8.02.2019 г., 0:56 ч.

Дъжд 

  Проза » Разкази
519 2 13
5 мин за четене

© Владимир Георгиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Мария.
  • Чета за втори път разказа ти! Навява ми мисли за стойностните неща в живота, а бялата дантелена рокля може да се приеме като булчинска или като развято бяло знаме пред муцуната на съдбата...
    Поздравления, Влади!
  • Благодаря, Валентина.
  • Поздравления, Владимир.
  • Така е. Благодаря, Георги.
  • Той нали отива на операция, а не на заколение?
  • Благодаря, Силве, Лидия.
  • Мило, тъжно, логично... А животът си тече... Хубав и правдив разказ.
  • ... нещо като обява във вестник за запознанства. За един брадва, за друг сватба. И някой наистина плаче, но едва ли е жена. Може ли да се надхитри съдбата? Не вярвам. Животът е най-големият циник.
    Многопластов разказ, който плаче в съзнанието и дълго ще отшумява след дъжда. Поздравления за умението, Владимир.
  • Пред къщата на баба на село, точно върху електрическия стълб, всяка година гнездяха семейство щъркели. Миналата пролет на село се върна само мъжкия. В продължение на месец, той бранеше старото семейно гнездо от по-младите екземпляри. Тогава отворих и прочетох някъде, че прословутата му моногамност е до смъртта на женската. Тя така и не се върна. После и щъркела изчезна, а гнездото остана празно. Не знам защо се сетих за тази история, докато четях. Може би, защото има някаква безнадеждна сила в него.
    Бялата дантелена рокля вероятно отразява желанието за живот и двамата си въобразяват, някакъв вид надежда, или "спасителен" трамплин за края на полета, поне за единия. И ако е така, колко тежи подобна утеха в гърдите на единия. И с каква лекота може да се мисли за " после", след като има възможност мъжът да оцелее. Кое повече убива? Лулата ще остане да го чака завинаги, завита в кърпичка, а жената завита в дантелена рокля ще разгръща вестника и ще се надява на нещо измислено в отчаяние.
  • Благодаря, Мариана, Ани.
  • Много ми хареса този дъжд като фон на разказа ти, който всъщност, при различните герои може да се тълкува метафорично. За едните като изтичане на живота, за други - живот, който просто си тече... Целият този ефект с дъжда подсилва емоцията на прочита. Майсторски си го изпипал този разказ. Поздравявам те!
  • Чудесна и вълнуваща история. Много дълбочина има в разказа.
Предложения