8.02.2019 г., 0:56 ч.

Дъжд 

298 2 13
5 мин за четене

© Владимир Георгиев Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • exuded (Владимир Георгиев) Благодаря, Мария.
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) Чета за втори път разказа ти! Навява ми мисли за стойностните неща в живота, а бялата дантелена рокля може да се приеме като булчинска или като развято бяло знаме пред муцуната на съдбата...
    Поздравления, Влади!
  • exuded (Владимир Георгиев) Благодаря, Валентина.
  • yotovava (Валентина Йотова) Поздравления, Владимир.
  • exuded (Владимир Георгиев) Така е. Благодаря, Георги.
  • admin (Георги Колев) Той нали отива на операция, а не на заколение?
  • exuded (Владимир Георгиев) Благодаря, Силве, Лидия.
  • Ida-L (Лидия) Мило, тъжно, логично... А животът си тече... Хубав и правдив разказ.
  • Plevel (Силвия Илиева) ... нещо като обява във вестник за запознанства. За един брадва, за друг сватба. И някой наистина плаче, но едва ли е жена. Може ли да се надхитри съдбата? Не вярвам. Животът е най-големият циник.
    Многопластов разказ, който плаче в съзнанието и дълго ще отшумява след дъжда. Поздравления за умението, Владимир.
  • Plevel (Силвия Илиева) Пред къщата на баба на село, точно върху електрическия стълб, всяка година гнездяха семейство щъркели. Миналата пролет на село се върна само мъжкия. В продължение на месец, той бранеше старото семейно гнездо от по-младите екземпляри. Тогава отворих и прочетох някъде, че прословутата му моногамност е до смъртта на женската. Тя така и не се върна. После и щъркела изчезна, а гнездото остана празно. Не знам защо се сетих за тази история, докато четях. Може би, защото има някаква безнадеждна сила в него.
    Бялата дантелена рокля вероятно отразява желанието за живот и двамата си въобразяват, някакъв вид надежда, или "спасителен" трамплин за края на полета, поне за единия. И ако е така, колко тежи подобна утеха в гърдите на единия. И с каква лекота може да се мисли за " после", след като има възможност мъжът да оцелее. Кое повече убива? Лулата ще остане да го чака завинаги, завита в кърпичка, а жената завита в дантелена рокля ще разгръща вестника и ще се надява на нещо измислено в отчаяние.
  • exuded (Владимир Георгиев) Благодаря, Мариана, Ани.
  • Anita765 (Ани Монева) Много ми хареса този дъжд като фон на разказа ти, който всъщност, при различните герои може да се тълкува метафорично. За едните като изтичане на живота, за други - живот, който просто си тече... Целият този ефект с дъжда подсилва емоцията на прочита. Майсторски си го изпипал този разказ. Поздравявам те!
  • brinne (Мариана Бусарова) Чудесна и вълнуваща история. Много дълбочина има в разказа.

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.