ЦветелинаЖулева (Есенен блян)
156 304
8.01.2022 г., 0:43 ч.

И си толкова в мен... 

  Проза » Други
465 1 9
1 мин за четене

И си толкова в мен...
Дните ни отдалечаваха. Минутите мълчаха. Миговете копнееха, затворени между пръстите ни. Бялата пустош ни делеше. И аз бях някъде там... а всъщност толкова никъде. Без теб...
И си толкова в мен...
Одеялото ме обгръща. Лунните лъчи се отразяват в малката стаичка. Изкуствените цветя стоят в ъгъла. Като награда. Триумф. За всичко фалшиво. За върволицата от грешки. И неизживяности. Изкачвам се по лъчите. И бягам от всичко това. Търся онези, нашите цветя. Живите. Които ми подари в онзи подлез. Взимам си едно облаче и си правя шапка от него. За да не ме пази от дъжда, защото и плътността му е илюзия.
И всички пътища ме водят към теб. Спомняш ли си онзи слънчев летен ден? Поредно море. Но всъщност първото ни заедно. Радостни усмивки. Твоите пръсти. Сред бялата пустош, която ни дели. Тук ли си?
Горя сред тази ледена пустиня. И чакам да ме запалиш. За да изгорим заедно. Да запалим пожарите в себе си. Да се разгорим. И изпепелим всичко онова, което вече не ни е нужно. Пръстите ти са рая. И аз изгарям в онази бяла пустош. Без теб..
Последен ден. Рисувам те. Очите ти са кристали. Усмивката ти - злато. И невинност. Сълзи прозореца. В очакване на нашите отражения. Сълзи и пода, че не чувства стъпките ни. И чаршафите сълзят от сухотата си.
И си толкова в мен...
Последна нощ. Последен дъжд върху възглавницата. Последен дъх, невдишан. Последен аромат, неуловен. И пръстите ми горят. Да целуват твоите. И очите ми горят. Да са отново с твоите. Далече от тази бяла пустош. С тъмен пейзаж.
И съм толкова в теб...
Поредна нощ. А сякаш първа. Половинката на спалнята е пълна. 
Абажурът свети. И хиляди импресии са с мен. Снежинките танцуват. Далеч от онази бяла пустош. Без капка сняг. Без лед. Пламъкът на камината се отразява в тавана. Щорите са наполовина спуснати. Звездите ни махат. Усмихваме се. Пръстите ни горят. Кожата ни настръхва. Езиците ни плетат дървото на живота. В отраженията откриваме мечтите си. В сенките намираме светлината. Която се измъква от гърдите ни. Тогава когато аз съм в теб. И ти си в мен. И заедно сме в общия ни танц на страстта. В дъждовете на нежността. И в най-чистата на чистата любов в абажурените отблясъци на нашата лампа. Защото ние сме толкова заедно. 

© Есенен блян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??