13.04.2024 г., 7:37 ч.

 Любов от втори поглед 7 

  Проза » Разкази, Други
116 2 9
Произведение от няколко части « към първа част
11 мин за четене

                      А животът неотклонно вървеше напред. Скоро коремчето на Артемис си пролича. Стана малко по-ленива и трудно подвижна, посядаше по-често. А аз бях повече от щастлив, въртях се около нея, не давах да вдигне и чаша с чай, както се казва.

- Артемис, така не може, скъпа, и ти и бебето имате нужда от разходки и чист въздух. Аптеката ми е на път, мога да те придружавам пеша до там, а като се връщам ще те взема и пак пеша се прибираме. Имаш  нужда от движение, не те искам да ми станеш на подвижна бъчонка - смеех се закачливо - Я се стегнете с бебето, даже докато е хубаво времето да ходим  и се разхождаме по брега, по пясъка, какво сме се завряли в къщи. Мама Пелагия и тя има нужда от разходка покрай морето, какво сте се отпуснали всички.

И този път ме послушаха. Бях като шерп, с раничка на гърба с водичка и други напитки, хавлии за сядане по пясъка, някакви леки дамски жилетки, ако им стане хладно покрай морето. Весели и безгрижни се любувахме на залеза,  смеехме се шумно навръщане с колата за в къщи.

                    Срещата на кириос Тимо с мама Пелагия беше повече от ненагласена . Отдавна ми беше хрумнала идеята да ги запозная, все пак са двама самотници. Но, не се решавах. Беше ми неудобно от тях, от Артемис, ами ако ме обвинят, че играя ролята на сводник, а не че просто го правя от добри чувства.

Пред кафе '' Пемти'' без малко да се сблъскаме с него, защото мама Пелагия ми обясняваше за някаква боя, с която искаше да боядисам желязната ограда

- О, господин Тимо, извинявайте - скомфузено се извиних - Това е госпожа Пелагия, обясняваше ми за една блажна боя за метал... Госпожо Пелагия, това е господин Тимо Сидеронис.

- Да, познаваме се от Идримата, нали годишно правим конгреси, е силно е да се каже конгреси, но творчески срещи.

Здравейте, кир Тимо, как сте.

- Мадам Пелагия дьо Боне, каква изненада, на къде сте тръгнали - радостно попита той - Ако не възразявате, каня ви на кафе и торта

Приехме с охота. Те подхванаха разговор за някаки неуредици след годишните срещи, че по-често трябва да се събира управителното тяло и да решава наболялите проблеми...

- Ще ме извините ли, оставям ви сами, забравих, имам работа - смотулевих

И  като в подкрепа звънна мобилният ми

- Да идвам, не съм забравил, до 10 минути съм при вас, хайде тръгвам .

И постепенно двамата се преоткриха. Аз не се издавах пред Артемис, не се издавах и кой-кой е, че кирия Пелагия е майката на Артемис, че кир Тимо е собственик на аптека. Да се оправят, не са деца, достатъчно ги е удрял животът

              Три седмици преди датата на Артемис,майка и татко пристигнаха от България. Какво си шушукаха трите жени, така и не разбрах, къщата ни стана строителна площадка. Даваха наставления , това тук, онова там, а с татко местехме послушно. Този цвят успокояа, онзи дразни, на това нещо не му е мястото тук, а ние безропотно изпълняахме.

Артемис я приеха в болница'' И митера '', родилната болница. След два дни  от там ни зарадваха, имаме си момиченце.

С Артемис предвариелно бяхме решили, че каквото и да е момче или момиче, ще го именуваме в памет на баща й.

Е, тържествен случай, всички радостни и щастливи, имаме си момиченце.

- Скъпи наши  родители, искам да ви съобщя, че дъщеря ни ще се казва Жаклин, мамо така решихме с Петро.

Очите на мама Пелагия се насълзиха от щастие, моите родители одобриха името.

Малката Жаклин растеше под нашите грижи. Улисани с нея сякаш изпуснахме от поглед мама Пелагия. А те с  Тимо бяха на крилата на любовта. Отбелязахме само, че мама Пелагия е станала много по-спокойна и красива. От меланхолията й нямаше и следа, винаги усмихната и изглеждаща щастлива.

               Беше съботен ден. Жаклин припкаше из къщи, притичваше при нас на верандата, гушнала любимата си кукла и плюшеното мече, ние отпивахме елинико кафе с бишкоти, когато звънна мобилния.

- Деца, Жаклин, Артемис, Петро, каня ви на обяд в къщи... имам изненада за вас.Заповядайте в 13 часа, чакам ви - прозвуча радостния глас на мама Пелагия.

Спогледахме се. С какво още има да ни изненада. Пътьом взехме бонбони, метакса, букет пет червени рози, така де, даже и при мама с празни ръце не се ходи

Пристигнахме.Повдигнах Жаклин с една ръка, да позвъни.

Отвори ни мадам Пелагия дьо Боне,...изящна. С прическа, изкрящи камъчета на обеците й, леко гримирана, с подчертани големите й усмихнати очи, руж и леко червило. Бяла риза с разкопчани 2-3 копченца, на вратлето й гердан от седефени топченца преплетен със златно синджирче с кръстче. Бял колан, бял свободно падащ дълъг панталин, на бели обувки с висок ток. Няколко златни гривни, на пръста й присвяткаше камъчето на пръстен.

Ослепителна е в този тоалет.

Спогледахме се неразбиращо с Артемис. Подадох й букета червени рози.

- Заповядайте деца мои...Жаклин,миличка дай ръчичка.

От стерео уредбата се носеше '' Пролет'' от '' Четерите сезона '' на Вивалди.

В хола ни посрещна кирио Тимо, в черен костюм, бледосиня риза, тъмно червена вратовръзка.

Гледахме ги смаяни. Артемис ме хвана под ръка, все едно да не падне.

Мама Пелагия, хванала ръчичката на Жаклин, смело отиде до Тимо, кимна му с глава.

- Деца, искаме да ви съобщим нещо, Тимо ми предложи да се оженим и аз се съгласих- изрече тя скромно и показа пръстенчето - И двама достатъчно дълго сме чакали такъв момент, и ето че той дойде. Редно е да ви попитаме и да ви кажем, решихме да бъдем семейство.

- Мамо, кирио Тимо, ... вие - несвързано и развълнувано говореше Артемис - Така се развам за вас, бъдете щастливи.

Погледнах кир Тимо, срамежливо навел глава, поруменял от вълнение.

- И аз се радвам за вас, бъдете щастливи, обичайте се до края на живота си, каквото било, било преди, сега гледайте смело напред и в една посока - философски обобщих

Той пресегна и хвана Жаклин за другата ръчичка, а тя радостно заподскача. Едва ли някой е очаквал, че такъв тържествен обяд ще мине изтънчено и в тишина.Бяхме си свой хора и шумяхме радостно, смеехме се на висок глас на  някоя щуротия на Жаклин или смешно разказани житейски случки.

Сега вече стана трудно, когато  ни кажат '' Заповядайте на обяд в къщи '', а ние с Артемис питахме през смях

''В коя къща по-точно и къде ''.

           Когато човек живее в разбирателство, и е жив и здрав, и дните му са щастливи, времето лети незабеляано.

Артемис беше бременна повторно. Стараех се да бъда неотклонно около нея, грижей се и за немъжките неща, пране, простиране, приспиване на Жаклин и куклите й. Наред с това помагах на Пелагия и Тимо из къщите. На поредния обяд бяхме приятно изненадани от тях.

- Решихме с Тимо някои важни неща - започна мама Пелагия - Ще заминем за Франция, имаме чувството, че там ще бъдем по-полезни на вас и на управлението на стопанството и имотите. Ето какво, вие, т.е. всички ние чакаме второ бебе. Не, че не е удобно в къщата където живеете, но тук е по-просторно, ще разполагате с повече стаи, градината. Петро може да стегне пристройките. Решихме да предоставим тази къща на вас. Ето документите за това.

-Благодая мамо - разхлипа се Артемис

- А аз бих добавил - скромно каза кит Тимо - Щом ще заминаваме за Франция, някой трябва да управлява бизнеса тук. Артемис, Петро, на вас се пада тази част. Вие се доказахте, че можете и се наявам да преуспеете. А ние с Пелагия ще се опитаме да пробием като консултанти или да отворим аптека или лаборатория. Ето ви документите за собственост. Запазил съм само името на аптека '' Сидеронис ''. Да не забравя и другите документи, това са за вилата в Рафина, на нас с Пелагия няма да ни е необходима, а вие с децата имате нужда от почивка извън Атина.

Последва връчване на пликове, като дипломатически акредитивни писма.

С премрежени насълзени очи погледнах другите. Очите им блестяха и сълзи на щастие се отронваха от тях.

            След седмица ги изпратихме на летището.

            Остана още месец до предполагаемата дата за раждане. Отново мобилизация на майка и татко, на двама познати българи за боядисване, разместване на мебели. Почистване.

Зачакахме. От болницата съобщиха '' Честито, имате момченце...''

Този път момчнцето взехме по български обичай. Майка поръча пита, торта, шоколадови бонбони, вино, червени рози за Атремис. Превеждах в болницата  думите на мама

'' Дайте ни сладкото момченце, а в замяна и за негово здраве ви даваме ето това...''

Жаклин подскачаше  радостно около нас, прегръщаше Артемис, протягаше ръчички към спящото си братче

Отключих пътната врата, майка лисна бакърче с вода и посочи с ръка към Артемис и бебето

- Вие сте първи миличките ми

След тях притича с весели крясъци Жаклин, после майка и татко. Затворих вратата и въздъннах облекчено,изпреварих

всички отключих и отворих входната врата, Артемис с бебето в ръце влезнаха първи, след тях и ние.

Бях  разказвал всичко на нашите за Тимо Сидеронис, че е оставил аптечния бизнес на нас,  и че сега е женен за Пелагия

и от благодарност искам да кръстим каквото и бебе да е на него, Теодорос или Теодора, дар от бога.

Погалих Артемис, погалих и вързопчето с малкия

- Артемис, скъпа,  искаш ли да именуваме момченцето ни Теодорос, на кир Тимо. Не за друго, а от признателност към добрината му и да бъде щастлив. Той не е успял да има собствени деца, а така ще се чувства поласкан, щастлив.

- Петро,милият ми той, разбира се, че нямам нищо против, така и двамата с мама ще са щастливи, да им се обадим с радостната новина.

Набра номера, включи на високоговорител.

- Маам, Тим, имаме си момченце, Теодорос, днес ни изписаха... Нее, момче е, Теодорос, на Тимо го нарекохме,... нее, сега спи. Тука са, помагат...Не се притеснявайте, майка ще остане два-три месеца да ми помага. И Петро е добре, радостен и щастлив...Радвам се за вас с Тимо.

Вдинахме наздравица , с татко ни се полагаше малко да отпуснем юздите и да пийнем. Майка даваше  указания как по-удобно да кърми малкия. Артемис кимаше с глава усмихнато. Жаклин се седнала кротичко  на столче до кошчето на Теодорос с кукла в ръка.

               И вече с поотрасналите Жаклин и Теодорос обикаляхме събота и неделя вилата в Рафина, следващата седмица в малката ни къща, така си ни остана, малката къща с терасата, и голямата къща където сега живеем.

Една звездна лятна вечер, сложихме децата да спят по стаите си в малката къща с терасата, заключихме вратата и по витата стълба  се покачихме на терасата.

Звездите трепкаха в очакване, луната надничаше любопитно, сякаш се питаха дали видяхме всичко.

- Артемис,минавало ли ти е през ум, трябват ли ни толкова много къщи, две леки коли, ван, мотор - промълвих загледан в безкрайното звездно небе.

- И аз съм се питаа Петро - тихичко прошепна тя - И знаеш ли, мили ми са, близки до сърцето са. Ето тук , къщата с терасата, ти ме доведе тук, ти ме саси преди много години, тук усетих истинската човешка любоя, не искам да се лишавам от такива добри спомени. Къщата на Тимо, сега вече на Теодорос, тя е спомен от признателността на един човек влюбен в мама и щастлив, че има кой да носи името му. Ако я продадем, няма ли да го угорчим, че продаваме родната му къща... Голямата  къща ми е спомен от рано загиналия ми баща, от мама, от детството ми и по-късно като момиче и жена. Не , Петро, не ни пречат. Справяме се, не ни трябват пари, а защо да продаваме скъпите си спомени.

Не искам да се разделя и с вилата в Рафина по същите причини. Колкото до колите ни, а те какво ни пречат, сега светът е мобилен. Трябва ти кола, не се питаме кога ще се върнеш, защото някое дете трябва да откараме или вземем от училище. А ако нямаме ван, как ще ходим до Българи или Франция с багаж и деца. Остава моторът,... моторът, ако се лишим от него няма ли да ревнувам като гледам жена или момиче а къса поличка седнала зад някого на мотора и поличката й се вее и бедрата й се виждат...Не скъпи, всичко ни трябва и е с добри спомени, не искам.

              И зажаднели отново се впихме един в друг,все още  копнеещи за ласки и много любов. Телата ни лъщяха в бронзово от лунните лъчи, радвахме се, че обичаме и бяхме обичани.

Слънчевите лъчи вече ни гъделичкаха приятно. Бяхме преплетени  един в друг и не сме почувствали под завивката утринната хладина.

- Петро, децата - уплашено извика Артемис - Съвсем забравихме за тях. Миличките, дано не са се разплакали.

Наскачахме бързо в дрехите си, тихичко се спуснахме по витата стълба, отключих предпазната  й врата и надникнахме през верандата. Децата по пижамки си играеха. Теодорос с любимите камиончета, електровлакчето се провираше по релсите си под фотьойлите, друго го следваше. Жаклин разресваше една от куклите си, говореше й нещо пред макета на детска кухня.

Спогледахме се и се усмихнахме, деца на любовта ни.

Приседнахме на столчета в края на верандата, прегърнати и зачакахме да се сетят за нас.

              Денят отново се очертаваше да бъде топъл,приятен и безоблачен летен ден...

 

 

................................................край....................

© Petar stoyanov Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Миночка благодаря, старая се да предавам такива човешки чувства и дано съм успял...
    Вики, благодаря за любими
  • Прекрасен завършек на един чудесен разказ,Петър! Много ми допадат твоите човешки и топли истории. Давай смело и ни радвай. Поздравявам те!
  • Благодаря МислителКаменов и Безжичен...Наистина трябва да се учим от големите автори , наши и световни.Е, понякога описателното става оттегчително, но как да се предаде иначе душевното състояние на героите, обич, умраза.
    Знам, че повечето читатели карат по диагоналната система и се кефят ако намерят граматическа или правописна грешка.
    После, ние не пишем ли за удоволствие, а който иска да ни чете...
  • Да, Петре. И аз смятам така. Най-хубавите разкази, които някога съм чел, са на Стефан Цвайг и Ги дьо Мопасан. И винаги съм смятал, че трябва да се учим от тези гении. А техните винаги са дълги.
    И аз имам някои много дълги. За
    единия ми казаха, че скучен. А пък аз си мислех, че пиша криминален разказ. Хи, хи .
  • Липсва ми още едно хлапе с типично българско име, ще си призная честно.
    Иначе красив и щастлив финал на една приказна история.
    Поздравявам те
  • Безжичен благодаря. Аз винаги се извинявам, че пиша малко обяснително, т.е. по-надълго, но все си мисля, че не може да се охарактеризира герой с две-три приказки.
    Паленка, благодаря,... отново човешките чувства възтържествуваха....
    Таня, и Дж.Ленъл така е възкликнал'' Аз нямам нищо против това, че съм богат...''
    БЛАГОДАРЯ ВИ, че се поспирате и при мен.
  • Ех, как лесно се живее като си богат! Всичко е по конец
  • Поздравления!
  • Браво! Много хубав дълъг разказ. Най-много харесвам дългите разкази, в които има истории!
Предложения
: ??:??