23.05.2019 г., 23:02 ч.  

Животът е Божи дар 

  Проза » Други
665 5 7
6 мин за четене

            ЖИВОТЪТ Е БОЖИ ДАР

 

          За първи път посетих Сърбия през 2008 година на Международните литературни срещи „Руднична врела” в Горна Милановиц заедно с поетесата Мая Михова от с. Кресна, обл. Благоевградска.

          През 2010, 2011, 2012, 2013, 2014 и 2015 година бях гост на Международните литературни срещи „Гарави сокак” в Инджия; на 26.06.2013 г. имах щастието да присъствам на ХХIV Международен фестивал за поезия в Суботица, който се състоя в ресторант „Фонтана“ на курортното градче Палич, досами брега на местното едноименно езеро; на 14.12.2013 г. бях гост на Международния фестивал „Дни на вино и песни” в Белград: награждаването на лауреатите се състоя на 14.12.2013 г. в конферентната зала на Винарска изба „Александрович”, край град Топола, а на следващия ден 15.11. 2013 г., се състоя литературно четене в град Аранджеловац на автори включени в алманаха „Вино и песни”; и на 26-29.11.2015 гостувах на Международния фестивал на композиторите в Белград: на 27.11. в театъра „Лево” беше представена двуезичната ми поетична книга „Дъх на мечти” (2015).

          Това, което ме впечатли на тези срещи, е, че тук авторите, събрани от различни държави, умеят да общуват, да се радват на успехите на другите, да се стараят да поддържат добри отношения и да създават дългогодишни контакти един с друг. Впечатли ме и обслужването в сръбските магазини – обслужващият персонал сваля всичко от рафтовете пред очите на клиента, за да му го покаже, без да мърмори и изразява недоволство, а ако той не закупи от стоката, благодари му за посещението и го изпраща с усмивка.

          Въпреки войната, която се състоя в тази държава, нивите и полетата при тях са засяти; почти във всяка къща може да се види я комбайн, я трактор и т.н. Тези хора обичат земята си, умеят да се грижат за нея и тя им се отблагодарява, като рафтовете на магазините им са подредени с различни видове вина, произведени в Сърбия, и с различни видове хляб, който е приготвен от тях и ухае на обич.

          Всеки път, когато посещавам различни международни литературни срещи, нося от Община  Ловеч албуми, дискове и брошури, с цел да разпространявам красотите на моя град (отказ оттам не съм получавала). Към пакетите с тези подаръци слагам мои книги и кафе „Бразилия”, въпреки че в Сърбия имат и много хубаво кафе. Но когато през 2012 година тръгнах за Международните литературни срещи в Инджия, взех със себе си бутилката с бяло вино „София”, която от няколко месеца стоеше на масата ми в хола – бях я купила като подарък за мои близки; и я положих в един от подаръчните пакети. Международните литературни срещи в Инджия по традиция се провеждат в читалището на града. От над 400 поети, включени в алманаха „Гарави сокак”, организаторите на Международните литературни срещи в Инджия всяка година канят от 80 до 100 автора от различни държави. Фестивалът принципно се открива с изпълнение на мотиви от техния фолклор. Осветена е само сцената, а от нея се осветява и залата. После се дава думата на авторите, да прочетат своето стихотворение, поместено в алманаха „Гарави сокак”, а след това се прави вечеря в някой от ресторантите.

          След като прочетох моето стихотворение, публикувано в алманаха, аз се върнах в залата, отидох на мястото си и до мен седна главният редактор на изданието – г-н Ненад Радош: „Вие сте един от най-светлите поети, които включваме в алманаха през последниге години, – каза той. – Ако някога решите да направите книга на сръбски език, с удоволствие ще бъда Ваш рецензент.” После ми подари един малък сувенир с надпис: „Животът е онова, което са твоите мисли”, а на гърба  на сувенира беше написал: „За Латинка-Златна, Инджия, 15.IХ.12, Ненад Радош”. В недобре осветената зала се случи да извадя пакета, в който бях сложила бутилката с вино; подадох го и му казах: „Благодаря ви за подаръка. А това е за Вас. От албума, диска и брошурите Вие ще научите колко е красив моят град и колко е богат той със своята история и култура. А бутилката с бяло вино е специален подарък от мен, с пожелание да Ви се роди внучка, която да носи името на столицата на моята България – тя да се казва София.”  

          На 13.09.2014 година на фестивала отново присъстваше г-н Ненад Радош, пак като главен редактор на алманаха „Гарави сокак”. По време на вечерята той дойде при мен и пожела да разговаряме насаме, защото имал да ми казва важна информация. Излязохме пред ресторанта и г-н Радош ми сподели, че това, което съм му пожелала през 2012 година, се е сбъднало.

          – Какво точно се сбъдна? – попитах аз.

          – Всичко! – усмихна се той и продължи: – Когато ми подарихте бутилката с бяло вино „София”, аз я прибрах в секцията си в очакване да се сбъдне Вашето пожелание. „Не може да не се случи, това, което Латинка-Златна ми пожела. Това са думи на светъл човек! – си казах аз.” Мина доста време и по телефона се обади синът ми, че очаква да му се роди дъщеря. На 24.03.2014 година се роди внучката ми. Веднага на следващия ден аз отидох в болницата с голям букет цветя, с бонбониера и с бутилката вино „София”, която Вие ми подарихте; сложил я бях в специална опаковка. Когато дадох на снахата подаръците, всички, които в момента присъстваха в болницата, ахнаха от изненада как този специален подарък – бутилката с бяло вино „София” – е пристигнал толкова бързо от България. Там беше и синът ми. Тогава им разказах за Вас и за Вашето пожелание на Международните литературни срещи в Инджия през 2012 година. След като ме изслушаха, синът и снахата веднага решиха да кръстят дъщеричката си София – на името на столицата на България, а бутилката с вино, подарена от Вас, ми казаха, че ще бъде отворена на 18-годишнината на внучката ми.

          На 11.09.2015 година имах представяне на двуезичната ми поетична книга „Дъх на мечти” в „Културния център” в Нови сад, а на следващия ден, на 12.09., отново отидох на Международните литературни срещи в Инджия. Господин Ненад Радош ми подари снимка на внучката си, а на гърба ѝ беше написал: „На скъпата Латинка-Златна, която предрече и даде на моята внучка името София – на столицата на България, с голяма благодарност – Ненад Радош; Наздравица с виното „София”; 12.9.2015 г., Белград/Инджия.

          Стана ми много приятно, че са уважени моите думи, които съм предрекла; че е уважена столицата на България!

          Да, животът е много, много кратък, но той е най-цветното, най-нежното, най-хубавото и най-интересното нещо, което може да се случи. Това, което прави Той, надминава всичко земно!

 

 

 

Б.а. Рецензент на двуезичната ми поетична книга "Дъх на мечти" (2015) e писателят Ненад Радош от Белград.

 

 

 

 

 

 

 

 

© Латинка-Златна Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми цветното описание на срещите... Преди година бях в Босна и Сърбия.. Хареса ми това което видях, но ми се доплака за България. Там бяха преживяли война и въпреки всичко и сгради и хора бяха изтрили (поне външно) пораженията. А при нас по-зле от война ... И пътища, и рушащи се сгради, и пустеещи земи, И злоба, злоба...
  • Благодаря ви, приятели!
    Бъдете!
  • "Това, което ме впечатли на тези срещи, е, че тук авторите, събрани от различни държави, умеят да общуват, да се радват на успехите на другите, да се стараят да поддържат добри отношения и да създават дългогодишни контакти един с друг." Прочетох с интерес. Поздравления и благодарности за това, че споделяш впечатленията си с нас!
  • Удоволствието да прочета написаното от теб, е похвално,мила Латинка-Златна!
    Ти си един посланик на добра воля на България и Ловеч с богатата история на Отечеството и на родният град в Сърбия и пред културната общност там!
    Много ми беше полезно да науча толкова неща от теб,за несекващата ти работа и културни връзки с балканските страни и специално тези които говорят сърбохърватски език!
    Благодаря ти, че ни запозна с културните събития там.
    Приеми моите приятелски поздрави и честит празник на писмената славянобългарски и да пребъде делото на Светите Седмочисленици во главе със Св.Св.Кириш и Методий!
  • Разказваш изключително интересни неща, Латинка. Беше ми интересно да получа информация за Сърбия през твоите очи. Да усетя любовта на сръбския селянин към земята му. Уви, нашите селяни имат, в преобладаващата си част, само любов към Терминал 2 и масово зарязват и разпродават на безценица земите си. А земята и селяните, са които са направили България силна преди 9 септември 1944г. Направи ми впечатление също, че ти си толкова уважавана сред чужденците. Безусловно твоят труд и личност, заслужават това уважение и признание. Ти имаш признание и тук - в родината си, но ми се ще то да е още по-голямо, за да е съизмеримо с делата ти и с душата ти! Радвам се, че сподели тези свои спомени и те приветствам за тях и за умело намереното заглавие на този материал!
  • Прекрасен последен абзац, Латинка! Заслужава човек да го запомни! Така сгрява и топли! Провокиран съм от написаното да се запитам отново. И ние и сърбите сме славяни. Уж еднакви, а толкова различни. Когато минавах по белградският мост, през 2004 година, си спомних, как всички излезли на този мост, по времето на натовските бомбардировки. Тръпки ме побиха! Това е Народ, способен да направи нещо заедно! Да се жертва не за пари, богатства, а за нещо по - възвишено, духовно! Нито съм сърбоман, нито имам специално отношение. Благодаря, Латинка!
  • Да, животът е много, много кратък, но той е най-цветното, най-нежното, най-хубавото и най-интересното нещо, което може да се случи. Това, което прави Той, надминава всичко земно!
Предложения
: ??:??