Кроулистът (8)

Стори му се, че Диди бе пораснала по време на неговото гостуване в странната къщурка. През прозореца съзря един ленив облак, който хвърли сянка върху залива и морската повърхност придоби млечнобял цвят, сякаш Мая бе изсипала запасите си от мляко за хиляди години върху нея. Морското дъно в Бяла бе осеяно с гладки бели камъни и те придаваха този призрачен цвят на водата. Когато вълните връхлитаха брега, се чуваше особен картечен шум, произведен от сблъсъците на същите тези камъни. Зареял поглед в безбрежната гледка, Алфонсо неволно се запита, какво прави в компанията на тези две жени. Мястото му решително не беше тук. Какво можеше да им предложи? Те търсеха единствено яснота и простота, като всички жени. Бяха минирани с прагматиката, заложена генетично от най-дълбока древност в самката, превръщаща представителките на нежния пол в биологични инкубатори, мечтаещи за детски колички и бебешки ласки. В това разбира се нямаше нищо осъдително, но то водеше единствено към възпроизводство на статуквото. Смисълът, който той търсеше, напълно отсъстваше в техните представи.

       Сякаш отгатнала по мистериозен начин неговото емоционално колебание, Диди изстреля неочакван въпрос:

А съществува ли точка за рефлекторна връзка с Бог? Точка като Е36 и F14?

Алфонсо не можеше да повярва на ушите си. Какъв въпрос само зададе това девойче. От голям калибър. Като юноша се асоциираше с Бърнинг Дейлайт - богът на Севера от романа "Сияйна зора" * на великия Джек Лондон. Повечето нечовешки свои рекорди дължеше именно на Дейлайт. Той се всели в Алфонсо и заживя вместо него. Но в неговото жестоко мъжко сърце имаше място за една Диди Мейсън. Жената на жените, осмислила живота му. Жената дала пристан на дните му. Внезапно една абсурдна мисъл се настани в съзнанието му и вече не можеше да я избута оттам. Ами ако това е неговата Диди Мейсън - тази малка Диди? Не можеше да повярва, че е способен да роди такова нелепо прозрение. Трябваше да го стъпче още в зародиш. Налагаше се. И в този миг усети златистите очи на Диди върху себе си. Тя очакваше отговора му. Сякаш всичко застина в някаква мистична метафизичност и Алфонсо дочу собствения си глас някъде отдалече:

Да, има такава точка. Но не е точно точка. Повече прилича на жлеза. И да, погледнато чисто физически е жлеза. Наричат я епифиза или пинеална жлеза. Наричат я още шишарковидно тяло, заради приликата й с малка шишарка. Рене Декарт е смятал, че в нея е седалището на човешката душа. Ала тази жлеза всъщност е и Око. Знаменитото трето Око. Всевиждащото Око на египетския бог Хор /изобразявано върху еднодоларовите банкноти/:

http://smelata-ovca.blogspot.com/2015/06/blog-post_15.html

А също и Окото на Кобрата. Египетските фараони са били и първожреци. Те имат една специфична вретеновидна брадичка. Именно това е опашката на Кобрата, а главата й е върху челото на фараона:

http://www.astrofenomen.com/%D1%81%D1%8A%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B1%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D1%84%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BE%D0%BD/

и тя е носителят на третото Око:

https://megavselena.bg/uadzhet-okoto-na-hor-i-okoto-na-ra/

Когато окото на Кобрата се разшири целият свят се уголемява. Атомите стават с размерите на гигантски дворци. И ние навлизаме, като Карик и Валя ** в квантовия свят. Когато Кобрата смалява Окото си, целият свят се смалява. Една галактика може да придобие размерите на атом. Можем дори да излезем извън вселената и тя да се превърне за нас в елементарна частица. Кобрата *** може да се види ясно от опитния йогин при много добра концентрация в сарвангасана /поза свещ/.

      Като в сън Алфонсо редеше думите си. Мая го гледаше със странно и растящо недоверие, все едно се касаеше за приказка от Хиляда и една нощ, ала Диди жадно попиваше всяка негова дума.

- Точно затова казах, че смисълът на живота не е в това да бъдем здрави и щастливи.

- А в какво е тогава? - изстреля протестиращо Диди.

- Смисълът е в Проглеждането. Родени сме, за да Прогледнем! Малките кученца се раждат слепи, за да прогледнат. Здраве, щастие - това са илюзорности. Здрав ли е слепецът? - тук Алфонсо направи пауза и погледна двете жени, които в този миг стояха безмълвни и притихнали.

- Ще бъде лудост, ако някой твърди, че слепецът е здрав. Кощунство е да го обявяваме за щастлив. Нашата мисия е да прогледнем. Да прогледнем с цената на всичко! Ала без третото Око това е невъзможно да се случи.

* https://chitanka.info/text/5435-sijajna-zora

** Карик и Валя - герои на романа на Ян Лари - "Необикновените приключения на Карик и Валя":

https://chitanka.info/text/34005-neobiknovenite-prikljuchenija-na-karik-i-valja

*** Има и втора кобра и нейната опашка започва от сахасрара /теменната чакра известна още като хилядолистния лотус/, но в този разказ няма да стане дума за нея.