В апартамента звучеше празнична глъчка. Беше настъпил най-хубавият момент от годината - украсяването на коледното дръвче. Елхичката беше кичеста и мъничка и цялата трептеше със зелените си иглички. Сякаш шептеше: „Хайде, какво се бавите, време е вече. Скоро идва празникът и аз трябва да блестя и да бъда най-красивата.”
Деветгодишната Ани беше взела една кутия с коледни играчки и беше приседнала до елхичката и усърдно връзваше кончета на стъклените украшения, които трябваше да заемат своето място на дръвчето. Тя взимаше с трепетни ръчички нежните блестящи фигурки и погалваше всяка една от тях, преди да й надене кончето. После внимателно оглеждаше клончетата и си избираше къде да сложи украшението. Ето го и стария лъскав барабанчик, който я погледна със стъклената си усмивка и сякаш ù намигна.
- Ха, теб ще те сложа ето тук. Все пак трябва да възвестиш пристигането на дядо Коледа. – ласкаво каза Ани и закачи играчката на едно предно кичесто клонче. После хвана червената камбанка, която бя ...