2.03.2020 г., 17:22 ч.  

Короната и пръстена 

  Проза » Разкази
1465 3 71
12 мин за четене

© Димитър Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Ново начало »

1 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Надежда Атанасова, противоречите си сама - " За себе си знам, че вече не бих се осмелила да споделя тук мое творчество - не желая да си причиня подобно нещо." Аз не вдях в профила ви да имате нещо публикувано изобщо, че вече,подчертавам думата вече да не искате да публикувате Аз така го разбирам, Извенете ме, ако греша.
  • Моля Модератора и Админ да предоставят възможност на някой друг, по тяхно усмотрение да зададе следващо предизвикателство. Аз се отказвам от това си право.
  • Да се чете може и отвън, не е необходима регистрация за това.
    Анонимни не може, ди___, тъй като нищо не пречи на имейл и телефон да се комуникира и да разтръбиш на 5 приятели "Качих еди-какво си еди-къде си" и да влезеш да гласуваш за каченето, независимо че е анонимно
  • Аз искам да се извиня на всички потребители (не само гласували за мен), които са се регистрирали с желание да четат и/или пишат и бяха обиждани и наричани ботове. Не се отказвайте заради незадоволеното его на шепа хора!
  • Аз също харесвам идеята участниците да са анонимни!!!
  • Предизвикателствата биха могли да бъдат една идея по-интересни, ако участниците са анонимни. Но това вече е изпробвано и опорочавано също.
    Един глас е малко, да. А като се има предвид, че всичко е пародия и цирк, един повече не е излишен.
  • Петър, разбира се, че не се сърдя. Чуждата гледна точка винаги е полезна.
    Порчев, ти си юрист. Хайде обясни ми, как точно е опорочено гласуването, кое правило е нарушено и какво общо имам аз с това.
  • Колебаех се дали да пиша, но нападките в коментарите стават все по-злостни и персонални! Не разберам защо се излива толкова много злоба! Честно не ми е ясно...И въобще не ми харесва да ме класифицират като бот! Как си позволявате ( дори не желая да се обърна към Вас поимено), да обиждате напълно непознати за Вас хора! По никакъв начин не съм нарушила регламента и мога да реша какво да чета и дали да гласувам -това е мое лично право. Винаги ще има недоволни от регламента, какъвто и да е той и както и да решите да го промените. Очаквам да настоявате да може да гласува само този, който вече има публикации. За себе си знам, че вече не бих се осмелила да споделя тук мое творчество - не желая да си причиня подобно нещо.
  • Едно нещо колкото повече изисквания има, толкова по-безинтересно става и по-малко ще са участниците.
    Помислете, преди да променяте правилата!
  • Произведението е публикувано на трети март. Профилът Снежана Димова (третият линк от долу на горе в списъка на Марко) е регистриран на осми март, последна активност - девети март. Изводите всеки да си ги направи сам. За мен гласуването е опорочено.
    Колкото до идеята за повече гласове, ще направя така: В следващото предизвикателство ще имат право да гласуват всички с три гласа, на по-следващото - само участниците с по един глас
  • Правилата са железни, чудя ви се, как се осмелявате, да предлагате промени?!
    Правилата стоят над оригиналните хрумвания и изпълнения. Обичате да се състезавате? Нима в това е смисълът? Харесва ви, да сте "победители"? Това ли е най-важното? Идеята с "предизвикателствата" е добра, но вече е доста изкривена и превърната в пародия и цирк. Съжалявам. Така мисля.
  • Да и аз съм за идеята на Марко. И на мен са ми харесвали повече от два разказа понякога.
  • Аз също подкрепям Марко. Прочетох всички разкази и си бях харесала три-четири. Връщах се няколко пъти и бих гласувала с чиста съвест за три.
  • Куцат правилата,
    пиша разказ с маска.
    Кой ще бъде първи,
    туй насън ме стряска.
    Кой за мен гласува,
    трупам ли проценти,
    виждам, как хитруват,
    цъкат точки ценни.
    Вече не играя,
    пълна скучнотия!
    Накривих калпака
    и варя ракия.
  • Моля, Митко. Пропуснах да добавя още нещо:

    “Насреща ми се движеше мъж, облечен крайно неадекватно за горещия ден – дълъг панталон, риза с дълъг ръкав, закопчана до врата и кожено елече. “

    Това тук е добро начало. Аз бих започнал разказа оттук. Надявам се не се сърдиш, че споделям наблюденията си. Понеже може да излезе нелош разказ от тази история, но...всичко е в твоите ръце. ✌️
  • Петър, благодаря за градивния коментар!
  • Прочетох разказа. Грамотно е написан, но историята не е разказана добре. По няколко причини:
    1.Имаме ситуация, но тя не води до завръзка, конфликт и разрешаването му.
    2. Почти няма диалог, което не е проблем, поне не голям. Макар, че, вместо да се разказва, можеше да се покаже. Така е по-убедително, и по-живо. Особено за история като тази, която не е съвсем лоша.
    3. Разказът започва в първо лице ед.ч., после започва нов разказ, в който героят разказва историята. Получава се нещо като разказ в разказа. Хубаво щеше да е обаче, започналият и да завърши, тоест разказвача, а не героя. Така ми звучи (поне на мен) по-добре логически построен разказа.
    4. Този извод, за Родината в края, читателите могат и сами да си го направят. Не е нужно всичко да се казва директно. Скучно е, ако и да е грамотно написано.

    Та така...
    Мен ботове не ме интересуват, само разкази
  • Марко, аз те подкрепям.
  • Това е моето категорично мнение, но не го налагам на никого. То се отнася само за мен и какво мисля и чета. Или нямам право на мнение. Нека всеки прави каквото иска, но ще си мисля, каквото си искам.
  • Спокойно, хора ! Подкрепете ме за смяна на правилата и въпроса е решен.
    Няма смисъл да ровим повече.
    Следващия път.
    Максимален брой произведения от автор 1
    Кой може да гласува Всички регистрирани
    За колко произведения може да се гласува 3
    Това е !
  • Безжичен, това е откровено обидно към всички, които са взели участие в предизвикателствата. А те не са малка част от потребителите на сайта.
  • А по-точно какъв е смисълът от т.н. "предизвикателства". Преди, в годините, четях много от разказите, защото бяха интересни и без графомания. Отдавна вече не го правя. Искам да ми е интересно, но ми е скучно. Имам двама-трима автори, които следя. Те никога няма да участват в конкурси, или каквото е там. Е, точно тях ще си чета и коментирам. Ако искам.
  • Предизвикателствата са стимул за писане. А какви са - зависи от нас, потребителите. Ако има нещо нередно, има кой и как да го установи.
    С единични случаи не ги заклеймявайте, защото има и автори, които обичат тръпката от състезателния характер, не им я отнемайте!
    Има и други сайтове, в които се качват произведения, но я няма тръпката от "предизвикателствата", скучни и суховати са, обикновени контейнери за съхранение.

    пп
    безжичен, това си е твое мнение. Ти си знаеш. И графоманите не ми пречат. Всеки си има своите причини да е тука. Не си ли спортувал, не си ли ходил по състезания? Тръпката си е тръпка. Нека да я има!
  • Предлагам Админ и Порчев да променят правилата и всеки да има право следващия път да гласува по три пъти. Това е решението на проблема. Нищо друго не е необходимо да се прави. Предизвикателството е приключило. Точка.
    Митак , извинявай, че обърнахме страницата ти на събрание.
  • Виж сега Марко, толкова е просто. Често споделям мои (и не само) разкази във форуми и групи, в които участвам. По този начин се повишават посещенията в сайта, хората четат мен, теб и така нататък - Българска литература! Някои от хората (и аз не знам кои) се регистрират и гласуват за мен, за теб, за който им хареса. Не разбирам, искаш този сайт да се превърне в тесен елитарен кръг ли?
  • За това се регистрирах тука преди години, за да съхраня подобни премеждия, но не съм мислела за тях като за ново начало.
    https://otkrovenia.com/bg/jurnalistika/kak-se-prodavat-bylgari
  • Разказът е хубав, защото кентавърът пише много увлекателно, но не разбрах кое е новото начало?
    По-скоро ми прилича на пътепис или очерк.
  • Познавам част от тези "ботове", друга част не. И забележи, че не съм те нарекъл лъжец.
  • Честно да ви кажа тези предизвикателства ще опротивеят на всички заради подобни истории. Аз харесвам Митко като автор - той МОЖЕ да пише чудесно.
    Кому са нужни подоби "пирови победи", ако наистина е организирал цяла армия профили да го подкрепят? Какво печелим, освен някакво морално удовлетворение?
    Аз лично съм написала доста разкази точно за тези предизвикателства, защото считам, че са много хубава инициатива...
    Мисля, че ако има нещо гнило, то може да се засече със сигурност от софтуерните специалисти.
  • Марко, лъжеш се или лъжеш. Кое от двете, само ти си знаеш.
    Няма смисъл да повтарям, това което съм писал по-долу.
  • Митак, едно време играех със сина ми Counter-Strike. Компютърна игра на стражари и апаши. Забавното беше, че можеш да играеш с Ботове (компютърни профили), които не са хора, но играят за теб в твоя отбор. Аз играех сам а синът ми с четири Бота. Веднъж ме победи.
    Сетих се за това като си пиша с теб.
    Митак, играеш ми с единадесет Бота. Нямам шанс, човече. Никой няма шанс в тази ситуация.
    Не се притеснявай какво ще каже Админ. Информирал съм го за профилите ти от преди два месеца, когато за малко да и вземеш първото място на Мариана. Той дори не ми отговори. Предполагам и сега няма да вземе отношение.
    Та говорихме за сина ми. Казах му: „ Браво, сине ! Победата е твоя.“
    А той ми отвърна: „ Тате, аз те победих с ботове а ти игра сам“
    Разроших косата му и казах: „ Нищо, сине. Ще дойде време и без ботове ще побеждаваш.“
  • Благодаря на всички! За да не ми е прекалено сладко, имаше и достатъчно горчивина. Нека Админ да направи необходимата проверка, но какъвто и да е резултата, той не е свързан с мои действия, а както казах, със свободната воля на потребителите.
  • Честито Кентавър. Конкуренцията бе голяма, но ти успя благодарение на таланта си. Принципно не съм ти почитател, но "по вкус и по цвят приятели няма", това няма значение. Победата е важна!
    ПП Прави ти чест, че не си коментирал творбите на конкурентите си в този конкурс и още веднъж - Честито първо място!
  • Уведомил съм Админ да направи справка
  • Честно казано, не ми е ясна цялата тази дандания. Разбрах много добре дискусията, но дали имаше смисъл. За да кажа, че не ме интересуват евентуални отговори, ще.добавя, че.предното изречение е реторичен въпрос (за предпочитащите - риторичен, дуално).
  • Eмиле, всеки отговаря пред своята съвет. Аз пред моята съм чиста и спокойна. Справедливо и забранено, твърде често не се припокриват. Казвам, че щом няма нарушение на правилата, разказът е на първо място. Потребителите в сайта са тези, които би трябвало да си правят някакви изводи. Дали ще участват в такива предизвикателства ако не се справедливи или ще се опитат да ги направят по-справедливи, като са по-активни с гласуването. Примерно. Или ще предложат на Админ да промени правилата, но щом не няма нарушаване на правилата, не би трябвало и да се дисквалифицира. А има ли нарушение ще кажат редакторите и модеретора. Ние с теб няма как да определим това. А аз лично съм убедена, че не повдигаш въпроса с цел очерняне на победителя.
  • Честито първо място!
    Пак ли си създаваме емоции, че си нямаме други?! /Риторичен е, не отговаряйте / Напоследък почти няма конкурс, в който да няма мрънкащи. Накрая всичко ще се опорочи. Това ли е идеята?! Ако има нарушение, нека се изкажат компетентните лица, но защо просто не четем и не се разнообразяваме, вместо да внасяме негативизъм?!
  • Mazaco, и аз като Вас, предпочитам да чета интересни и добре написани неща. Силно *подставено* лице съм например на Милен Русков, Мария Лалева, Алек Попов и т.н., а особено на Кърт Вонегът. В никакъв случай не ги сравнявам с коментирания автор. Казвам само, че всеки е в правото си да има предпочитания.
    И накрая, ако се престраша да публикувам нещо свое, заслугата ще е Ваша. Но ще благодаря, когато това стане. Бъдете здрав! А на Кентавъра честито, пожелания за здраве и още много, добре написани неща!
  • Mazaco (Емил Боянов) "Налице е злоупотреба с част от регламента, който гласи, че всички регистрирани лица имат право да гласуват." Аз не разбирам къде според теб е злоупотребата? Всички регистрирани имат право да гласуват и хората гласуват. Регистрираните са хиляди... но гласуват единици. Защото е по желание. Ако гласуването не се извършва от едно IP няма никакво нарушение. Да, възможно е това да са негови приятели и да гласуват единствено за него, да четат едиствено него. И това може да не е и твърде справедливо, но не е и забранено. Така че не знам защо трябва толкова да се "дъвче" това. Нямя как всички да са доволни от регламента, какъвто и да е той. А хората сме толкова различни... Един се чувства "задължен" да подкрепи близък. Друг импулсивно гласува, а после въпреки, че е прочел нещо по-добро му се струва "нечестно да промени вота си". Трети смятат че честно да гласува и да вземе отношение само ако е прочел всички разкази и поради тази причина често не гласуват. Свят, като цвят
  • Добър ден. Предвид създалата се дискусия реших да оставя и аз коментар след като имаше такова обръщение към хора като мен. Познавам авторът лично и той ме открехна към този творчески свят, който представлява сайтът. Аз лично не съм намерила в себе си смелостта, вдъхновението, било то и нуждата да споделям онлайн мои мисли, снимки... Тук съм, за да подкрепям творчеството на човек, когото уважавам. В разрез ли е регламентите да следвам само познати? Не е красиво да се обвинява така Ваш съмишленик. Подтикната съм да се запозная с по-обширни хоризонти на творчество, което ме радва, но не е това начинът.
    С уважение,
    Велина
  • Честото първо място! Разказът е по темата. Има отлични качества, които носят както удоволствие от прочит, така и разкриват интересната и богата личност на автора, за да напише разказа си. Всички негативни отзиви по отношение на класирането би трябвало да се възприемат като завист в случая. Всички в сайта сме тук, както да четем, така и да пишем, който го умее. Ако някой коментира определени писатели, би означавало че те конкретно му допадат при прочит. Що се отнася кой гласува, това го знаят администраторите и така заявено открито и нападателно без доказателства, не е коректно.
  • Значи не С, а НА регламента.
    Ако авторът няма отношение, не необходимо да се косим.
    И да го вкарваме във филми.
    А профилите, които коментираме са големи хора и лошото е, че ако е така, вадят очи, вместо да изпишат вежди.
    Нищо не пречи да се заявят с по две , три изречения:
    "Здравейте, казвам се ....
    В свободното си време обичам да пея, да танцувам и да чета разкази за конкурси"
    😁
  • Ами нека пък и те да коментират. Въпросните профили. В момента четат съобщенията. Толкова е просто.
  • Както вече казах, не отговарям за действията на регистрирани потребители. Не съм проверявал кой от тях пише и кой не.
    Същевременно, не се сещам за такова изискване като право на глас. Според регламента, всички регистрирани имат такова право.
  • Аз нямам отношение. Но навсякъде има такива, които само коментират. В тези сайтове е така.
    Но, Емо, разказът си е по темата, и ако излезе колко са гласували за да стигне до първото място, съмнявам се че гласовете на тези профили са били определящи.
    Не знам. Въпреки че вече имам поглед, рядко ми се случва да попадна на такива, които не публикуват, но имам наблюдения от други места и не го намирам толкова необичайно.
  • Модераторът ще се произнесе по късно. Сега вари ракия
  • Аз много харесвам Димитър как пише, но наистина е странно с тези личности с по няколко коментара и без никакви публикации.
    Нека модераторите да направят проверка. Помня случая със Симона, който визира Емил. Нека не се произнасяме предварително. Може Порчев още да не е видял.
  • Интересно ми стана. От разказването, не от теориите на конспирацията. А дали отговаря на темата не ми е интересно, тъй като не се интересувам от конкурси или каквото е там, понеже задаваните теми са много скучни. Моят критерий е само един: Да ми е интересно. А в този разказ има наистина много такива моменти.
  • Благодаря на всички, които прочетоха, оцениха и гласуваха за разказа ми. Това е голяма чест за мен!
    По отношение на твърденията на Mazaco - смятам, че са обидни за мен и всички коментирали и гласували. Нямам подставени лица и не мога да отговарям за действията на регистрирани потребители. Те са плод на свободната им воля.
  • Много увлекателен и хумористичен разказ, който живо ме връща в онези бурни времена от преди двадесет и няколко години! Тези времена изправиха всички ни тогава пред едно ново начало, без значение дали сме го мечтали, търсили или не. Поглеждайки назад си давам сметка, че това си бяха направо приключенски времена. Именно това е страхотно пресъздадено в този разказ, сюжетът е приключенски, изнесен на друг континент, но и толкова роден, свързан с драмата на българското ни минало. Браво!
  • Наско, Надежда, Коста, благодаря ви!
  • Страхотен разказ Митак,много ми хареса.Поздрав и успех.
  • Много ми хареса! Успех!
  • Чете се на един дъх! Поздравления.
  • Благодаря за вдъхновяващите коментари
  • Задъхан и свеж сюжет, който те дърпа към края.
    Поздрави!
  • Увлекателен разказ, който се чете на един дъх! Темата е непреходна -желание за работа и по-добър, качествен живот. Добро описание на подхода на типичния българин, който винаги намира решения и начин да осъществи намеренията си!
  • Много интересен разказ, с много нови начала и това тънко чувство за хумор, майсторски написан ... хареса ми много ! Пресъздава реалността от онова време, което се позабрави, а не беше никак лесно да се живее в България тогава, за разлика от сега - има много възможности и в България, и в Европа, и по света!
  • Интересен, увлекателен, завладяващ! За мен беше удоволствие да прочета до последния знак.
  • Освен това, разказа е написан толкова живо и образно, с умело чувство за хумор, че докато четях, го виждах като на филм. Браво!
  • Прочетох го на един дъх вчера - 3-и март. И дали заради празника или заради последното изречение, а може и заради двете, ми прозвуча по някакъв начин и патриотично. Тръгнал героят да търси Ново начало в *Обетованата земя*, но обстятелствата го накарали да осъзнае, че *по-хубаво от Родината няма*. За мен истинското Ново начало е това осъзнаване. За съжаление обикновено оценяваме нещо, след като го загубим. А вкъщи и камъните помагат. Не случайно се пее в песента *Тугината пуста да остане*. Дано на българите зад граница не се налагат преживелиците на героя, за да се върнат за Ново начало в Родината. Хей, на много размисли навежда разказа Ви, Кентавър! Поздравления!
  • Да, да започнеш работа на друг континент може да се приеме за ново начало. Но условието не е само това, "а по-скоро идеята за това, че винаги за човек има начин да започне "на чисто" и да намери нов път в живота си". Кога човек започва живота си на чисто? Когато преживее дълбока вътрешна драма, травма, когато напълно скъса с досегашния си живот... има различни варианти, но в основата им е, че героят трябва да преодолее нещо, да се пребори с нещо и да намери сили да продължи. В този разказ героят не е преживял своята вътрешна драма, не е достигнал до своя катарзис и с миналото си не е скъсал. Все пак заминава за Африка под влияние на съпругата си, а накрая се прибира у дома.
  • Благодаря за положителните коментари, уважаеми! Черна Песен е посочила един аспект на новото начало, за който и аз не бях се сетил
  • Новото начало е животът след срещата (почти) със смъртта. Такова събитие те променя коренно и все едно живееш нов живот. Хубав разказ, интересно вдъхновение. Успех!
  • Интересно, много хубав сюжет.
  • Аз пък навсякъде виждам нови начала
    Може би заради тая пуста надежда, която хората натъпкват в раниците си или зрее в главите им, или с която дори само заспиват. Хареса ми разказът.
  • Мисля, че има ново начало и то доста екзотично, без оглед на крайния резултат, жиеот на друг континент, с много по-различни разбирания и ценностна система. А връщането у дома, също може да се приеме като ново, макар и познато начало
  • Е, това да смениш континента ако не е ново начало ... Е да, опитът е неуспешен. Но се опирам на условието по темата: "Но всеки може да я интерпретира, както му харесва и според своите идеи по нея."
    Благодаря за коментарите!
  • Има опит за ново начало, но неуспешен. Героят се пробва неуспешно да емигрира. Аз така го виждам.
    Хубав разказ. Чете се бързо.
  • Разкъзът е интересен, но ново начало няма. Има подробно разказани премеждия на героя.
  • За по младите читатели ще отбележа, че през 1995 г., във Варна беше открит завод за сглобяване на автомобили Rover, който година по-късно фалира и беше закрит. Времето през което се развива действието е преди България да влезе в ЕС, когато пътуването в Европа си беше сложна работа.
Предложения
: ??:??