Като без дом
Произведение от няколко части
-
870 1Проза » Други
-
811Проза » Други
-
687Проза » Други
-
642Проза
-
778Проза » Други
-
Проза » Други
Родих се нежелана, хората, които ме създадоха искаха момче или дете, но не мен.
Аз бях разочарование за тях, а за себе си още по-голямо. Единствените хора, които се зарадваха на моето съществуване бяха родителите на майка ми. Затова сега единият вече не е между живите, а другият върви към края на пътя си и се е върнал в първите си 7 години.
Ще Ви разкажа една, колкото необикновена, толкова и опростена история, не по-различна от милиони подобни.
Някога една Мария беше малко момиче, на което най-голямата мечта беше да има пееща и ходеща кукла, с дълга, сребриста коса и млечнорозова рокля.
Това създание вярваше, че това е най-голямото щастие на света, да се взираш в масленозелените очи на куклата, да погалиш сребристите и' къдрици и с часове да наблюдаваш механичните и' движения, какво по-хубаво от това.
Тази мечта така и не се сбъдна, но се сбъднаха други много по-лоши, за които бедното момиче не си беше мечтало.
Мария вярваше, че куклите оживяват в полунощ и отиват на бал, също като Пепеляшка. Тя всяка вечер ги приготвяше за предстоящото събитие, обличаше най-хубавите им дрехи, правеше им прически и винаги изпращаше послание за пеещата и ходеща кукла, ако е там да дойде при нея, защото тя я очаква с огромна любов.
Някой беше казал, че адът е тук на земята. Това, може би е вярно.
Това грешно създание не беше виждало баща си на живо до 8-годишна възраст, тъй като разочарованият родител странстваше в чужбина, но и след това нещата не се промениха много.
Един ден се случи нещо необичайно.
По време на лятната ваканция, когато децата се събират, някой разказа страшна история за духове, които се появяват нощем и отвличат малки деца. Разказът беше толкова истински и жив, че Мария ни най- малко не се усъмни в истинността му.
Същата нощ тя сънува странен, много внушителен и красив воин на кон, който и' извести, че идва да донесе смърт на онези, които са предопределени.
След този сън се върнаха спомени, които до сега не съществуваха и Мария нямаше как да ги сподели, защото бяха ужасни. Също като пееща кутия за бижута, много ценна, с незабравимонежна мелодия, глъхнеща в нощта, която крие в себе си мъртво, разложено сърце, изтръгнато от трупа на злощастник, който никой не помни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Георгиева Всички права запазени
