7.09.2012 г., 21:09

Кръст за побиване

1.8K 0 27
1 мин за четене

Застоя се слънцето. Прекръсти се. Огледа се през рамо. Свята земя. Три пръста над тревата   се кокореха  дялани камъни от разградена църква. Крайъгълни за вярата.

Под босите му крака, дето бе вървяло,  шумакът жълтееше, а гроздовете бяха нанизали  кехлибарени зърна от светлина.  Злато и мед. Вятърът понесе шапката му, та хукна подире ù. Денят се размина с вечерта.  В зениците им се кръстосаха сезоните. Есента подряза   клонките  на августовските съцветия. Короните на буковете окръглиха небето над поляната. По тясната коларска пътека пробяга човешка сянка. Идеше гълъбарката. Полите ù висяха по върлинестото  ù тяло.  През рамо бе опасала  платнена торба. Току с ръка  придържаше  отвора ù, за да не отхвръкне товарът ù. Бял и черен гълъб носеше. Птици за продан. Уморена, преболяла свобода. Сенки от криле. Пшеничнотото зърно в  запотената шепа се набиваше в прозрачната кожа. Отпусна ръка, за да го разпилее. Земята се облиза. Утре щеше да роди. Ощипа я  човка на птица.  Стисна зъби и  погледна небето. Слънцето се стече отвъд  дърветата. Кафез за  души е земята. Изхлузи  се торбата. Рамото ù олекна. Коленичи. Хрип  продъни недрата ù. Гълъбите се подплашиха. Излетяха. Гълъбарката  свали забрадката си. Забърса засъхналата кръв по устните си. Дигна поли и се затича. Облаците ù се видяха счупени халки за птици. Помисли за Йорданчо. Видя го зад телената ограда, до главата побит в пясъка. Същи камък. С парите от птиците щеше да прелее за душата му. Сърцето ù натежа. Кръвта покапа по дланите ù. Вино за преливане. Незапомнени стъпки. От скалата  я гледаха гълъбите. С черно в зениците. Нямаше как да ги улови. Та  впи нокти в камъка. Куражлива жена. Дигна крак да се покатери при тях.  Да ги приласкае с останалата пшеница. Вятърът разлюля скалата. Политна надолу.  Тупна  като орех в тревата. Усети хлад. Под буковите шумки  спеше старият черковен кръст.  Дигна ръка  да се прекръсти. Знаеше, че  душата на   мъжа ù бе свободна. Имаше кръст за побиване. Крайъгълен камък на  живеенето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...