глава III

"Ерекция" пътуваше към своя пристан под вещото командване на Войводов. Този човек бе надарен със изключително спокойствие и ерудираност. След последната си мисия беше решил да се пенсионира, но от МИЩ го увещаваха, че ще го обезпечат финансово до края на дните му, както и че ще подсигурят децата му за в бъдеще. Той самодоволно се подсмихваше след доклада на ремонтно-възстановителният екип, че състоянието на кораба е в достатъчно добра кондиция за достигане на крайната цел, а именно планетата на щастието - Фарс. - Добра работа момчета! Нищо не може да размекне твърдината на този кораб! - Ерекция! Името му говори за сериозна потентност! Каза шеговито Черноморски. А и след вчерашните събития се доказа, че на някои от нас добре им действа на либидото цялата тази одисея. Бусерски гневно ме погледна след думите на океанолога, като се предположи, че трябва да сведа поглед и да продължа тихомълком да работя. - Така е, колеги! Девствеността е лечима, ако се открие навреме! Аз успях и ми държи влага до днес и в този час! Дали съм в облаците, дали на земята, дали в Космоса в мен има живот! За моя радост и в панталона ми също! Помислих си, че прозвучах малко надменно, но в крайна сметка няма на кой да се извинявам, че харесвам Жена, която разпалва в мен страсти и чувства. - Къде по дяволите е Принцесата с горчивата фамилия? Гласът на Близнакова е почти същият като в оргазменото и състояние. Писклив и нервен. Гледаше към мен, сякаш очакваше да чуе някакъв пикантен отговор, след който да се заяжда с мен. Замълчах. - Откакто е дошла всички трябва да я чакаме все едно ни е майка! Трябва ми, за да и дам изчисленията на предполагаемият допустим риск от несъвместимости! Изобщо нямах представа за какво ми говори, но определено бе насочила дразнещия си глас към мен. В същият момент влезе Елина. - Отново се извинявам за закъснението, но трябваше да работя цялата нощ, за да наваксам след вчера. - Ех, ама разбира се! То всички бяхме в стрес, но само вие с Антонов успяхте да намерите решение, за да се успокоите! Продължи да ни храни Близнакова на всеослушание. Пелинова изглеждаше толкова спокойна. Изобщо нямаше следи по нея от безсъние. С прибрани коси, късо сако и полепнал по съвършените и бедра, панталон малко над глезените. Задните и части се преливаха със всяка стъпка, сякаш гледаш пулсиращо узряване на праскова. Обувките и със средно висок тънък ток, заострени на пръстите завършваха съвършената и визия. Жена със класа и стил. Идват ми много други суперлативи на ум, но след сексапила, който пръска от нея дори и да е с ролки и по пеньоар, се сещам точно за това. Класа. Погледна ме и се усмихна. Всъщност нищо не е работила. Писахме си през цялата нощ. Каза ми, че не иска повече да нагнетява обстановката с присъствието си и отношенията ни, особено след вчерашната еротична катастрофа. Разбрахме се, че имаме време за това и трябва да се съсредоточим в работа по мисията. Да, наистина и бяха възложени сериозни отговорности. И все пак говорихме за бъдещето. Беше ми толкова мило и влюбено, въпреки сериозността понякога, която дава спирачки на емоциите и. Моите очи я видяха каквато е. В работата си личеше, че е коренно различна. - Близнакова, не разбирам превъзбудения ви тон, но ще кажа само, че в това, което се случи няма нищо извънземно като изключим факта, че не сме на Земята. Съжалявам, че това стана достояние на всички, и ако Дани не го е направил, то аз ви го казвам: Извинявам се за това! Бяха неконтролирани емоции, в следствие на стреса! До тук с коментарите! Надявам се, да бъда правилно разбрана! Всички млъкнаха и се подредиха в конферентната зала, за да се обсъдят задачите за деня. Пелинова обясняваше някакви неща, но аз бях със сигурност единственият, който нищо не възприемаше а просто я съзерцавах... За части от секундата ме поглеждаше, докато присвивах очи и усещах устните ми как правят някакви кифленски физиономии... Не знам колко продължи този неин монолог, но единственото, което чух съвсем отчетливо беше гласа на Капитана. Беше останал в командната зала, тъй като имаше разговор с някой от земният навигационен екип, относно някои новости в системата за координиране с кораба. - Надявам се, че приключвате и се извинявам за прекъсването, Пелинова, но нямам търпение да ви кажа нещо, което ми каза току що колегата от наземния екип. - Довечера в 8 ще имаме парти. Дали са разрешението си от МИЩ след доклада ми за сблъсъкът от вчера! Замислих се. Откакто сме в тази мисия само и единствено работа. Въпреки стаята за отдих, която така или иначе развратихме с Елина, както и шумния секс между Близнакова и Бусерски, май нищо друго не се бе случвало, което да подскаже, че на "Ерекция" няма роботи. - Ами, всъщност вече приключихме, Капитане! Каза Елина. -Приятна работа на всички! И до довечера на партито в такъв случай! Войводов се заговори нещо с Пелинова, Близнакова и Бусерски според мен вече обсъждаха новата си интрига, но все още ме дразнеха погледите им, с които ме стреляха на всяка дума между тях... За миг през главата ми мина мисълта за кроше, след което Бусерски прокървява а Близнакова се навежда над него и затрива кръвта му с парче от оскъдната си рокля. Що ходеше с такива деколтета не знам. Не харесвам жени с големи гърди, но тя просто нямаше. Като казах гърди се сетих за тези на Елина. Слабините ми се раздвижиха отново, и се замислих дали не трябва да съм кръстника на тоя кораб. Да изляза със скафандъра и да счупя една бутилка шампанско в корпуса му а бушуващата пяна да еякулира по тоя космически фалос. Гърдите и бяха малки, но точно толкова, колкото на мен ми харесва. Избщо Елина е това, което искам в тоя живот. Ако на Фарс той съществува се надявам да ни роди 2-3 деца. Обичам децата. Втъжних се. Да минава скапаното време, че тоя корабен дневник ме унася в някаква летаргия, а ми се пише нещо. Нещо лирично, любовно, прочувствено! Черноморски не спря да откача през цялото време, до края на деня. Този мъж беше странна птица. Тих а в същото време стихиен. Винаги ми е била симпатична неговата превъзбуденост и страст във всичко, с което се захване. Вероятно, защото самият аз съм такъв, не знам... Харесвам емоционалните хора. Елина беше такава. Колкото да се мъчеше да го прикрива, очите на душата ми виждаха как огънят и се разпалва при всяко нейно движение, всяка реакция. "Очите, Данаиле. Очите. Там се загуби ти, но имаше още много какво да загубиш от себе си заради тази Жена. Интуицията никога не те подвежда, поете!"... - Дани, как ми се купонясва, честно! Очилата на Черноморски винаги отразяваха светлините на този кораб сякаш бяха два дискотечни бляскави глобуса, като онези в клубовете. - Да, Злати! Ще ни се отрази добре. И аз имам нужда малко да разпусна. - Да ти кажа, Дани, не те съдя! Елина е страхотна, но бях ти казал да внимаваш. На бавни глътки с нея, че да не ти загорчи! Намигна ми той, и се отдаде на заниманията си. Ако кажа, че някак посърнах ще е малко. Незнайно защо ми докривя. Усещах някаква невъзможност между мен и Пелинова. После се сетих за вчера, както и за среднощният ни чат. Стана ми хубаво и пратих терзанията си на Пловдив. Вглъбих се в работа, като през около половин час Елина минаваше покрай мен и сладко ми се усмихваше, сякаш усещаше напрежението в мен, и с погледа си някак ме рефрешваше. Към 7 вечерта, Войводов направи жива връзка с Министъра, който ни пожела приятно забавление, и че като цяло е доволен от резултатите на усърдната ни работа. Каза Наздраве и някак вся у всички ни, че все пак трябва да сме благодарни за оказания ни жест. Чувствах се изморен и в същото време развълнуван от предстоящата забава. Един по един колегите започнаха да приключват със задълженията си и се ориентираха към приготовление за Space Sensation Party на корабът "Ерекция"... Изкъпах се, сложих едни дънки в по тъмен десен, облякох любимата си риза в бургундско червено за която платих толкова, че би трябвало даже да спя с нея, обух удобните си обувки, които се надявах да раздвижа по нашият космически дансинг. Изобщо дрес-кода ми винаги е бил мулти-функционален. Аз съм човек, който обича удобството във всякакви форми. След като се нагласих за купона ми стана любопитно и отидох да видя все пак къде ще се състои това събитие. Както и предположих от техническият персонал бяха пригодили стаята за отдих като място за нашето забавление. Като се сетя какви неща се случиха вчера на тая маса и ми стана едно носталгично, че са я махнали.. Беше заредено със толкова алкохол, че се зачудих дали не чакаме гости от съседна галактика. Бяха се погрижили доста за декорите и украсата. Пред огромният кафе-автомат беше опънат плакат, на който пишеше: " Нека освободим напрежението от ерекцията и да се опръскаме с емоции! " Оригинално хрумване. В мой стил. - Дани, ще ми помогнеш ли да подберем музика? Беше Бусерски, който чак ме стресна тъй като от вчера се държи като недолюбен ерген и не очаквах приятелският му тон. - Да, нека видим какво да е! Ровихме около 15 минути и подбрахме от последните хитове в електронния жанр, през рок-класики, денс-поп та до няколко евъргрийна за разкош. Чукнахме си по един юмрук като знак за добре, свършената работа и не бяхме забелязали, че залата се пълни с останалите колеги. Войводов беше дал разпореждания на техническия екип да направят последни проверки, за да сме спокойни, тъй като колкото и да не му беше приятно, щеше да се пие. Имах подозрения за себе си, че ще съм от първенците в това отношение. - Така, моля само за минутка внимание колеги! Използваше с голямо задоволствие всеки път високоговорителя, Войводов. - Нека се позабвляваме, но нека все пак не забравяме, че не сме в някоя дискотека на Земята! Навъси отново бухалските си вежди, но под детския му нос бляскаха всичките му до един изкуствени зъби в широка усмивка. Близнакова с ефирни движения и походка ме приближаваше, като носеше две чаши с напитка. Подаде ми едната и каза: - Дани, ето! Знам, че го обичаш чисто! Синузита никога не ми е пречил на обонянието що се отнася до уискито. - Благодаря, Верж! Понякога я наричам така, защото знам, че мрази, - Наздраве! Нека се забавляваме, че това май ще е единственото парти тук! - Да, вероятно! Наздраве, поете! Къде е вашата Муза? Отново я няма, защо не се отпусне и забрави, че не е нужно да си придава тежест извън работно време. - Няма къде да е, освен тук! Супер злобна женица е тая екзотеричка, което се сетих, че се римува със невротичка, истеричка и още доста завършващи на "чка" думи. - Добре, аз исках да ти донеса едно питие и колкото да ми е трудно да кажа извинявай, ето казвам го: Извинявай! - Нищо не е станало, Близнакова! Хайде да отидем при останалите! Бусерски я подхвана веднага на танц, защото все пак и двамата имаха нужда един от друг, просто не се харесваха като хора. Радинел все пак бе споменал, че на по-тясно място не е "бачкал", а от разказите на Черноморски, с който са били в казармата знам, че гордостта на журналиста е по-скоро комплекс... Неусетно глътнах уискито си и вече си наливах второ, когато я видях да идва. Няма как да не се загледаш в това съвършенство. Беше с къса черна рокля, леко разкроена в края на дължината си. гърба и беше почти гол, като над раменете и минаваха две презрамки, по-тънки от връзките на обувките ми. Косата и бе пусната и оформена във някакви ретро-спирали, но и седяха толкова естествено, сякаш самият и косъм е такъв. Отново беше на висок ток, и ми се струваше още по-висока сред приглушената светлина, която някой се бе погрижил да прилича все едно сме в истински клуб. Кимна на всички и се усмихна. Погледна ме и свенливо отмести очите си към припкащия Черноморски, който носеше чашка с любимото и мартини. Тя му направи съвсем нежен реверанс, и му се усмихна още по-сияйно, а очилата му се размърдаха от радостното му мърдане на уши. - Ето я и нашата Елина! Прелестна, както винаги! Заповядай и се забавлявай! Войводов беше наистина достолепен във този капитанско-син костюм. Движенията му бяха все едно държи руля на "Санта Мария". Гледаше на всички все едно наистина сме му деца. - Антонов, може би малко по-късно ще ни изрецитирате някой ваш стих! Погледнах го с отегчение, но някак се насилих за усмивка. Виждах, че Елина следи всеки мой жест. - Нека отпия още малко смелост, капитане! Отдавна не съм имал публика! - Добре Дани, ще бъде удоволствие за мен, а и за останалите предполагам! Войводов се запъти към Близнакова и Бусерски със все толкова широката си усмивка, а Пелинова приближи с леко, наклонена настрани глава и ми подаде чашата си за наздраве. - Как си, ме попита. - Вече страхотно, след като те виждам! Изглеждаш великолепно! Усетих пясъка в гласа си, но за да не покашлям надигнах празната си чаша, след което осъзнах, че изглеждам още по-глупаво и притеснено. - Благодаря ти! И ти изглеждаш... различно. Отново се усмихна с нежните си устни и се наведе към мен. Звучеше нещо ритмично и тя ми прошепна: - Не обичам да стоя така с чаша в ръка, да звучи музика, и да не танцувам! Усетих отново парфюма и, дъхът и. Настръхнах само при мисълта, че устните и са на милиметри от ухото ми. Извадих ръката си от джоба и, хванах я за върха на пръстите, оставих чашата си и започнах да се поклащам с бавни движения подобни на нейните, но усещах, че искам само да я докосвам... Гледахме се и танцувахме. - Специален поздрав от мен! Наздраве и да пием за успеха на тази мисия, за приятелството и за този миг! Беше Черноморски, който скролваше почти 10 минути за да намери Can't let you go на Rainbow... Парчето зазвуча и всички вдигнаха ръце, екзалтирани от емоцията. Елина почти изпищя и се втурна към всички, които бяха обградили Черноморски като някоя рок-звезда. Гледах я. Мяташе косите си и подскачаше. Пееше заедно с песента. Беше толкова дива и отпусната. Закова ме с очи и ме подмами с показалец да се присъединя. Хванахме се за ръце и крещяхме колкото ни глас държи. В този момент се почувствах сред истински приятели. Наистина вече ги приемах като братя и сестри. Вероятно в това затворено място насред нищото започваш да имаш нужда от близост във всичките и нюанси. Вървяха още рок-класики и толкова се бяхме разтанцували, че не усещах нито краката си, нито ръцете си. Сякаш имахме реална безтегловност. Войводов беше хвърлил сакото и танцуваше като индиански вожд, Близнакова едва си седеше на краката а Бусерски се възползваше да я целува и опипва най-невъзмутимо. Не, че тя би се съпротивлявала особено, но сега просто нямаше контрол над себе си, горката. Черноморски се задяваше с една стара мома от техническият екип, която май беше единственият трезвен на този кораб. Дочух позната любима песен и нежно притиснах Елина към себе си. Обгърнахме се с ръце a Etta James пееше "At last"... Усещах всеки удар на сърцето и. Целунах я. Все пак очаквах да реагира по подобен начин на този след първият ми опит да я целуна, но тя съвсем леко отмести глава назад, след което се остави в обятията ми. Бяхме по-сами от всякога. Тя усети ерекцията ми, а аз я притисках все по силно и при всеки натиск дишането и се очестяваше а дъхът и изпълваше устата ми. Галех изящната и снага,ръцете ми опипваха задника и като всяко отделяне на пръстите ми завършваше с нежно стискане. - Дани, страхотно е. Харесва ми да ме докосваш. - На мен ми харесва да ти харесва! Усещах, че ще загубя контрол. Бях възбуден до полуда. Реших, че този път няма да съм настъпателен. Не още. Не сега. Останахме в тази интимна свързаност. Прегърнати. Леко пияни. С вплетени устни. Не знам това как се нарича. Не исках да си помисля дори за думата, която описва това чувство. Знам само, че е исках този миг да не свършва... А Etta James повтаряше и повтаряше "At last".... Черноморски беше като бездиханен над пулта, а ръката му бе застинала на бутона repeat...

                                                                    to be continued...

Danny Diester
30.09.2017