Излязоха навън. Той я загърна с палтото. Добре че беше гардеробиерът, съвсем внимателен човек с опит в занаята си – веднага позна сивото дълго палто на дамата и не поиска номерчето. Всички академични типове са разсеяни, така знаеше той открай време; трябваше да познава връхните им дрехи по памет. Изненада се, че младият човек не взе собственото си пардесю – така странно, пухено, но вероятно модерно. То стоеше до закачалката на професора, виждаше се отдалече и се открояваше.
Махна на двамата с ръка – млади хора. Сигурно младежът после ще се досети и ще се върне за пуха си. Сега е зает с дамата.
А дамата дишаше тежко. Брокерът не разбираше на какво се дължи това притеснение. Държеше я за ръката, притискаше към тялото ѝ плътното палто, за да не настине. Не беше много студено навън.
Но беше декември.
Пресякоха улицата и се озоваха в парка. Там беше светло – безброй светлинки като през оризова хартия копираха отражения на някога ведрото небе, помръкнало сега и мълчаливо. Идеше Коледа, но не ...