как и къде ще спре въртележката и довчера бил обикновен член, а днес – властови член. Така че партийният член е бременен с власт, никога не се знае кога ще му дойде деветият месец.

Членството в ловни дружини води до благоденствие. Дори и жена ти рога да ти сложи, това е без значение. В ловните дружини се зачева приятелство и власт. Богатите хора и държавните мъже обичат лова и риболова. Така че, насърчавам туй членство.

Но да се върна към членуването в съвета на директорите. То е обществено благо, защото винаги можеш да го изкараш като да е такова: нима няма парламентарни членове, членове на съдебни състави, членове на временни анкетни комисии и на организирани престъпни групи? Когато служиш само на себе си, ще излезе, че си обществен служител, защото и ти си член на обществото. А как от обществен член си се докарал до директорски член, тая работа не е обществена, тя е веществена. Добро начало и добър край.