Как Мичка Космополитичка измисли начин за спиране на войната в Украйна
Беше солидна руска ринда*, около 18 сантиметра в диаметър, бронзова, покрита с патина и надпис на кирилица. Мичка я изрови от пясъка и я почисти от водораслите.
Беше рано сутринта и на плажа още ги нямаше обичайните любители на йодни пари. Слънцето беше само позлатило гладката морска повърхност, но обещаваше скоро да се изсули с измито лице от водата и да донесе ведър и безоблачен ден.
Мичка релаксираше с джогинг на брега на родното Черноморие след преживения при знаменателното хасковско земетресението стрес. Често я преследваха потресаващите картини на рухналия пред очите ù магазин за дрехи втора употреба и все чуваше шумоленето на разпиления ориз на леля Венче, под светлината на горящия украински турски заблуден „Байрактар“.
Избра за терапия Бургаския залив като ниско рискова откъм тектонични изненади зона и free of Russian tourists area – по причина на широкомащабната военна операция на Русия в Украйна, при която с един отпран и наново зашит ръкав нямаше как да се мине, а щетите щяха вероятно да се изразяват в отпаряне на значителна част от едната страна и пришиването ù немедленно към другата.
„И какво да правят украинците? Да действат изпреварващо! Да си направят референдум по подобие на този в Крим през 2014-та. Само че този път – за присъединяване към Полша. Ще го нарекат: „Укентер – като Брекзит, само че наобратно. И без това над два милиона украинци, бягащи от войната, вече са в Европа. Щом Украйна стане част от Полша, автоматически става член на НАТО и част от Европейския съюз. Руснаците, разбира се, не са малоумни да нападат целия алианс. Или са?“, зачуди се Мичка.
След падането на дрона тя вече очакваше всичко – и от двете страни.
„Щом войната приключи, правят нов референдум“, продължаваше да разсъждава тя, тичайки в тръс. „ Този път – за напускане на Полша – Укзит. Ако Русия пак ги нападне, пак ще си спретнат референдум. И така – Укентер-Укзит, примък-отмък – вечен мир, оттук, до края на света!"
Мичка се засмя на гениално простата си и креативна идея и продължи нататък по брега.
На гърба си носеше раницата за спешни случаи и нужди „Направù си от слон муха“, в която имаше почти всичко необходимо при екстрени ситуации: ножичка за нокти и пиличка – по 1 бр. всяка, в случай на счупване на нокът при неочаквано опустошително земетресение; бинт и цитопласт – 1 бр., в случай на изгаряне на крушка, заедно с фасунгата; розов дъждобран с вградена огнеупорна нишка – 1 бр., подарен ù за двайсет и петия рожден ден от бившето ù гадже – випусник на Авиационното училище в Долна Митрополия – в случай на извънпланов метеоритен дъжд; несесер с игла и чиленца – 8 бр. (последно попълнение), в случай че дъждобранът остане с един ръкав по време на метеоритния дъжд; и още няколко изключително важни дреболии: сламки за коктейл – 3 бр., в случай че всички сламки наблизо се разтопят от дъжда; запалка без пламък, противовятърна – 1 бр.; виолетова връзка за маратонки, резервна – 1 бр.; монета за хвърляне „ези-тура“, от 10 стотинки; таблетка аспирин – 1 брой, за различни случаи; зарядно за телефон, без контакт към него, поради естествени причини; и други – 7-8 броя.
Мичка изведнъж спря като закопана (вж. пак началото), разрови пясъка около покрития с водорасли метален предмет, извади ножичката за нокти от раницата и изчегърта наслоената върху надписа утайка. И какво пишеше там?
Там пишеше: „Ако четеш този надпис, значи корабът „Дръзки“ от пристанище „Одеса“, пътуващ в направление България, е потънал и риндата му е отишла на дъното, после се е разразила буря и камбаната е била изхвърлена на българския бряг. Ако бурята е била толкова силна и продължителна, че да потопи кораб, значи мините на входа на пристанището в Одеса са се откъснали и са заплували из Черно море, а част от тях са стигнали до българското Черноморие, в частност – до Бургаския залив. Ако са стигнали до брега, има опасност да избухнат. Внимание: мините от този тип не се обезвреждат, взривяват се! Следователно: Мичке, гледай си в краката!“
„Но откъде…“, си рече Мичка и прибра в раницата очилата с лупи – 1 чифт, с които разчете изключително ситните поради липса на място букви. После обгърна със замъглен от напрягане поглед необятната морска шир, в частност – плажа на залива.
И какво да види – мина! На няколко метра от камбаната – цяла-целеничка, светлосива като мъгливо, изпълнено с йодни изпарения бургаско утро, с нежни шипчета по повърхността, прилични на коронавирусни протеини, идеално сферична, като прочутия вирус, и не по-малко опасна!
Мичка започна бавно и внимателно да отстъпва.
„Аз съм само умозрителен генератор на идеи, не ми е работа да взривявам мини“, си каза разсъдително тя.
Внезапно небето над морската повърхност странно потъмня, без нито едно облаче на него, и оттам се изсипа коскоджамити самолет с китайски опознавателен надпис на кирилица – „Мейд ин Чайна“, направен специално за Мичка, на която, въпреки че беше космополитка по душа, чуждите езици не се удаваха особено. Знаеше само израза free of duty от летищата и едно-две други полезни мухо-слонски неща.
Но фонетичната транскрипция не помогна много в случая, защото сега Мичка беше зашеметена от неочакваности и не можеше да разсъждава лингвистически прозорливо.
„Мед в чайна?“, помисли си като в просъница тя. „ Но защо Чайна е с главна буква? А лимонче не предлагат ли? Китайците са скрънздзи!“
Може би, читателю любезни, ще попиташ съвсем резонно, как Мичка е установила, че самолетът е китайски, след като не е разбрала надписа, но отговорът на този въпрос е непосилен дори за препатилото и изключително гъвкаво и приспособимо към всякакви извънредни ситуации въображение на авторката.
Лимони не заваляха над кипящата от досега с горящия самолет повърхност на водата. Нито лимонки /което не е женски род на „лимони“, б. а. /
Възвърналата обичайната си съобразителност Мичка бръкна в раницата, извади магнитче за хладилник – 1 бр., и го лепна внимателно върху мината. После с облекчение видя как опасният предмет бавно се отправя към най-близката част от разпадналия се самолет – дрейфуващо метално крило.
Успя да навлече вакуум дъждобрана, миг преди да я залее горещата еднометрова вълна цунами, вдигната от падането на самолета.
„Поне мината отиде навътре в морето“, си каза стресираната жена, докато изплуваше на повърхността на оттичащата се по плажа вода.
Мичка Оптимистичка пак се беше върнала! Не че беше ходила някъде, де.
https://www.youtube.com/watch?v=RLBN2YJG9Z0
*ринда – руска корабна камбана
© Мария Димитрова Всички права запазени