Отпивах от студената бира и гледах с едно око към вратата. Чаках Емили да се появи както се бяхме разбрали, но тя още я нямаше. Седях в едно от сепаретата, защото исках да сме усамотени, а не някакви бърборковци да надават ухо и да попиват всяка една дума.
А, ето красавицата пристига. Беше се издокарала с черен клин, който очертаваше изящното й дупе и крака. Блузата с дантелени презрамки загатваха за още екстри.
- Привет, Том.
- Привет, Емили. Какво ще пиеш?
- Една тъмна бира.
Поръчах бира и сандвичи. Бях гладен, но не бързах с храната. Гледах я и мълчах. Малка неловко е винаги в началото. Чудех се какъв разговор да подхвана, хем да не е банален и скучен, хем да не е любопитен и тъп.
Емили подхвана темата за бижута. Аз бях в свои води, говорихме за камъни и за колекции. Тя продължаваше да ме разпитва и попиваше всяка моя дума. Подхвърли, че ако ѝ омръзнат бижутата къде може да ги продаде. Аз се впуснах да ѝ обяснявам. Така изпихме още бири и нощта вече преваляше. Излязохме навън, ветре ...