Вълкан Чакъров беше свикал съвещание на инженерите и бавно отпиваше от чашата си, в която съдържащото се двадесетгодишно тройнодестилирано бижу всеки момент щеше да стигне своя край.

-Два пъти проверихме, господин Чакъров. Новата филтрираща система е изпуснала.

-Кои бяхте там?

-Всички, които помагахме на сина ви да изобрети системата. Господин Атанас Чакъров лично ни избра и обучи, за да вършим точно каквото иска от нас. Познаваме я до последния клапан.

-А по отнашение на обезвреждането на опасните отпадни продукти? Кой е бил на смяна и е задавал командите?

-Богдан Карадимов. Знаете, че е безупречен.

Вълкан Чакъров кимна. Отколешният му приятел и колега от университета стана и най-довереният му човек в завода. Заедно завършиха и започнаха работа. Издигнаха се бързо заради невероятния си професионализъм и дори след като единият стана началник на другия, дружбата им оцеля. Дори след женитбата на Вълкан и Емилия. Доста катаклизми преживяха заедно. Ето, че ги сполетя още един.

-А Атанас какво каза? Потвърди ли заключението ви?

- Не можем да се свържем с него. Неоткриваем е.

Вълкан Чакъров усети как го облива студена пот и силен гняв се надига у него. Ако не успееше скоро да го канализира, щеше да се излее върху невинните вестоносци.

-Татко! Дойдох веднага щом разбрах! Колко е лошо положението?

Димитър Чакъров влетя в конферентната зала и на лицето му веднага се изписа тревожна загриженост.

-Доста. Изглежда повредата се дължи на дефект в проекта, тъй като както знаеш, наехме най-добрите да я построят и използвахме най-качествени материали.

-Значи вината е на брат ми.

-Така изглежда. Предизвикали сме неописуема катастрофа. Дължа обяснение на кмета, областния управител и на няколко министри. Искат виновникът да бъде наказан.

- Аз ще се оправя с тях. Но какво ще стане със системата?

-Ако се наложи, ще я подменим. Дотогава ще спрем производството. Загубите ни ще са огромни. Да не говорим за неустойките по неизпълнените договори...

-Довери ми се, татко! Ще се погрижа за всичко! Можеш да разчиташ на мен.

-Надявам се. Но не би могъл да се справиш съвсем със всичко. Няма да ти предам правомощията си. А и още не съм чул Атанас.

-Какво има да слушаш! Вятърничавият му ум е пропилял милиони в стремежа си да сътвори уж нещо ново, невиждано досега и със страхотен потенциал. Вместо да следва изпитаните пътища, той застраши живота на стотици хиляди хора, застраши нашето съществуване като предприятие. Крайно време е да го отстраниш от управлението. Винаги се измъква, а ти му прощаваш. Чудя се какво ли хлъзгаво обяснение ще измисли този път. Ако иска да създава безполезни инсталации, нека не е за наша сметка. Новатор и рационализатор!

-Е-хей! Хора! Виждам, че сте в прекрасно настроение и причината за това съм аз.

Атанас Чакъров влезе бавно,с елегантен жест затвори вратата, спокойно прекоси залата и се настани от другия край на дългата маса точно срещу баща си.

-В какво ме обвинявате този път?

-Предизвика екологична катастрофа, господин "гениален изобретател". Амонячната мъгла няма да се вдигне поне седмица.

-Не бъди глупав, брат ми! Имаме отлично действащи деактиватори. Ще се справя и сам, стига да ми отпуснете няколко камиона с "пречиствател".

-Страшно си нагъл и тъп да си мислиш, че след издънката със системата някой ще ти делегира толкова важна задача като ликвидацията.

-Атанасе, какво е обяснението ти за аварията?

-Системата работи перфектно. Досега бях там и оглеждах. Но умишлено е повреден последният предпазен клапан от тръбата, която отвежда амоняка в хранилището. Никой не се е докосвал до него преди мен, имам свидетели, че и аз не съм откакто дойдох. Вчера преди полунощ е направена пълна проверка на споменатия, како и на останалите клапани. Били са изправни. Следователно е направено непосредствено преди аварията.

-Интересно защо армията ти от верни кучета твърди, че грешката е в проектирането.

-Защото, неуки ми но пресметливи братко, са разбрали че може да е някой от тях. Всеки един от тях. Но е по-лесно да се стовари вината върху шефа, защото на него би му се разминало. А в днешно време трудно се намира работа за инженер.

-Да приемем, че е саботаж. Как ще го докажеш на държавата, когато решат да ни съдят?

-Дай им плановете, татко. В тях подробно са описани всички стъпки от началото до края на проекта. Има ясни инструкции за употреба, както и указания за последователното извършване на поредици от тестове, необходими за правилното стартиране и стопиране на инсталацията. Така рисковете от грешки са сведени до минимум. Дори технически идиот като брат ми може да се справи. Впрочем, ти имаш мотив, Мите. Отдавна се опитваш да ме отстраниш от пътя си към поста на генералния директор.

-Ти си луд! За какво ми е да съсипвам бизнеса, който ме храни и ме разхожда из целия свят? Вярно е, не те понасям. Но има и по-важни неща от чувствата в нашия свят. Едно, обаче, е сигурно-изобретенията ти не струват.

-Ти не виждаш по-далеч от носа си, защото си тесногръд кретен! Това е бъдещето, а не твоите връзки с властта на принципа "аз на теб-ти на мен".

-Достатъчно! Млъкнете и двамата и ме слушайте! Ситуацията е неприятна, но изход има. Аз се заемам с премахването на последиците от аварията. Димитре-ти се постарай да убедиш нужните хора, че сме жертва на саботаж. Атанасе-ти и екипът ти ще окажете пълно съдействие на разследващите. Искам да видя, че мога да разчитам на вас. Тази компания се управлява семейно и така ще си остане. Майка ви е част от ръководството. И ще вземе участие в ликвидирането на щетите.

-Като стана дума, новата и асистентка..

-Да не би и на нея да си хвърлил око? Съвсем си спрял да подбираш...

-Стига! Какво искаш да знаеш за нея, Атанасе?

-Случайно да имаме роднинска връзка? Има нещо особено у нея. Като че я познавам отдавна.

-Възможно е и да има. Но не прави така, че и тя да избяга от нас.

-Точно обратното, татко. Смятам да и покажа, че има нужда само от това, коета е пред очите и.

Вълкан Чакъров се загледа в пламъчетата, разбушували се в стъклените очи на сина си. Единственото което успя да види бе явната решителност на по-малкия си наследник за пореден път да играе на "Всичко или нищо".