ГЕВРЕК С ОТСТЪПКА

Жената стоеше в началото на стълбите, беше се увила с нещо като шал, продърпан и стар, големият амбалажен чувал, пълен с горещи гевреци, издишаше бял аромат в зимното утро, а хората купуваха и продължаваха да бързат – всеки по пътя си.

- Седемдесет стотинки с отстъпката, левче без отстъпка! – провикваше се жената през пет-шест минути. – Бързайте! Когато свършат, няма да има!

Минувачите бързаха, но не да си купят гевреци, просто подтичваха я към автобус, я към нещо друго. Сутрин е хубаво време за подтичване, здравословно е. Повечето си купуваха един геврек за седемдесет стотинки с отстъпката.

Един нисък възрастен мъж с вратовръзка и голямо, широко и сиво палто, доволен от съдбата, се приближи бавно, защото нямаше как иначе за човек в неговото положение, и попита с безкомпромисен глас:

- Защо едните гевреци са с отстъпка, а другите не са?

Жената го погледна уплашено – нямаше нито здравна книжка, нито издаваше касов бон за продажбите. Но се досети за следния отговор:

- Ами едните гевреци поизстинаха, тези отгоре, нали е студено. Гевреците отдолу са наистина горещи, парят, те са без отстъпка, но на вас, специално за вас, ще направя каквато отстъпка пожелаете...

- Дайте ми един с отстъпка и един без отстъпка.

Получи желаното, плати лев и седемдесет и тъкмо да отхапе този с отстъпката, спъна се и се отърколи по стълбите – нисък объл мъж и два геврека се състезаваха надолу: три обръча на олимпийските игри.

„Геврек с отстъпка е погрешна стъпка!”, каза си той, когато все пак стана, и реши повече никога да не си купува с отстъпка, защото това може да го направи отстъпчив. „А отстъпчивият е вече паднал!”, обобщи безкомпромисно той, изгледа зверски продавачката и закуца по своя си път.