Дядо Ицо гледа от Бакаджика – петнадесета част
Произведение от няколко части към първа част
Ирина попадна в свят на кошмарни сънища и всяко нейно действие изглеждаше автоматизирано.Изпълняваше нарежданията на акушерката с явно чувство за вина. Като човек загубил по невнимание живота на най-скъпото което носеше в себе си:вярата в любовта и нейната материална загуба.Това чувство за безсмислена празнота я пренесе в един свят на съновидения, които се нижеха в безкраен керван през пустинята на живота; там една жестока жажда да види рожбата си, подобно на утолителен оазис сред горещите пясъци на самотата бяха неумолим мираж.
Родилката изпадна в трескаво очакване да донесат рожбата ѝ за кърмене, но това дете не беше нейната Христина. Тя държеше детето и само топлото му телце извикваше у нея едно чувство за съжаление и тя поднасяше устните му към набъбналата си от млякото гръд...
Така минаваха дните на Ирина, като вечно разпятие и пиета към нещо безвъзвратно загубено и тихата надежда, че все пак едно невидимо крило на ангел ще закриля нейната Христина, защото майка ѝ откупваше вината си като даряваше любовта си на друг сирачески живот! Но все пак тя знаеше, че ще дойде миг, когато ще ѝ отнемат Василена, което тя усещаше като втори акт на отнемане, подобно отнемането на земята и животните при кооперирането в страната. Ирина едва сега започна да проумява,че този стил на отчуждаване е безмилостен и жестоко издевателство, което се прилага на практика в цялата страна.Както хората, така и животните страдаха!
Страданието се превърна в един безспирен процес, който обикновено озлобява; и придава на човека един вид оскотяване,което предизвиква неадекватни реакции. Психически лабилните и по- чувствителните, ако не полудеят изпадат в една апатия, която ги примирява,но има хладнокръвни и непокорни люде,които носят остро чувство за справедливост...
Все по същото време в планините излязоха и горяните.Те тръгнаха да се сражават с новата власт срещу кооперирането на земята и животните, но преди всичко за личната свобода и право на собствен избор.
Христо и Михаил Бойчев вече бяха решили избора си. Въпреки дълбокият сняг и следите, които водеха към граничната бразда, те използваха непрекъснатия снеговалеж, който им помогна да се прехвърлят в Турско...
Естествено властта проведе разследване на случая, но след като не откриха телата на двамата младежи, а снежната покривка пречеше да се установи някакъв категоричен извод: следователите в Елхово и специално граничните райони бяха "замразени"за обход.
Следва продължение
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
