Кроулистът (27)
Произведение от няколко части « към първа част
Нима е това, което си мислеше?
На дъното на тези сини океани лежаха безсмъртните матрици на същностите. Онези първосъщности, от които произлизаха всички форми. МОГЪЩИТЕ ги съхраняваха така във вечността. Това бяха своеобразни мавзолеи на неизменящото се. Светът на мълчанието - красив, приказен и недостъпен. И сега, под закрилата на синкавото наметало, Диди си спомни съвсем отчетливо разказа на Алфонсо за самбхогакая и за синята мъгла, в която подобно лист хартия той се е реел, падайки все по-надолу и надолу. Дъното на това надолу трябваше да съвпада с дъното на един от деветте сини океана. То представляваше Саркофага на Същността. Това откритие я екзалтира неимоверно, защото чрез него ясно осъзна, че връзката й с Алфонсо е безсмъртна. Вече нищо не можеше да я застраши. Страхът и Ужаса /Фобос и Деймос/ бяха изгубили завинаги властта си над нейното разширено съзнание. Разбра, че благодарение на Алфонсо нейната първосъщност също лежи в един от тези сини океани - вечна и непристъпна, и никаква власт във вселената не може да промени този факт. Обзе я величествено спокойствие. Именно това величествено спокойствие представляваше истинското щастие. Беше се завърнала у дома. Завинаги. Завинаги с любимото същество, което й разкри тайните на всемира. Нищо повече не й беше нужно. Намираше се в извора на живота - чист и кристален. Син и покровителствуващ я. Сега беше една от МОГЪЩИТЕ и нейното аз се простираше във всяка една от посоките на вселената, под формата на радиален и всепроникващ синкав лъч. Осъзна, че тя винаги е пребивавала в този извор, дори още преди да проумее това,
а Алфонсо се оказа Пратеникът, донесъл й проглеждане. Той беше Кроулистът от синкавите океани. Онзи неземен Кроулист, който я отведе от земния затвор, за да я направи истински щастлива. Най-после беше декодирала смисъла на неговото стихотворение Жестоко е:
Жестоко е внезапно да излезеш
от рамката на своя сън последен -
да станеш стръкче цвят върху паважа
под шествието на случаен делник.
Жестоко е да бъдеш лист отнасян
във шепата на виещия вятър -
все по-далеч от своето начало,
потрепващ в пипалата на безкрая.
Жестоко е да си самотна птица
във зимен ден увиснала бездомно,
обесена с въже от тежка мисъл
в гнездото на изсъхналите клони.
Жестоко е да си съвсем свободен -
в пространство безгранично да навлезеш,
плувец зареян сред самата вечност,
стопил се във студения ù център...
Беше го декодирала завинаги и сякаш беше преплувала заедно с него всички морета и океани, достигайки до всички земни и неземни брегове. Тя - безсмъртната любима на Кроулиста!
Край
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Красива творба!Поздравления, Младене!
-
Много красив разказ за любов, търсене на истината, вечното и същността! Прочетох с огромно удоволствие! Поздравления!
-
Много хубаво се е получил „Кроулистът“! Ще си го прочета отново наведнъж, за да добия цялостно впечатление. Колко хубав финал - връзва се идеално със заглавието и се повява една мечтателност и знание за нещо по-добро от всичко, което като земляни можем да познаваме - осъзнаването, че не се намираме само тук на земята. А и тази случка е страхотна. Диди май е щастливка да срещне по този начин любовта на живота си. Сладурчета са твоите герои. Много ми хареса разказът ти.
-
Човешката природа е винаги измъчвана и прелюбознателна от една Тайна.Тази неизвестност е във вечен синхрон с душата му.Няма случайни неща.Но малцина са посветени, докато са земни и са в това измерение.Тайната ги подтиква към открития и колкото са на по-високо интелектуално ниво, толкова са по-близо до Нея.
Браво,Мисана! -
Като цяло - странно и реално едновременно. Много философия и търсения. А всеки сам вижда и разбира.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
