В делничен ден нощите бяха съвсем тихи, но към три часа, щом кучетата се разлаеха, на всички ставаше ясно, че Насим отива към баничарницата. Излизаше в три, а към десет часа сутринта се връщаше. Когато се върнеше, въртеше се напред – назад из двора; влизаше, излизаше от вкъщи; носеше разни багажи, материали и колчета. Идваха му на гости от околните улици да му дават семена и разсад, да го съветват кой зеленчук, как се гледа. Бай Метко го научи, да си варосва овощните дръвчета. Доволен остана Насим от промяната в дръвчетата, затова купи още вар за къщата и я боядиса отвън. Постегна си имота, така както птиците стягат гнездата си напролет. Пред бялата фасада трендафилът пламна във винено червени цветове като букет в коси на момиче. Забавяше ход минувачът, заглеждаше се и цъкаше с език. Понякога с одобрение, понякога с желание за съревнование – след малко и той нещо да спретне по дома си, за да не изостане от света.
Къщата на чужденеца беше малка и едноетажна със стопанска постройка, но д ...