20.03.2019 г., 1:48 ч.  

Да живееш в Матрицата 

  Проза » Други
622 0 2
15 мин за четене

(монолог на един “включен)

 

     И както се казва, добре дошли в голата реалност, скъпи мои! В така наречената – матка на света, която не е чак толкова сложно да се опише. И ето ви няколко правила, които би трябвало да следвате, за да можете достойно и максимално успешно да си изиграете ролите на тази сцена...

     Първо: винаги бъдете проницателни и нащрек! Убедете се, че всичките ви цели са такива, както у останалите и проследете дали вашето мнение произлиза от рамките на признатия от болшинството авторитет.

     Второ: колкото повече предмети можете да закупите в течение на своя живот, толкова по-висок ще бъде вашия статус в очите на другите, особено ако тези вещи са безполезни.

     Трето: главният подбудителен мотив за всички обединени Матрични илюзии – това е да се харесваме, т.е. на колкото по-голямо количество хора се харесваме, толкова по-важни за тях ставаме. Нали така?.. И разбира се, цел за всички ни, без изключение, се явява дoстижението на Великата троица – Успех, Богатство, Слава, на върха на които господства Власт.

 

     И сега, следете за моите жестове, скъпи мои, и в последствие за напрежението на мислите: ето, чрез придобитите недостатъци на Успеха, Обожаването и хорската Завист, ние вече знаем за своето превъзходство над останалите и нашата вселена вече е скрепена със семейството на смъртните добродетели. Ха-ха-ха... аз съвсем не съм сбъркал, разбирате ме, именно – семейството на смъртните добродетели.

     “И какво е това?”, ще попита сега някой от вас и ще ме потопите в най-дълбокото първородно вцепенение, въпреки че може би, по дяволите, не се шегувате, когато казвате, че действително не знаете отговора... Добре де, ще бъда снизходителен и ще започна да ви изброявам.  

     Първо – това е Жажда. Тоест, импулс за натрупване на собственост – било то пари, храна, сексуални партньори или страст към сексуално удоволетворяване, което, несъмнено, се отнася към добродетелите. Нима не е така? И колкото повече на хората им се отдава с лекота да изчукат някого, толкова по-висока е тяхната самооценка. А колкото е по-висока самооценката, толкова повече власт човек упражнява над другите. Вярно ли е?..

     Завистта ни принуждава да се стремим към това, което още не сме станали. И това също е добродетел, или вие мислите иначе?.. Та нали всичко хубаво в нас служи само на едного, което да му напомни за мнението на считаните за него нищожни нещица. Или аз не съм прав?!?.. И това на свой ред принуждава последната издънка да купи, да изпроси, да открадне или даже да отнеме с оръжие в ръце всичко онова, което му позволява да бъде не по-лош от първенците на деня или, в крайна сметка, да стене такъв, същия като тях.

    Мързелът, това въобще е най-голямата добродетел и усилието на мнозинството от нас непрекъснато да се издигаме по социалната стълба към по-високо и по-властно положение, се основава само на едно – за да можем в крайна сметка повече нищо да не правим и по нищо да не се отличаваме от първите преуспели.

     И ако цялото това бръщолевене, скъпи мои, не бъде достатъчно убедително да затрие тази безумна компютърна Игрица, както се казва, до пепел, то тогава моля за извинение. Да, ама не можа! Ха-ха-ха...

 

     И дори ако се окаже по-късно, че посочените от мен пътища на практика никъде не водят, то аз ще ви отговоря на въпроса с въпрос: “А накъде води един човешки живот?.. Например, вашият. А?..

     Хе-хе... В този свят има толкова много пътища. И някой вярва, че те отвеждат някъде. Друг пък смята, че те никъде не водят. Ако сега някой от вас ме попита: “И какво полезно мога да извлека от днешните ти лъжи?”, то в отговор ще ви разкажа следната история...

 

     В дома на един много напреднал и уважаван Учител живял градинар, който светел през нощта. Веднъж Учителят го попитал:“Как при теб това така се получава?”, на което градинарят отговорил, че не знае как, че той всеки божи ден чете ето такава някаква си молитва, и това е всичко. “Но ти не я четеш правилно – поправил го Учителят, – и правиш грешка в тази дума... и в тази също. Трябва да четеш ето така...” и му показал правилния според него начин. Градинарят, разбира се, много уважавал своя Учител и направил така, както онзи го посъветвал, и... престанал да свети. Ха-ха-ха-ха!..

     Ето, само няколко дни по-късно Учителят отново извикал градинаря (нали ви казах, че той бил много напреднал Учител) и му казал, чуйте само: “Знаеш ли?... Аз се посъветвах... ммм... с боговете... и те казаха, че можеш да четеш своята молитва така, както я четеше по-рано”… Ха-ха-ха-ха!.. Простете ме за идиотския смях, но просто не мога да се сдържа...

 

     И така, скъпи мои! В света, както знаем, има безбройно количество пътища, които условно се делят на две категории (колкото и забавно това да ви прозвучи): на пътища “със Сърце” и пътища “без Сърце”. Вярно ли е?.. И най-забавното е, че тези пътища не се различават много един от друг. Това са просто пътища. И по-скоро нито един никъде не води, ако ние не размажем по тях мъничко от своето сърце. Иначе казвайки съвсем просто, същността е в това: ако вие чувствате, че живеете с човек, който не ви обича – на-пус-не-те... Махнете се! Тръгнете си без съжаление. Ако чувствате, че не обичате този, с когото живеете – напуснете го. Ако до този момент сте вършили нещо, което не обичате, не сте обичали – махнете се! То не ще донесе полза на никого.

 

     Но, простете, май се поувлякох... Та за какво исках да ви разправям?.. Ах, дааа... за Матрицата! Тука ли сте все още?.. О'кей, о'кей, минавам по същество...

 

     И така, дами и господа! Ето я нея – същата тази Матрица, породила така много шумове в главата, такава чувствителност на движение на времето у хората, особено у по-младите, предоставяйки им потен и пъпчив образ на обобщение, с помощта на когото някои от тях действително се приобщиха към въпроса: “Какво такова нещо сме ние, по дяволите?”...

     И каква е в същността си тази Игра, в която всичко живо се е оказало въвлечено и сега е принудено да играе: всеки според степента на своя талант, умствени способности и физически данни; всеки според силата на своя темперамент, харизма или... какво още там за себе си мислим? Явяваме ли се стопани на всичките тези роли, сами ли приемаме решения в тази Игра? Кой тук измисля правилата и кой кого смята за танцуващ глупак или още повече философства – кой кого е зомбирал?.. Ха-ха-ха-ха!..

     И аз мога да ви кажа, със 100-процентова точност, че по-рано този въпрос не е задавал никой и никога. Ние сме първите. Защото да отговорим на него, освен нас, няма никой друг. Именно затова само нашият отговор работи... Спомняте ли си фразата, казана от онова очарователно будистко момче в първата серия на трилогията: “...лъжици повече не съществуват”… Това е всичко. Тези времена отминаха.

     Зад прозореца ни днес властва новото хилядолетие на глобални информационни технологии и заплашително катастрофални промени на скоростите, които за нас са толкова високи, че формата на съзнанието се изменя вече направо пред очите ни, както в киното или в интреактивните компютърни игри, трансформирайки себе си и всеобщата ни реалност като своя. Ex-стабилността, както някои от вас вече са забелязали, я няма и не може да съществува в нищо и никъде. Затова е съвършено безсмислено да я гоним и преследваме лудо... Няма такива скорости, които биха ни позволили да я присвоим. Старата схема на представянето на природата на нещата повече не работи. Светът вече е друг. Направо по хода на Играта, променяща своите правила, той без проблем се трансмутира в своите собствени противоположности и то със завидна лекота, а последващата непреходна депресия дословно като масло ни намазва върху хляба най-разпространените диагнози на средния жител на съвременния мегаполис. От умора и изтощение, от невъзможност да разчетат цялата тази кошмарност и многоликост на света, болшинството хора така и никога не ще се решат да участват в тази Игра. Те въобще не ще се и замислят над тези въпроси, както и не ще се усъмнят в адекватността на своите представи за природата в цялата тази многоликост на явленията, която настъпва пред техния поглед. Видът на лъжата, както е известно, е много по-удобен, отколкото истината, нали така? А илюзията е много по-позитивна и жизнеутвърждаваща, отколкото действителността като такава. Вярно ли е?..

     Ето какво е това – Матрицата! Играчът е виртуоз, да се мерим с когото е съвършено безполезно. Въпреки че на младини (и слава Богу!) у някои от нас за вятъра, духащ в гърба ни, все още отстояват стени – дързки и съвършено противоположени версии на всемирната Игра... Но противникът, съгласете се, е действително достоен! С фантастична и просто потресаваща виртуозност на инкрустирани лъжи, той трижди е вложил сам в себе си истинското чудо на подлия шедьовър, който до голяма степен се явява наш най-верен приятел и защитник на потребителската цивилизация, намираща се в пика на своето развитие... Въпреки че, така ми се иска да кажа, в пика на света на “тотално примитивните индивиди”, каквото сме болшинството, чиито чувства и мисли са разчетени до най-малки нюанси и които ни устройва такава реалност. Именно и затова тя е такава. Но, уви!.. Аз също съм въвлечен в тази глобална игрална схема и играя според правилата. И тук, говорейки с думите на един от героите във филма: “...може само да се посочи на вратата – да влезеш или да не влезеш, да погълнеш своята таблетка или не, да играе или да не играе – всеки ще решава сам”. Вярно ли е? Ха-ха-ха!.. 

 

     И така, скъпи мои! To be are not to be? That is the question...

 

     Достойно ли е да се смиряваме пред съдбата,

     или трябва да окажем съпротивление

     и в смъртна схватка с пълчищата беди

     да приключим с тях, да умрем, да заспим...

     Да заспим... и да видим сънища.

 

     Ха-ха-ха-ха... Ето, това е отговор!

 

     Какви сънища в този вечен сън ни се присънват,

     когато покровът на земното чувство ще бъде смъкнат? М?..

 

     Ето го обяснението!

 

     И така, дами и господа, светът е удивително нещо. Не е ли истина? И в него при подробно разглеждане няма нищо излишно, включвайки целия диапазон между това кое ни харесва или не ни харесва. И той винаги ще бъде такъв. Той винаги ще ни изпитва на издръжливост и винаги ще се стреми да ни потиска, призовавайки законите на действие и противодействие на нашите амбиции и противопоставяне. И това е в правилата на Играта, нали така? И ако ние се наричаме “товàри” или “стоки” – тогава заповядайте в трюма. И това е нашият избор на хора, които постоянно чакат някой нещо да направи за нас, някой да ни нахрани, да ни защити, да ни напътства, всичко да ни обясни... Но безплатно сирене се слага само в капаните за мишки – днес всички вече знаят! И никой никога не е правил, не прави и не ще направи за нас това, което искаме за самите себе си, защото това, което ние действително искаме, можем да намерим единствено в световете, които сами сме сътворили... И ако не ни достига ум, дързост или изобретателност – то тогава, моля, добре дошли на работните места, управлявани от фантазията на други създатели, което е крайно неблагодарно занятие, както сами знаете.

     И така, скъпи мои! Днес на вашия взискателен и крайно отговорен съд, аз съм много радостен, че дъската с въпроси все повече и повече нараства. Аз се опитах да ви представя вечната, винаги вечната история, както ми се струва. Историята на един човек, който, достигайки до определен етап от живота разбрал, че изкачвайки се на върха на света съвсем не означава да бъде щастлив... Хе-хе! Че борбата за правото да създава свой собствен свят – правото да разкрива в него своите собствени закони и ценности, правото да изгражда своето разбиране за любовта и отговорността, за намирането на личността в себе си, способна самостоятелно да прави избор – колкото банално и изтъркано да звучи... е единственото главно нещо в живота. В сравнение с него всичко останало включва само най-прекомерни пари и средства, осигуряващи комфорт и форми на удоволствие, а те са само декорации и антураж – сапунени мехури.

 

     И ако на мен днес ми се отдаде да ви съобщя нещо ново, което някои от вас ще го сметне за недостатъчно претенциозно или за налудничаво, но все пак подходящо за използване, то тогава – моля, вземете го, наслаждавайте се и бъдете щастливи. Хе-хе... А ако, напротив, вие не намерите нищо, което би било полезно лично за вас, тогава се наслаждавайте на търсенето на нещо повече, сътворете своето и бъдете щастливи с него. В противен случай: “...лъжици повече не съществуват”...

     Или у вас, както винаги, има други версии за това разглеждане на нещата?..

     Show time, скъпи мои, show time

 

     =========

     © Tyto ALBA

© Албена Тотина Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Монолог »

45 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • " нашата вселена вече е скрепена със семейството на смъртните добродетели."

    " И никой никога не е правил, не прави и не ще направи за нас това, което искаме за самите себе си, защото това, което ние действително искаме, можем да намерим единствено в световете, които сами сме сътворили... "

    Браво! Успех!
  • Поздравления, Албена! Ето, този цитат взимам за лично ползване. "Че борбата за правото да създава свой собствен свят – правото да разкрива в него своите собствени закони и ценности, правото да изгражда своето разбиране за любовта и отговорността, за намирането на личността в себе си, способна самостоятелно да прави избор – колкото банално и изтъркано да звучи... е единственото главно нещо в живота."
Предложения
: ??:??