Хроника на едно безхаберие

Ранната есен на 2024 година.  Събота сутринта е. Някъде около 10 часа приближаваме село Смилец, Пазарджишка област.  Уточнявам, защото има село със същото име в Силистренско.

Времето разкошно, лятото още е тук и настроението също е лятно. По целия път се кефихме на тая чудна Средногорска природа. Пътят е живописен, по навик и винаги с едно наум, не минавам по магистралата.  Някак си не я понасям. С всичките тия летящи безумци в двете посоки, мириса на изгорели газове и онова усещане за дебнеща опасност...Не, благодаря! Предпочитам да стигна по-бавно, но да пътувам без стрес. 

Е, значи, настроението ни е лежерно, празнично, в предчувствие на селската идилия. Два дни ще си ръчкаме с жената по градинката. Аз ще помайсторя нещо, по една селска къща винаги има куп неща за оправяне...Обаче, нали сте попадали на сцена от някой филм, да речем, в който свири грамофон с една хубава, прекрасна класика? И в един момент -иглата на грамофона подскача, надрасква плочата и от красивата музика се получава едно квичене!

Подобна сцена се разогра пред очите ни, когато завих с колата от главния път, към къщата ни.

Някой беше изорал цялата улица от единия до другия край. Нещастното асфалтово покритие, остатък от соца, почти беше изчезнало. Заменено от канал с дълбочина два метра, и широк метър. Жена ми ме погледна въпросително. Един вид, разбирам ли какво става?

- Скъпа- реших да се помайтапя тъпо- знаеш, война е в Украйна, явно и ние се готвим...

Тя ме поглежда,вече почти ядосана:

- Престани с твоите глупости, сигурно някакъв ремонт са започнали!

Спираме пред къщата, ама от отсрещната страна, щото пред нас препятствие зее. И две дъски прехвърлени, малък мост тип Дунав 3. Минаваме като циркови акробати, балансирайки с багажа, и хоп, влизаме в двора. Насреща тъщата, подсмихва се иронично. Започваме с разпита. Какво става? Защо ? Откога?

Оказва се, община Стрелча е спечелила някакви пари за подмяна на остарялата ВиК канализация за чисти и отпадни води. И, след конкурс, някаква Пазарджишка фирма е спечелила, и вече няколко дни работят хората. Тая новина зарадва жена ми:

- Ето, виждаш ли? А ти все мърмориш, че нищо не се прави!

- Ще видим!-казвам аз скептично, понеже знам нашенските ремонти как протичат.

- Хайде де, зарадвай се малко..- сръчква ме жена ми и ме поглежда с такава детска наивност, че аз инстинктивно се усмихвам. Но вътре в мен,  оня червей на съмнението започва да расте.

Ще ви спестя другите подробности, за да ви прехвърля в края на януари 2025 година. Тръбите в селото бяха подменени. Успешно...почти.  Разкопаните улици бяха позакърпени, наполовина обаче. Оказа се, че ни е споходило двойно щастие.  Пътят от Пазарджик до Стрелча, през селата Черногорово, Овчеполци, Блатница, Смилец, Дюлево щял да бъде ремонтиран.  Този път не е пипан от бай Тошово време.  Над 40 години. В участъка между Смилец до разклона за Стрелча-Кръстевич е като лунен пейзаж.  И пари били отпуснати, и фирмата е сериозна, пак същата де! Дето смени канализацията. Жена ми, още по- радостна, лети на крилете на детската вяра. Аз, още повече умислен и червея на съмнението в мен, е стигнал размерите на пясъчен такъв от филма ,, Дюн".

Нали помните , че по-горе посочих месец януари 2025 г. Тогава се започна славното дело, махнаха старите бордюри от тротоарите, понеже шосето пресича центъра на селото. Сложиха нови. Ама плочките разбиха, но не смениха. Нито понаредиха. Не било тяхна работа. Сега бордюрите стърчат над старите плочки с около 10-15 сантиметра.  А бабите, тия , по -сръчните ги прескачат като Стефка Костадинова.  Другите обикновено се спъват. И коя одрала коляно, коя навехнала крак. Търпят горките. В името ма светлото бъдеще. Следващата стъпка от ремонта беше прочистване на терените около трасето. Изрязаха де що имаше посадени дървета. Уж храстите да махнат. Оголиха го тоя път, та стана като в песента на ,, Щурците" : .,,..а пътят опнат като нерв"..После изкъртиха горния слой, тоя дето му викат износващ, от Овчеполци до Смилец.  Разстоянието е 10 км. И под износващия слой лъснаха едни голи камъни. 

След това, фирмата си събра техниката, и изчезна в неизвестна посока. Мисля, че беше месец февруари 2025 г. 

Вече сме в края на лятото. Август е. Ходим си на село почти всяка събота и неделя.  Нещата по ремонта на пътя са си същите . Сиреч, нищо не се прави. Никой не знае точно,  какво се случва, даже и кмета. Битуват слухове, че парите били свършили, че фирмата била подизпълнител, и работела на лот 3 от магистрала Европа...и т.н.

Ама пътя си е разкопан. Хората, пътуващи към и от Пазарджик, заобикалят. И псуват. И чакат...

Май чакат Годо!