22.12.2007 г., 0:04 ч.  

Коледа - от Фестивала 

  Проза » Разкази
1641 0 9
8 мин за четене

 

KOЛЕДА

 

 

     Не много отдавна съществувала една гора на име "Коледа". В нея никога не бе стъпвал човешки крак, защото през деня тя била невидима заедно със своите обитатели. А през нощта никой не разбирал за съществуването й, тъй като се намирала посредата на една огромна и страшна джунгла, пълна с какви ли не хищници, които ловували нощем. Но дори те не се осмелявали да навлязат в гората, защото тя била пълна с какви ли не чудати и митични същества - еднорози, кентаври, циклопи, пегаси, северни и златни елени, дракони, магьосници, вещици, тролове, феи, великани, джуджета и други. Сред тях се откроявали еднорозите. Те били най-смелите и чисти по съвест същества, живели някога, а също причина за името на самата гора. За да ви обясня тази зависимост, ще разкажа една история, случила се още по-назад във времето. Тогава, когато еднорозите, (от които се откроявали малко, но с велики дела) заедно с пегасите воювали с драконите. Всеки еднорог още от малък мечтаел да надвие дракон, или да защити от него някой беззащитен свой събрат. Те правили това с помощта на златното си рогче, с което можели да изстрелват огън към неприятеля си. По ония времена никой дори не бе чувал за празника Коледа. Но имало легенда, че в една нощ в годината (Нощта на чудесата) се появявала отнякъде силна светлина и през белите облаци се появявал път, който водел до приказен бял замък. Говорило се, че само пегасите и драконите го достигали, защото можели да летят. Но това били само слухове, тъй като се смятало, че има невидима бариера, която спира дори тях. Почти всеки еднорог се надявал някога и той да го посети. След време започнало да се говори сред еднорозите, че всеки, който извърши велик подвиг, ще отиде там като награда. И тогава се родил Горан. Той не се държал по-различно от другите еднорогчета, но на челото си имал малко бяло сърце. Мъдреците сред еднорозите все повтаряли на майката, че този знак означавал, че нейното дете ще се прочуе в цялата гора с велико дело. И не били далеч от истината. Една година преди момчето да навърши пълнолетие в "Нощта на чудесата", то видя белия замък и каза на майка си.

               - Някой ден ще стигна до него и ще надникна вътре! Готов съм на всичко за това! Но не знам, какво точно да правя.

               - Когато му дойде времето, ще разбереш! Сега си още дете и си много малък за това! Така че нека се прибираме да спим. - отговори майка му.

   - Ти се прибери. Аз искам да остана още малко.

   - Добре, но не стой много! Утре си идва баща ти!

   - Добре! Лека нощ!

   - Лека нощ, сине!

               Горан седя дълго и замечтано гледа пътя обграден с бели облаци. Така неусетно заспа. Когато се събуди на другата сутрин, пътят бе изчезнал, а слънцето му показваше, че беше се успал и майка му сигурно щеше да го мъмри, че не е присъствал на посрещането на баща си - един от най-уважаваните еднорози, който участвал във войната с драконите и се прибирал заедно с всички от армията веднъж в годината. Горан бързо се изправи и запрепуска към дома си. А там, вместо радостно посрещане, откри оплакване за смъртта на баща му. Когато попита майка си как се е случило, тя го погледна тъжно и извика:

   - Жестоки дракони! Безчувствени убийци!

         Тя не каза нищо повече, но това бе достатъчно за Горан, той бе закърмен с омраза към драконите. Но въпреки това вярваше, че един ден те и еднорозите ще се помирят и ще са добри един към друг. И сега бе готов да се бори за това. От този ден нататък, той започна да разпитва майка си за драконите. Искаше да узнае кои са слабите им места, по какво приличат на еднорозите и по какво се различават. Но майка му се отвръщаше с повдигане на раменете. И все пак, един ден каза:

               - Чувала съм странни истории за тях. Но според мен не са верни. Единственото, което знам със сигурност,  е, че винаги на 24, 25 и 26 декември на хълма Дракон се появява една голяма елха, украсена с хиляди светлини и предмети - звънчета, топки и други предмети. Видях го за първи път, когато бях на твоята възраст. Бях дете и исках да видя драконите отблизо, не посмях да им се покажа, но си взех спомен от елхата.

   - Къде е сега той? - попита Горан

               - Не зная. Неотдавна го изгубих. Това беше една червена топка с нарисуван белобрад старец в шейна с подаръци, теглена от елени.

               - Когато бях съвсем малък, намерих такава топка. Бях забравил. И не знам защо все още я пазя. Ето я. - каза Горан и измъкна от близкия храст една пластмасова топка.

   - Страхотно! Радвам се, че пак се появи! -  усмихна се майка му.

   - Защо украсяват всяка година елха? - попита Горан

   - Не зная. - вдигна рамене майката.

   - Ще се промъкна и ще разбера.

   - Забранявам ти да ходиш там!

   - Добре де, няма да ходя!

         През нощта Горан се събуди от силна светлина, идваща от хълма на Черния дракон. (Той мразеше дребните за него събратя, огънят му не бе чисто червен, а смесен със син леден дъх и не бе вечен като техния. Затова веднъж на три години взимал малко драконче, от което малко по малко изразходвал всичкия му пламък и после го убивал само и само, за да дразни останалите дракони, които така ненавиждал.) Гигантският дракон пращаше в небето червено-сини огнени сигнали. Еднорогчето знаеше от многото легенди, че това е знак, че е отвлякъл драконче, от което черпи огън, а другите дракони, както винаги, ще накажат тях, мислейки, че те са го отвлекли, докато Черният дракон не си признае, присмивайки  им се и им съобщи, че детето им е вече мъртво. Но въпреки тези мисли, Горан заспа. На следващият ден дойдоха дракони и казаха, че всичко ще унищожат докато детето им не се върне. И така Горан реши на следващата нощ да спаси детето. Същата вечер изчака докато майка му заспа и тръгна към хълма на Черния дракон. Когато приближи до пещерата на дракона, видя на входа да седи възрастен бял еднорог.

   - Татко? Но ти си мъртъв?! - изненада се Горан

               - Така е. Дойдох да ти помогна за дракона. Питал ли си се за какво служи бялото сърчице на челото ти?

   - Не.

               - Когато го използваш едновременно с рогчето си, се получава леден дъх, примесен с огън като пламъците на този дракон. Това е единственото оръжие, което ще го победи! Използвай го! - каза еднорогът и изчезна.

   - Татко! - извика Горан, но само ехото му отговори.

          Той влезе в пещерата и още преди да е направил втора стъпка, пред него се изправи драконът. Чудовището избълва огън и рани в крака еднорогчето. То се опита да приложи оръжието, но не успя. Един глас в него повтаряше - давай, сине, ще успееш. Драконът избълва още веднъж огън и Горан едвам-едвам се отмести. А после изстреля леден дъх от рогчето си срещу него и той се разпадна на хиляди малки частици, които изчезнаха във влажната земя на пещерата. Горан направи дълъг и проточен вик. Не след дълго майка му дойде с още два еднорога.

   - Сине! Защо си тук? Как си? - заразпитва го тя.

          Горан не отговори, само я погледна, а после изпадна в безсъзнание. На другия ден се събуди в дома си, а до него бе майка му и разговаряше с два еднорога.

               - Сине! Не трябваше да ходиш там! Но ти си нашия герой, гордеем се с теб! Това са Тру и Чейз. Те намериха малкото навътре в пещерата и го заведохме при драконите. Сега ти си герой и за тях. Ако се чувстваш добре, можем да идем да им разкажеш всичко. - каза майка му

   - Добре! Да вървим! - отвърна, Горан.

   Те отидоха на хълма Дракон и там Горан разказа всичко на драконите.

         - Много ти благодарим! Не можеш да знаеш как щях да се чувствам, ако беше го убил! Можем ли нещо да направим да ти се отплатим? - каза майката на малкото драконче.

         - Баща ми умря заради нашата война! Защо трябва да продължава! Вие също губите близки! Трябва да спре! - развика се Горан.

         - Прав си! Безсмислено е да умират още животни! Вие помогнахте на наше дете! Ясно е, че не искате убийствата да продължават! Ще подпишем мир! Още днес, на връх Коледа! - каза един от водачите на драконите.

   - Какво е Коледа? - попита Горан

               - Празник на доброто между всичко живо на земята. Това е ден, когато всички се събираме заедно, раздаваме обичта си и добрината си. Тогава украсяваме тази елха. Това е традиция! - каза един от драконите и посочи окичената с всякакви неща елха, разположена по-средата на хълма.

               - А не трябва ли през цялата година да сме добри? Ние - еднорозите, сме добри с всички през цялото време, освен с вас заради войната! Според мен тя трябва да спре! - каза, Горан.

   - Така е! - извика един от водачите на драконите.

         Горан и майка му извикаха мъдреците на еднорозите и те подписаха с водачите на драконите договор за мир точно в 0 часа. И така всички в гората заживяха в мир и сговор. А светлината, идваща от замъка в "Нощта на чудесата", сега се простираше вече над цялата гора. Мъдреците на еднорозите говореха, че в този замък живеят четири еднорога с чиста съвест и невероятна доброта. Те пращали преди светлина само на тази част от гората, която символизирала Коледата, но сега е осветена цялата, понеже навсякъде цари мир и сговор между нейните жители.

   Един ден, незнайно как, в гората влезе човек, но това е вече друга история.

 

© Бианка Ценкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??