Валеше от зарана. Бели парцали завиваха малката купчина букови вършини на двора. Снегът се промъкваше по куците стъпки на старицата. Заглаждаше ги. Това, що оставяха петите на вълнените ú чорапи, побеляваше. Бързаше да насече дърва, за да накладе огънче за опепеленото голошарче до продънената печка.
Току виждаше немирното въгленче, което изтопуркваше по дървения под на Ваньовата къща. Свят ú се виеше. Изпепеленият покрив затисна съпрузите. Все едно небето рухна върху гърдите им.
Изпод проядените от огъня греди, изровиха Сия. Внучето. Върху яката на почернялата ú, басмена рокличка личаха ръцете на Богородица. Баба и Фота бе извезала Девата с Младенеца с най-слънчевите цветове, за да извеждат очите ú от тъмнината.
На голите вдовишки ръце остана сирачето. Държелива жена, с Бога в сърцето беше. Скоро след пожара се прислониха в преграден навес към необитаваните кошари.
Снегът щипеше сбръчканите ръце на старата. По рамката на изгнилия прозорец, с пропуканото стъкло лепнеха снежинки. Мушваха ...