Глава 6
- Та, условието на онова състезание беше да се направи най-голям брой прически в рамките на осем часа – говореше ми Димитър, докато пиехме портокалови фрешове под чадъра на плажа. Аз отново бях по тъмно лилавия ми бански и вече започвах да се чувствам много комфортно с Дими, въпреки че той хвърляше по един или друг нескрит поглед към гърдите ми, докато разказваше – световният рекорд беше 300 прически. Тогава, когато бях стилист, аз се мислех за изключително велик, вярваш ли ми?
Засмях се лежерно.
-Не ми казвай, че си направил 301 прически.
-Не, направих 302, но миналата година една фризьорка ми взе рекорда – той се смееше, докато ми разказваше – представяш ли си колко съм бил мотивиран! Осем часа на крак, без почивка.
-На колко си бил тогава?
Той се замисли.
– Може би на към 30 и няколко – каза – пак не беше лесно, но пък аз съм такъв инат, че на моменти имах чувството, че навсякъде лети коса.
Не можех с този мъж.
-Сериозно… ти си най–абсурдният човек, когото съм срещала – отся ...