16.04.2019 г., 6:54 ч.  

 Кроулистът (8) 

  Проза
5.0 / 11
1954 13 7
Произведение от няколко части « към първа част
4 мин за четене
Стори му се, че Диди бе пораснала по време на неговото гостуване в странната къщурка. През прозореца съзря един ленив облак, който хвърли сянка върху залива и морската повърхност придоби млечнобял цвят, сякаш Мая бе изсипала запасите си от мляко за хиляди години върху нея. Морското дъно в Бяла бе осеяно с гладки бели камъни и те придаваха този призрачен цвят на водата. Когато вълните връхлитаха брега, се чуваше особен картечен шум, произведен от сблъсъците на същите тези камъни. Зареял поглед в безбрежната гледка, Алфонсо неволно се запита, какво прави в компанията на тези две жени. Мястото му решително не беше тук. Какво можеше да им предложи? Те търсеха единствено яснота и простота, като всички жени. Бяха минирани с прагматиката, заложена генетично от най-дълбока древност в самката, превръщаща представителките на нежния пол в биологични инкубатори, мечтаещи за детски колички и бебешки ласки. В това разбира се нямаше нищо осъдително, но то водеше единствено към възпроизводство на стат ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

» следваща част...

© Младен Мисана Всички права запазени

Предложения

Още произведения »