Изкуството и „Синьо-зелените дяволи”
Антикварното магазинче опустя. Смъртта купи душата на стария антиквар. Ръждиви, гвоздеите се оплезиха по дървената му, пробита от времето, врата. Тук-там, по ъглите му висяха прокъсани сивкави завеси, извезани от паяците - предачи.
Наследниците побраха миналото време, спомените, фантазиите в кашони и ги изхвърлиха, за да превърнат помещението в модерен ресторант, лишен от светлината и причудливостта на миналото, лишен от ентусиазма на въображението, от творческия нюанс. Вещите, наситени с трагедии и екстази, отстъпиха място на модерното, натруфеното ново, което изчистваше душата от емоционални вибрации.
Отбраното софийско общество, гелосало и загърнало дребнавостта си в празна драматичност, влизаща с премерена стъпка в ресторанта. Омотаваше се в мрежа от цигарен дим и тежък парфюм, за да се наслади на новото изкуство на „синьо-зелените дяволи”*.
От пианото долитаха меланхолични блусови нотки. Едрогърда кубинка скимтеше жаловито, в опита за песен. Поклащаше тяло с музиката, вдигайки чаша към посетителите с безчувствена студенина.
Няколко парцаливи скитника долепиха чела по прозорците, прехласнати от пианото. Студът бодеше, като с иглички, ръцете им.
А сластните бедра на кубинката засилваха жаждата им за топлина. Миша Руснака, издебнал невниманието на портиера, се вмъкна в ресторанта. Скоро обаче, силни ръце изтласкаха бeздомника навън. Падайки, мъжът усети как пропукалият се лед одра гърба като стъкло. Той изкрещя безпомощно, докато един хрип не заглуши думите му:
-Изстрадани пари не стоплят дългоооо! Тя прави добри покупки...
-Мишаааа, Мишааа - крещеше старата Ема - да вървим! Не се бави, стари глупако. Палтата им са по-безцветни от нашите. Дяволи-шивачи им шият копчетата. Там не познават безсънието на глада...
Миша се изправи и настигна парцаливата си другарка. Двамата вървяха, замечтани за огъня, който Андрей Глухия разпалваше под моста.
-Обичам този глухчо!- каза Миша, някак унесено и се изсмя нервно. - Лудичък може да е, заради оня пожар в църквата, но все намира хубави подпалки. И богатите нямат като нашия огън.
-Пъстър като скитнишка риза и като човешка душа. - изфилософства старата Ема, когато пристигнаха под моста.
С разперени ръце, жестикулиращ от глухотата и вълнението, Андрей ги прикани до огъня. От джоба си извади въртяща се механична балеринка със счупено носле. С наивна, почти детска усмивка, я подаде на Ема.
-Др-р-ейчо теб нос-еел. - каза като дете Андрей.
Ема завъртя ключето на балеринката и неволно се усмихна., спомняйки си светлината на младостта. Всички затаиха дъх, заслушаха се.
-Андрейчо, по-красива мелодия не могат да изсвирят и в ресторанта. Безцветно им е, защото не обичат. Имат си окови...
-Ббб-ааа-те, тт-о-ва наш де-десерт. За огъня... - изфъфли едва разбираемо глухият и показа на какво беше седнал.
За столче му служеха три маслени платна, покрити със сивкав лак, с простички, но приятни, затрогващи образи. Творецът бе потопил четката си в душите на две момченца, пускащи лодки по реката; на къпеща се девойка и замислен възрастен цигулар. Всеки по различен начин, изстрадал съдбата си...
-От къде се взеха? - объркано попита Миша, разтърквайки очи от родилата се мисъл, че му се привижда. – Глухчо, от къде открадна тази красота? Мога да се пенсионирам, гледайки я... Но изкуството няма пенсионна възраст, не познава старост. Изкуството е да видиш несъществуващото. То носи светлина на сърцето...
-Аз не краде! - заяви гордо Андрей. - Открива, не краде...!
-Картините са ценни. - предположи Ема. - Не можем да ги горим...
- Мои...-каза Андрей обидено и ги прегърна здраво.
Миша и Ема се вкопчиха в платната, за да ги предпазят от парливите пламъци. Но огънят захапа ръкава на Ема и Миша трябваше да помогне на старата скитница. Глухият се отскубна и хвърли картината с къпещата се девойка в пламъците. Платното се нагъна, красивите черти на момичето се изкривиха.
-Въпреки това, художникът я помни красива и млада. - каза Ема с насълзени очи, припомняйки си балетните спектакли, на които бе танцувала като дете.
Глухият несъзнателно посегна към картината с възрастния цигулар, но викът на Миша го спря.
-Не гори и ти цигулката му, както мащехата ми направи с моята. - изплака Миша и измъкна платното от ръцете на другаря си.
- Сс-ту-ту-дено е н-аа Др-ейчо... - опита да защити последнаата картина. - Др-ейчо обича о-оо-гън.
Близо до скитниците спря тъмна карета. Вратата се отвори сама и от там слезе жена с тъмни, изпънати на кок, коси. Оприличиха я на сластната кубинка от ресторанта, но беше тъмно, а очите им бяха замъглени от дим и мечти...
-Собственикът ме прати да му откупя картините. Обеща да нарисува и вас... – каза жената и затършува в дамската си чантичка за пари. Пари за души...
На другия ден вестниците осъмнаха с вестта за самозапалилия се ресторант, изгорял до основи. Появиха се снимки за замръзналите трима скитници, мечтателно отворили очи за един по-топъл огън... И една непреходна красота... Видяна през очите на дете, отпътувала надолу по реката с хартиена лодка...
ПС: * блус идва от израза "the blue devils " - буквално "сините дяволи"
© Петя Стефанова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Не си ме стресирал, защо пък да не са извисени, малко повече от злобната маса...
-
първо да кажа - разбирам те, споделям
(това защото гледам че и тебе те стрисирах с коментарите си)
обаче ...
"Мога да се пенсионирам, гледайки я... Но изкуството няма пенсионна възраст, не познава старост. Изкуството е да видиш несъществуващото. То носи светлина на сърцето..."
"Безцветно им е, защото не обичат. Имат си окови..."
и на други места ..
разказвай бе
показвай
ние да си правим изводи
кво им пъхаш в устите на героите ебати и шаблонните лафове
все едно си говорят с идеята че някой ги слуша и се правят на ... извисени хора
-
Галена, а аз благодаря за винаги стойностните отзиви! Радвам се, че ти е харесало написаното!
-
Правиш магии със словото! Тук прочетох нещо и ще го запомня...скоро стана въпрос отново за това какво всъщност е изкуството - от теб ще запомня, че "Изкуството е да видиш несъществуващото. То носи светлина на сърцето..." - казано именно по твоя начин...
Имам чувството, че от всяко твое докосване до света ще бликне словесно изящество! Благодаря ти за великолепието! -
Веселка, Юлия, а аз бях останала с впечатлението, че разказът не се харесва! Стопляте ме! Благодаря ви!
-
Пишеш вълшебно!!!
Без думи!!!
Поздрави за мъдростта и силната енергия , с която зареждаш!!! -
!!! Невероятно увлекателен - разказвач-магия си, Петя!
Благодаря! -
Благодаря! -
Изящно си написала тази причудлива история!
-
Благодаря,Кръстина!
-
Много ми хареса, прочетох с голямо
удоволствие, имаш дарба на много
талантлив разказвач!
ПОЗДРАВИ! БЪДИ! -
<a href="http://smiles.33b.ru/smile.144282.html" target="_blank"><img src="http://s17.rimg.info/8a58f945f04cd6aa80e078492d42e569.gif" border="0" /></a>
-
Прочетох с удоволствие!
-
Всеки приема различно нещо за ценно...Благодаря, че си тук, Илияна!
-
Кое всъщност е ценното в живота? Поставяш вечен проблем и свой отговор. Хареса ми наистина!
Благодаря! -
Митко, Ивон, чувствам се по-добре с подкрепата ви!
-
"От джоба си извади въртяща се механична балеринка със счупено носле"
Петя, ако можеше да видиш усмивката ми докато чета щеше да се почувстваш горда! -
Росица, Веска, радват ме думите ви!
-
Благодаря ти, Ив! Но приемам и критика, нали човек се учи
-
Богатството е в нас, мила Петя! Добре е, че ни го напомняш, толкова ясно и отчетливо...толкова талантливо. Имане си ни, пазим те от лоши думи и очи, Луничке! Барона
-
Първо сме хора и маскираме ли традициите, ценностите, не ставаме по-добри!
-
Обичам да чета твоите разкази, Петя!
Права си...наистина никога не бива да забравяме, че първо сме хора...и откъде сме тръгнали!
Привет! -
Благодаря за отзива!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
