Криптозаплата
Шефът обяви, че след Нова година ще ни плаща заплатите с криптовалута.
– Това е модерно – поясни той. – И доста по-изгодно за вас. Ще станете част от световната финансова система и ще може да пазарувате във всяко кътче на планетата само с едно щракване.
Зарадвахме се. Досега получавахме заплатите си само в лева. Надявахме се, че като влезем в Еврозоната, ще ни плащат труда в евро. А сега изведнъж – направо скачаме отвъд еврото, ставаме част от огромния, тих и невидим свят на големите пари, не само на тези от европейската общност! Нашият шеф е доста прогресивен човек.
На двайсет и осми – датата на заплатите, аз внимателно отварям още в десет сутринта сайта на банката, която ме обслужва, и влизам в профила си. Скришом виждам, че и колегите се взират в мониторите си.
Нищо нямам по сметката.
В единайсет – пак нищо.
В четири следобед – още по-нищо.
Бях чувал за тихата и загадъчна невидимост на парите, ама тази липса ми се стори подозрително неубедителна.
В пет се стекохме спонтанно в кухничката, за да не ни чуе и види ръководството. Фирмата ни се състои от десет човека и затова се побираме в тесни помещения.
– Никога не сме били по-близо един до друг – съобщи експерт-организаторката на тържества.
– И толкова обединени – подкрепи я друга жена, чийто нисък ръст я правеше незабележима като трудово възнаграждение. Вероятно тя беше първата заместничка на експерт-организаторката, винаги съм я мислел за такава.
– Какво е станало, разбрахте ли? – попита огромен мъж, който заемаше половината от пространството. Беше снажен, красив и много умен. Това бях аз.
За миг всички замълчаха, за да анализират риторичния въпрос на високия, красив и едър мъж, чийто мозък свистеше като пароструйка и освежаваше света.
– Може пък световните финансови базари днес да не разполагат с биткойни? – допусна помощничката на експерт-организаторката на тържествата.
– Не са базари, а пазари. Може и тържища да се наричат, ама базари не бива – уточни гъгнещ глас на лице от третия пол. Полът не се виждаше.
– Възможно е пък напливът за криптовалута да е толкова голям и силен, че временно да са изчерпани наличностите? – изложи хипотезата си красивата, но зле гримирана асистентка на експерт-организаторката на тържествата. – Дочух, че Венецуела щяла да емитира нова криптовалута „Петро”. Сигурно чакат да излезе, за да ни платят с нея. Курсът на биткойна спадал.
Предположенията бяха подробно проучени чрез вникване в детайлите, при което всеки от присъстващите в кухнята стигна до самостоятелен и противоречащ на другите извод.
– Значи сме единни, че това не бива да се допуска! – обединиха се пролетариите, трошейки пръсти, за да могат така да подскажат на себе си, че с едно щракане не може да се плаща, както ги беше излъгал шефът. Високият снажен мъж ги изведе от кухнята и ги остави в офиса да разсъждават.
Той самият си тръгна.
Беше осъзнал, че криптовалутата е измислица, която се търгува, защото не съществува – като всичко в този нереален свят. Шефът им беше казал, че вече няма да получават заплати, но го беше съобщил с подходящите за целта неверни и красиви думи. И най-вероятно беше офейкал някъде: отдавна вече няма тържества, с които фирмата да се занимава и – макар и логистично – да осъществява своята дейност.
– Защо така изведнъж тръгна? – настигна го експерт-организаторката на тържествата. Беше хубава дама и за съжаление – единствената, която вероятно щеше да загуби работата си. Всички останали отдавна нямаха никаква работа, само се водеха на щат, при това с напълно измислени длъжности. – Знаеш, че твоето отсъствие винаги се забелязва.
– Да, заради мащаба на присъствието ми – самоуверено се съгласи умният и снажен мъж.
Аз лично не бих се съгласил толкова лесно. В крайна сметка тази жена е наистина доста красива, но не бива да се даваш още при първото предложение.
– Именно. Знаеш ли, аз мисля, че нашият бизнес вече е национализиран. – Миглите ѝ трепкаха. – Само държавата вече организира и логистира тържества. Защото единствено тя празнува.
Мъжът кимна.
– И няма нужда от посредници като нас. – Хубавицата се доближи опасно близо. – Искаш ли по този повод да отидем някъде само двамата?
Съгласих се незабавно и я поведох. Нямах време да го чакам тоя едър, умен и снажен мъж да мисли какво и кога да отговори, съобразителността не му беше силна черта. Чух го обаче да отбелязва мълчешком – както винаги обстоятелствено и не на място:
„С нищо няма да се занимава нашата фирма... С нищо. Жалко. Може пък така да оцелее. Ще стане виртуална, ще се превърне в предизвикателство, както сега е модерно да се казва, демек – ще се дематериализира в нещо, което трябва да бъде преодоляно.”
Отдалечи се и постепенно се превърна в дим, после в прах. Като криптозаплата. А аз тръгнах с хубавелката.
© Владимир Георгиев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Странник, Кети - благодаря!
-
Обичам черния хумор, но от този ми се насълзиха очите...
-
Благодаря, Рени, Мариана, Вики, Валя, Ани, Бистре, Хел.
-
Много ми хареса
-
Хубаво - чакам продължение
Някак си ми звучи така, все едно още нещо ще се случи -
Един се е сетил поне, че реалността си е реалност и се е възползвал.
Вярно, че има много зад редовете ти. Обхващаш толкова наболели теми. -
-
Поне ги е излъгал интелигентно, не всички си правят този труд. Майсторска работа!
-
Майстор!
-
Благодаря, Силве, Безжичен, Роси, Стойчо.
-
В една криптодържава...
-
Важното е, че накрая героят реално е тръгнал с хубавелката!
-
Ами те виртуалните пари - измислени и несъществуващим (освен за световните мошеници, някои им казват "илюминати", други - "масони", трети - "от ордена на не-знам-какви-си" , четвърти - "приорат на ..." и т.н. безсмислици) са като виртуалните деца - измислени. Е, сетне как да няма демографска криза - дете не се прави с виртуален, а с реален... . Ха със здраве - Д-р Реален...
-
" – Какво е станало, разбрахте ли? – попита огромен мъж, който заемаше половината от пространството. Беше снажен, красив и много умен. Това бях аз."
Поздравления за майсторството! -
Наде, благодаря. Всичко е между редовете.
-
Хумористично? Не мисля. При теб винаги се чете между редовете, Влади.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
"По-добре врабче в ръката, отколкото орел над главата."